Сама и отчаяна - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120670)
 Любов и изневяра (29587)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6437)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18389)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Сама и отчаяна
преди: 14 години, 9 месеца, прочетена 2658 пъти
Ето ме сега в 23:01 часа вечерта, сама и отчаяна споделяща в интернет пространството за това което се случва с целият ми скапан живот.. На 17 години съм и от както се помня не е имало вечер в която да се чувствам добре в собсвеният си дом. Вече до толкова съм свикнала с кавгите между майка ми и баща ми, че до скоро почти не им обръщах внимание или по-точно се правех, че не им обръщам внимание. Не и до тази вечер.

Баща ми го нямаше и днес се прибра в къщи (беше на работа и не се прибираше в къщи просто такава му бе работата), и точно в тази вечер когато се бе прибрал и се очакваше че всичко трябваше да е наред и да си говорим тримата в къщи се започна поредният скандал. Отново всичко с което се правех, че съм свикнала се върна в живота ми и просто ми се искаше да избягам някъде далеч.

С майка ми започнаха да се карат кой какво правел кой работел повече... и всякъкви такива тъпи дребни неща за които не че на някой му пукаше, а просто всеки си търсеше причина да се скара за нещо с другия защото им беше нетипично явно че всичко е наред...

Сигурно ще подминете историята ми най-вероятно защото писах доста несвързано и общо .... Искам родителите ми да се разделят и да не бъдат повече заедно така със сигурност ще е най-добре...наистина го искам...Мразя баща си, и колкото и всеки да ми казва "Той ти е баща, не можеш да го мразиш" аз го мразя. Може би не със истинският смисъл и същност на думата омраза,но аз знам че го мразя по мой начин който никой не може да разбере.Незнам какво да правя вече не издържам не искам да живеем заедно искам всичко да се промени...:(

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 14 години, 9 месеца
hash: 1046ed3d7d
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Ето ме и мен в 01:28h, през ноща, стоя пред компютъра и търся себе си някъде тук... намерих се.

Знам за какво става въпрос - наистина знам...
Тук (в моето семейство) скандалите са станали ритуал... ритуал, който се извършва всяка вечер. Не помня кога за последно заспах без да чувам кавгите им (може би, защото не съществува такава вечер).
Не... всъщност... спомням си. Беше поредната нощ, в която баща ми се прибра пиян и нямаше сили да цирика. И можеш да си представиш какво е положението, когато разполага с такива...

Имаше период, в който те се вслушваха в думите ми, но той отмина и всичко се върна по старо му. Говорих... говорих истината. Същата тази омраза, за която споменаваш ти, аз си им я показах. И те вече разбраха, че ме губят... започнаха да осъзнават, но твърде късно.

Говори ти с тях. Събери ги двамата и поискай един разговор. Ако отново започнат със скандалите ти им кажи "Ще ме оставите ли да се изкажа или отново ще се наложи да ви слушам цяла вечер?" - току виж са се замислили и са ти дали няколко минутки, в които да излееш душата си. И го направи. Кажи им как се чувстваш, какво искаш, какви са желанията ти. Кажи им всичко, без да спестяваш каквото и да било. И без да те е страх. Това, което каза на нас (особенно в последния абзац), го кажи и на тях. Нека са наясно, че искаш да се разделят, за да живееш по - добре (вероятно и те). Изобщо в едно семейство (малко ми е трудно да използвам тази дума), трябва да се споделя, да се обмислят варианти, и заедно да се взимат решения. Вземето вашето...

Опитай се да постигнеш това. Голяма си - 17 годишна -можеш да се справиш!

И... без глупости. Колкото и да ти е трудно, трябва да издържиш. Ето... както виждаш не си сама. И преди 20 мин. се запознах с 3-ма човека, които ми споделиха същите проблеми.
Много сме - разбираш ли? Но всички се борим. Защото знаем, че това е правилно - не се оставяй на течението - никога. Има далеч по - отвратителни обстоятелства, в които живеят хората, бъди сигурна...

В най - лошия случай, ще изтраеш още годинка при родителите cи... След това ще бъдеш пълнолетна, ще можеш да си намериш работа, с малко късмет ще се изнесеш на квартира и ще продължиш да учиш - за това мечтаеш, нали? Е, гони мечтите си - ще ги хванеш, стига да не се спъваш прекалено много, а това зависи от теб, от крачките, които правиш (преценяй ги много добре).
Успех...
Ще успееш, нали?
SFA

 
  ...
преди: 14 години, 9 месеца
hash: 67864f32d3
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Не си единствената която МРАЗИ баща си по свой начин или направо по общоприетият. Омразата ти към него идва от липсата на заинтересованост от това какво изпитваш ТИ, нали?
Добре познавам това чувство и в случая си права - раздялата е най-добрият вариант когато хората не се понасят вече!!

 
  ...
преди: 14 години, 9 месеца
hash: 929b3af380
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Мило момиче аз също имам проблем с моите родители заради работата на майка ми и заради пиянските истории на баща ми. И аз като вас със SFA заспивам под крясъците и скандалите на майка ми и баща ми,а по някоя нощ дори не спя.
Разбирам какво е да мразиш баща си,аз моя също го мразех,но един ден осъзнах,че те са ми родители.Не съм ги аз избирала и че трябва да ги приема такива каквито са.

С днешна дата мога да ти кажа,че с баща ми почти не си говорим,той не се интересува какво правя аз и аз също не се интересувам от него,макар,че живеем и един дом.

Опитай се да го игнорираш. По-добре да ти бъде безразличен от колкото да го мразиш. Може би и аз ще прозвуча като всички останали,но те найстина са ти родители и ти не можеш да промениш това! Човек свиква с всичко. Не се прави,че вече си "свикнала" с условията във вашия дом,а найстина привикни към тях,колкото и брутално да звучи.

Все пак знаеш вечер какво те очаква. Знам какво изпитваш когато ги чуеш да се карат и знам,че в момента в който чуеш баща си ти се иска да го пребиеш!

Ти не си виновна миличка за това което изпитваш към вашите,те са те накарали да изпитваш тези чувства!
Потрай още малко на 17 си,другата година найстина можеш да се изнесеш от вас както смятам да направя и аз ! :)

Ако имаш желание да си поговорим ще оставя имейла си ivsence7o.love.music@abv.bg
Успеххх!
Ивето :)

 
  ... горе^
преди: 14 години, 9 месеца
hash: 5f34bdd17b
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Браво, Иве :)
Относно баща ми и аз съм стигнала до там - почти не си говорим. На 3,4 дни най - много 1 (2 макс) пъти да си кажем "здравей... здрасти... чао" (не знам дали при теб е така). Но колкото по - малко контакт осъществявам с него, толкова по - добре се чувствам аз - онова натоварване, мисли, сълзи, и обвинение - намаляват.

Но не мисля, че ако игнорираме един човек омразата ще изчезне (или намалее) и просто така... ще свикнем. Омразата си е омраза, нея нищо друго не може да я замести и не изчезва току-така, особенно ако е истинска и силна.

Вярно е, че са ни родители, вярно е, че не сме си ги избрали - но.... не мислиш ли, че не ние, а те трябва да се замислят? Те трябва да проумеят на какво подлагат децата си, и те трябва да подбират думите си, а не да нараняват така дълбоко (в моя случай). Ако не го направят то тогава остава само омразата, и... години пропиляни в търсене на отговори.

Дори и да се осъзнаят, дори и да се променят - нищо не може да заличи всички онези неща причинявайки на нас... Омразата и спомена за тях си остават, колкото и да не го искат.
Та... трудно ще е. По - добре да ги държим на дистанцията, с която сме започнали още в началото и когато му дойде времето просто да се отдалечим повече отколкото те са смятали, че можем. Тогава вероятно ще се осъзнаят, или да правят отчаяни опити да си ни върнат (духовно имам в предвид), но... може би напразно.
SFA

 
  ...
преди: 14 години, 9 месеца
hash: 929b3af380
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   SFA за всичките неща по-горе си права!
Това което са ни причинили и все още ни причиняват то остава за цял живот! Времето лекува всичко,може би не до край,но найстина лекува. Обаче това не значи,че изобщо някога ще забравим среднощните караници (в моя случай побоища) и т.н.

Те трябва да се замислят ДА! Но като те не го правят,все някой трябва да го стори в случая това сме ние. Ние трябва да сме стъпили на Земята,докато те витаят в облаците. И докато сме с тях ще живеем живота,който ни предлагат. Пък когато му дойде времето ние ще предложим на себе си,а някога и на децата си нещо по-добро от това което са ни предложили те! ;)
Ивето :)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker