Поредното обидено достойнство
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 1470 пъти
На 13 години съм от Плевен.
На кратко от малка мама ме е учила да решавам проблемите си културно, без бой. И явно това е причината за проблема ми. Така... Когато станах малко по-голяма т. е. при навлизане в пубертета малко ми се измени лицето, но не стана грозно, нямам пъпки, нито целулит, защото тренирам. Висока съм 1. 75 и тежа 57 кг. Всеки ден си сменям дрехите, къпя се редовно, мога да кажа, че не съм лоша ученичка, но момчетата не ме харесват, наричат ме вещица, чудовище и то пред други хора, например един човек които не ме познава се държи добре с мен и после някои му казва- тая всички я наричат чудовището и така вече много хора ме наричат така и дори толкова съм се вманиачила в тази роля, че другите не ме харесват, че например в нас си правя някаква прическа, излизам пред входната врата и я развалям, защото се чувствам грозна и когато мина по улицата сякаш си въобразявам, че всеки които мине до мен ми се пресмива и ме гледа странно.
Казвам си- Какво ти пука какво мислят другите? Аз съм си аз, за всеки влак си има пътници, но все пак не мога да понеса това всеки да ме обижда, имам едно момиче, не смея да я нарека приятелка, защото на този свят от опит знам, че приятели няма, таа с тази приятелка се чувствам различно. Разказваме си за момчета, абе общо взето с нея сякаш света ми е по-различен, а тя иначе е много красива и повечето момчета много я харесват. Преди няколко месеца се опитах да си срежа вените, но мама ме хвана и ми казза- Ти луда ли си? Но аз вече не мога да понеса това, един път си рязах ръцете с ножица и сега имам почти незабележими белези по горната част на ръката. Всеки ден се надявам, че като стана голяма ще им натрия носовете и всеки ще си плати, но до тогава има толква много време, че направо не знам как ще издържа и мисля този път да се хвърля от някои блок или да се удуша, междо другото един път се опитах, но си казах- Какво правиш, ако умреш майка ти няма да го понесе, баща ти... не съм длъжна да им причинявам болка заради моето нещастие. Имам чувството, че има някаква магия върху мен и много искам някоя врачка да ми гледа. Но се страхувам, че тя може да ми каже много лоши неща за бъдещето и да мисля само за това.

Благодаря, че прочетохте историята ми, макар, че това съм ви разказала една 2/4 от всичките ми неприятности. Ще ви помоля да ме укоражите с нещо, защото вмоента се сдържам да не се самоубия само защото не искам да причиня болка на близките си. Имам чуството, че ставам луда, но животът въпреки че ми е дал едно страхотно семейство, явно ме наказва за това, че до сега никога не съм предавала приятел и съм си позволила да обидя само едно момче и то беше защото се опитах да бъда лоша, защото пък така може да ми се промени живота, а то живот ли бе? - да го опишеш. :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 2 месеца hash: 7d78bbd036

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ами знаеш... когато си добър с другите ВИНАГИ СЕ ПАТИШ. Явно е време да започнеш да бъдеш малко по- егоистична и да държиш на своето. Не може цял живот да се съобразяваш с другите и да слушаш хорското мнение. Също така трябва да да се разхождаш по улиците със самочувствие и да не изглеждаш като жертва Ако някой те обиди или те разкритикува ти ТАКА ТРЯБВА ДА МУ ОТВЪРНЕШ, ЧЕ ДА СЕ ЗАСРАМИ И ДА МУ СЕ ИСКА ДА ПОТЪНЕ В ДЪН ЗЕМЯ. Само това ти трябва направо ти го казвам

 

...

преди: 11 години, 2 месеца hash: 30fceb4b4b

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Отговорът на всички твои въпроси и проблеми си го написала още в началото на историята си, а именно "На 13 години съм".. Мога да ти кажа, че в тази възраст човек не мисли нормално.. обикновено каквото и да направиш, по късно ще го възприемаш като грешка. А най-голямата ти грешка, ще е да си посегнеш на живота.. Това е адски глупава постъпка, предвид 13 годишната ти възраст.. Нищо не си видяла от живота! Това, за което си написала не са проблеми.. това са собствените ти комплекси, които явно няма къде да си избиваш.. Едно нещо много важно, което трябва да знаеш.. е.. за да те харесват хората, първо трябва да се научиш да харесваш себе си.. Работи върху себе си и учи.. това е единственото хубаво нещо, което можеш да направиш за този момент.. Започни с това, да променяш нещата, които не харесваш в себе си.. И в никакъв случай недей да мислиш за самоубийства и самонараняване.. СМЕШНО Е! и е ЖАЛКО! .. .. Няма да усетиш кога ще мине времето и ще си на 17-18.. тогава знаеш ли как ще ти се живее..??

 

...

преди: 11 години, 2 месеца hash: 3b2a93f213

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Не се излагай! Всеки път като срещнеш трудност си задай въпроса - След 10 години ще има ли значение? Гледам, че младото поколение сега е точно такова, каквото го описваш.. Да е*еш е по-голямо постижение от това да прочетеш една хубава книга. За всеки влак си има пътници. (: И последно нещо - "Бях тъжен, че нямам обувки, докато не видях човек без крака. "

 

...

горе^

преди: 11 години, 2 месеца hash: be2389d936

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Когато пораснеш всичко ще се промени-така ми казва мама и мисля че е вялрно и аз съм на 13.

 

...

преди: 11 години, 2 месеца hash: d63da6899f

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   От авторката: Благодаря ви наистина много. Имах голяма нужда да споделя. :)

 

...