Има ли път пред мен или съм в задънена улица без изход и без връщане назад?... преди: 2 години, 9 месеца, прочетена 984 пъти
Вероятно ще е поредната блудкава темичка пусната от поредната вампирясала пред компа тийнейджърка. И вероятно сте прави, но нали споделената болка е половин болка, а споделената радост е двойна. Е, аз нямам с какво да се похвала уви - животът ми е безкрайно скучен и монотонен. Нищо вълнуващо не ми се случва и то най-вероятно по моя собствена вина. Болката в сърцето ми не е просто силна, а понякога е направо опустошителна.
Всичкият ми любовен опит се равнява на 2 краткотрайни харесвания (може би влюбвания но далеч не съм сигурна в това), които завършиха по различен скръбен начин - първата изчезна, а втората макар и не буквално отхвърлена ми донесе повече болка и унижение отколкото ако беше явна.
И така не минава ден, в който да не се подлагам на мъчително и болезнено самосъжаление зареди собствените ми грешки и собствената ми страхлива натура.
И така няма и ден, в който да не се запитам - А сега какво? Сега накъде? Има ли път пред мен или съм в задънена улица без изход и без връщане назад?...
1. Ейй .. на колко си години за да говориш така? Дали ти се е случило само това което спомена или има и още? И моят живот не е по-различен от твоя! Защо се измъчваш заради едната "любов" .. Няма смисъл,предполагам си на 15-16 години живота е пред теб и винаги има път напред и нещо за което си заслужава да се живее. Има хора далеч по-изстрадали от теб,а ти си се предала още сега! Стига с това самосъжаление,обвиненя и т.н. .. Остави живота да ти покаже път по който да тръгнеш! Горе главата !!!
Ивето :)
2. Тепърва животът ще ти предложи най-вълнуващите изживявания и трепети. Не се безпокой, знам че сега всичко ти изглежда безнадеждно, но повярвай ми между небето и земята се крие един прекрасен свят :) Отвори очи и го погледни. Успех
Д-р Хаус
3. Има път, стига да си го прокопаеш. :)
Понякого от любов се унижаваме, понякога ни боли... страдаме, но това не означава, че трябва да се предаваме.
Преми нещата и продължи. Щом влюбванията ти са били краткотрайни значи хората, към които си изпитвала това, не са били тези, които си търсела. И бъди сигурна, че скоро тези трепети и тази любов ще стане трайна, тогава няма да си задаваш толкова въпроси, ще бъдеш щастлива. =) Промяната ще ти хареса, сигурна съм.
И... не грешиш само ти - всеки един човек допуска грешки- Важното е да се поучиш от тях и да не ги повториш. Не съжалявай за нищо, което си направила. Не живей в миналото, в спомените и в света ти от въпроси - живей сега, тук... и всичко ще е наред :)
Можеш да промениш еднообразното и монотонно ежедневие, но как - решаваш ти.
SFA
5. Стегни се,живота ти зависи само и единствено от теб.Не знам точно какъв е живота ти,но не се депресирай излищно.Просто се вземи в ръце и започни да живееш.
6. И аз имах такъв период, в който си мислех, че никой не ме обича, че съм скучна, жалка, че всички ми се смеят... Всеки човек има такива периоди, но знай, че хубавите неща се случват именно след като сме били отчаяни. Но така може би е и по-сладко.. Защото сега ти е кофти, но според мен това е временен етап, след който те очакват много приятни емоции.
Най-важното е да живееш, както тихаресва, бъди себе си и осъзнай, че всеки човек е роден, за да изпълни своята мисия.Или така да се каже всеки от нас има призвание, което би му донесло удовлетворение. А какво е твоето?
А относно любовта.... трябва д аси настъпателна, момчетата в днешно време са си направо заспали! Така че като си харесаш някой пълен напред!
Желая ти успехИ!
