Споделена история от Тинейджърски |
Как да намеря хармонията в себе си
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 1672 пъти
Здравейте на всички в сайта, искам да ви споделя моята история на кратко.
Аз съм нормално 18 годишно момче, пред завършване на средното си образование. Старая се пред приятели и близки да бъда едно лъчезарно и приятно момче, смея да твърдя, че се справям що-годе прилично, но тази маска пада все по-надолу с всеки изминал ден.. Ще се опитам да ви обясня.
Имам проблеми в семейството ми, майка ми и баща ми не се разбират, постоянно се карат, баща ми я псува, не я уважава и до физическа саморазправа се е стигало.
Заемам позицията на майка си, тя е правата, много пъти съм се карал с баща ми, но ефект нулев, повярвайте НУЛЕВ, каквото и да правя. Навън извън вкъщи той е друг човек, съвсем различен, не бихте казали че е такъв, но като се прибере имам чувството че тук си отушва, най-лошото че това е на нас с майка ми. С мен лично се държи що-годе добре, но щом с майка ми се държи по този начин... Притеснявам се, когато не съм вкъщи, а нашите са там какво ще се случи. Преди време някакси това не ме спираше във всяко едно начинание, но с течение не времето аз се промених поне вътрешно без да го показвам за сега..
Търся вината ВИНАГИ в себе си, не съм готов да отстоявам своята позиция, винаги се притеснявам от мнението на другите, страхувам се, потъвам в собствена критика с часове, настроението ми пада, желание, всичко.. пука ми за всичко, а как не искам да е така....
Майка ми винаги е била до мен, но сега аз завършвам поемам към друг град тя няма да е до мен, не съм мамино синче искам това да бъде ясно, но винаги когато съм имал нужда съм се обръщал към нея. Как да замина толкова несигурен в себе си, аз съм пълен с несигурност.
До сега приятелка не съм си имал, имал съм възможност, но поради ред фактори.. Напоследък има едно момиче доста по-малко от мен, наскоро се запознахме и въпреки разликата ни, тя ме кара да се усмихвам всеки път, когато я видя или си пишем. Говорим си, общуваме, в крайна сметка има ли нещо лошо в това?
Постарах се да го напиша, извинете ме ако е неподредено, но вече не знам откъде да започна, надявам се да ме мотивирате малко, да ми дадете насоки и съвети, наистина имам нужда.
Как да го карам по-леко, как да поуспокоя малко живота си, случаи като моите и по-лоши дори МНОГО, не се оплаквам, просто искам да споделя! Много е лошо това да прикриваш с усмивка огъня и сълзите вътрешно в теб!
|
