 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Моите проблеми
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 2003 пъти
Здравейте. Аз съм момче на 17 години от град Плевен. Надеждата ми за оправия е този сайт - очаквам вашите мнения и препоръки как да се преборя с тези проблеми.
Първият проблем е този, че много често съм притеснен. Искам да кажа, че тренирам футбол от доста години и спорта като цяло ме е научил на много неща. До преди няколко години например, излизах на мачовете много притеснен, но от около 2 години не съм така притеснен, а дори обратното - играя с увереност (въпреки че напоследък често и лесно я губя при някое лошо отиграване например) и съм много спокоен, едва ли не някой си мислят, че вече не ми пука за футбола, но това не е така... Но не става въпрос само за футбола разбира се. Някой път съм си вкъщи и от нищото започвам да ставам притеснен и напрегнат. Просто го усещам. Незнам, дали това не е от някой подтиснат спомен например, но това много ме тревожи. И не само, когато съм си вкъщи и то сам, без някой да ме безпокои. В училище някой път също съм напрегнат.
Имам и един друг проблем. Често се привързвам към някои моменти, или даже етапи от живота ако мога така да кажа, когато всичко е добре и се чувствам добре. Но когато този етап мине, започвам да се чувствам леко подтиснат, че е минало. Напримерно училище - първият учебен ден. Тогава съм много разочарован от това, че е свършила лятната ваканция, когато не ходя на училище, а само на тренировки. Имам много повече свободно време... Но с течение на учебната година, се привързвам към нея, към училище по-специално, защото всеки ден имам часове и тренировки, които ми отнемат почти целия ден (не съм на смяна, сутрин започваме часове, след това тренировка, след това пак часове и следобед още една тренировка и така сутрин ставам в 6:30, излизам в 7 и 20 от нас и се прибирам вечер към 6-7). И когато наближи последния учебен ден, започвам да се чувствам подстискащо и почти депресиращо от това, че скоро ще свърши учебната година. Чувствам се така и когато отмине някое чакано от мен събитие като Европейско първенство по футбол или Световно, Олимпийски игри, Ролан Гарос и т. н.
Според мен трябва по-често да разпускам - да излизам повече на кафе с приятели, разходки, да разнообразявам повече дните си, защото нямам много свободно време. Може би трябва и да си хвана гадже :D За последно имах някаква връзка преди 2 години. Очаквам вашите мнения. Знам, че живота тепърва предстои и не искам, да съм напрегнат от някакви малки неща, които да ми пречат да се чувствам добре.
Благодаря ви предварително, В! :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: 400b6ce46e |
|
1. И аз съм горе-долу така. Постоянно съм притеснена и напрегната (в повечето случаи и без причина). Много рядко успявам да се отпусна и да си изпразня главата от всички проблеми или пък незначителни глупости и да си почина. Все съм под стрес - сякаш очаквам в следващия момент да се случи нещо ужасно. Много често се чувствам потисната (пак без кой знае каква причина), уморена и всичко и всички са ми безразлични. Излизам с приятелки, мотаем се насам натам, опитвам се да се разсейвам ама нещо не ми се получава. Постоянно ми се спи, а като си легна не мога и да заспя - спя по 3-4 часа и после цял ден едва си държа очите отворени. И аз не знам какво ми става - като по-малка никога не съм се чувствала така, не помня да ми е било скучно, да съм била самотна, отчаяна или така апатична. А сега въобще и не мога да си спомня кога за последно съм била въодушевена или щастлива за нещо.
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: 9eaf1b4fb1 |
|
2. От автора: И аз често трудно заспивам, като си легна, въпреки че преди това ми се е спяло много... абе напраоооооо да се гръмна ми идва някой път хахахах. Тва, където си го написала, че си все под стрес и очакваш в следващия момент да се случи нещо ужасно, еми при мене е абсолютно същото... Интересно ми е само ти на колко години си, смисъл дали си горе-долу колкото мен. :)
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: 400b6ce46e |
|
3. Почти на 19 съм, но не мисля, че има значение едва ли е от възрастта... предполагам, че просто в самите нас си е проблемът...
номер 1
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
