Реалност или виртуалност? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (90275)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (20968)
 Секс и интимност (10552)
 Тинейджърски (19503)
 Семейство (4422)
 Здраве (7364)
 Спорт и красота (3852)
 На работното място (1894)
 Образование (5306)
 В чужбина (1179)
 Наркотици и алкохол (875)
 Измислени истории (712)
 Проза, литература (1429)
 Други (12048)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Реалност или виртуалност?
преди: 10 години, 2 месеца, прочетена 1984 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 19г. Ще разкажа накратко моята красиво-трагичнна история.
Една априлска вечер, срещнах мъжа на живота си.

Този мъж е 14г по-голям от мен, но същевременно ми показа-какво е да си обичан, така както никога до сега. Макар и като за начало вразката ни беше интернет любов, но после се превърна в нещо по силно. Минаха месеци,сичко вървеше нормално и все така красиво.Докато един ден родителите ми разбраха за тази любов.Те бяха много против тази връзка,направиха какво ли не за да ни разделят.Да успяха,но само за 2 месеца.

С мъжът на живота ми пак се събрахме,но сега любовта ни е скрита.Както може би разбрахте ние сме от различни градове.Искаме и двамата да бъдем заедно,да жибеем заедно,но как да се преборим с родителите ми?Те са силни клечки в моя град,и ако отида ще се случи това,което най малко мога да очаквам. Моля ви дайте ми съвет,как да се съера с този мъж,как да бъда с него и най вече как да се преборя с родителите ми.Благодаря ви предварително

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 10 години, 2 месеца
hash: 5436f80e85
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Не би трябвало да се бориш с тях! Те са прави възрастовата разлика е прекалено голяма.След 3-4 години само ще харесвате съвсем различни неща, на теб ще ти се ходи на дискотека, той ще е уморен пред телевизора. Знам го от опит, въпреки, че разликата ни е много по малка, отиваме на дискотека, точно когато ми е най хубаво, той иска да си ходим, когато му кажа да си ходи, че на мен ми е хубаво там се цупи. Горе долу това те чака и теб.

 
  ...
преди: 10 години, 2 месеца
hash: f39ac3fddf
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Аз не мисля че разликата в годините е проблем, стига да имате общи интереси и да се разбирате, а за борба с родителите ти и аз мисля че не е много удачно. Колкото повече им правиш "на пук", толкова по- лошо би ставало. Ти не си малка, така че обмисли варианта да седнете на вечеря и да им кажеш какво искаш и как стоят нещата.

Когато аз се влюбих в сегашния ми вече съпруг и моите родители бяха против него, но аз твърдо заявих че го обичам и с тяхно съгасие или не аз ще съм с него. Вече сме семейство и да ти кажа на моменти имам чувсвото, че обичат повече него от колкото мен :) Право на пред мойто момиче, само се увери, че наистина това е човека. Виж първо и лошите и хубавите страни.

 
  ...
преди: 10 години, 2 месеца
hash: 90cd6c9187
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   №1, невероятни критерии за идилия имаш! Дискотека?! Ти ме разби!

По темата.. Значи, моят съпруг е много по-голям от мен и разликата във възрастта ни е много по-голяма от вашата. 19 години как ти звучат? Но ето, че вече 10 години сме заедно, от две сме даже и официално семейство! Когато родителите ми научиха за връзката ни, буквално се поболяха. То не бяха скандали, не бяха убеждения, сценарии за един никак розов живот с този мъж и какво ли не още..

Хубавото при мен бе, че когато се запознах с него бях на 21 - съответно пълнолетна и... НЕЗАВИСИМА! Опитах всячески да ги убедя, че това е МОЯТ човек, но те държаха на своето. Стигна се до там, че започнаха да говорят грозно за него, да го обиждат. Да заплашват и мен, че ще ме оставят без работа - и те са влиятелни личности в града, в който живея. Тове не го издържах, не можех да им позволя да говорят така за човек, който дори и не познаваха (и не искаха и да познават). Събрах си дрешките в един сак и се изнесох на квартира. 2 години не си проговорих с нашите. Докато един ден просто дойдоха в офиса, в който работя, с подвити опашки и напълно приели връзката ми. Дали съжалявам? - НИ НАЙ-МАЛКО! Щастлива съм, щастливи сме! Отношенията с родителите ми са безупречни! Но и аз като №2 ще те посъветвам преди да предприемеш каквото и да било, да се убедиш, че това е човекът!
Успех, кураж, късмет и много щастие ти желая!

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker