Много съм отчаяна
преди: 11 години, 4 дни, прочетена 1778 пъти
Аз съм момиче на 15 години и живея в провинцията. Имам още две приятелки с които излизаме и една трета, която се махна от нас преди 6 месеца и започна да си излиза сама защото искала да си кара колелото. Лека по лека всичко се провали. Тя се махна, после другата ми приятелка си намери работа в града и стои там и там ще е и цяло лято, остана само едно. Тя пък си намери гадже и стои с него у тях за да си пишат. И аз останах сама! Срамежлива съм, не пуша и не пия, а всички останали от моето село го правят единствено с тези момичета се разбирах макар и те да го правят. Вече ги няма, а на мен ми се излиза в това прекрасно време. Попитах онази с колелото, а тя ми каза, че си обикаляла сама щот можела спокойно да ходи където иска. Нямам други приятели, а и съм стеснителна както казах, не съм задръстена просто ми трябва малко време за да свикна с някой. А не мога сама да ида при някой, че да свиквам тепърва защото се чувствам глупаво. Много съм отчаяна, не издържам, плаче ми се имам чувството, че ще пропилея живота си у дома и няма да видя хора вече. Какво да направя :((((

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 3 дни hash: adadab9f11

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   карай и ти колело де, тя има ли нещо против да карате заедно

 

...

преди: 11 години, 3 дни hash: 67d0ba8db8

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Хора не ти трябват душице. Казвам го, от личен опит! Казвам го, за твое ДОБРО. Ти си на 15 години, едва сега характерьт и вьзприятията ти се формират и се очертаваш като личност.. Имай предвид, че като каквато се изградиш, такава оставаш за цял живот! Няма врьщане назад. Затова, мисли много, мисли логически. Сигурно се чудиш защо ти казвам сега тези неща... Вероятно сега няма и да разбереш това което ти пиша, но все пак - хубаво е да го напиша! Прекалените излизания, уличният живот, дискотеките и вечерните шумни събирания - не водят до нищо добро. Ако човек свикне да е постоянно обграден от някаква тълпа и т. н., тогава той неминуемо ще навлезе в един омагьосан крьг, ще започнат интриги, сплетни, напивания и лекомислени действия... А, денс в 21 век, е много опасно положението, особено за вас - момичетата! Чел съм шокиращи истории, как момичета са били изнасилени и убивани от "хора" с които са общували години наред. Представяш ли си? "Приятел", вика приятелката си у тях, слага и нещо в питието, след това вика още трима свои познати и започват да се гаврят с вьпросното момиче... Насилват го и го изхвьрлят на някаква поляна, след което то умира от разкъсвания. И това и го причиняват "приятели"... "Хора", с които тя е излизала, на които е имала доверие... В днешно време, не можеш да вярваш на никого... Без значение за какъв ти се представя и какъв образ демонстрира. Хората, могат да бъдат страшно замаскирани, примамливи, фалшиви и подли... повярвай, знам защо го казвам!!! А това че ти тежи фактът, задето си сама... ще ти кажа нещо, което ще облекчи поне малко твоята мъка! Никой от нас, не е сам! Нали имаме души, имаме нрави, имаме ЛИЧНОСТ! Всеки човек, има свое СОБСТВЕНО АЗ! Точно това твое -АЗ, ти е най-верния приятел, самата ти душа е винаги с теб, тя е у теб! Така че, никой на този свят, не е сам! И ако ти самата не се цениш и не си намираш нещо от което да изптваш радост, то повярвай ми, никой чужд човек няма да може да ти даде радостта и удовлетворението, които можеш да си дадеш само ТИ!!! Там, в твоя свят, не може да проникне никой. Не може, защото този наш свят, е НЕПРИКОСНОВЕН! Защо не се отдадеш на писане на стихове, есета, статии? Защо не започнеш да рисуваш, да слушаш хубава музика която чувстваш че прониква и докосва струните на душата ти? Не вярвам да нямаш някакви заложби в себе си, които да развиваш. Всеки от нас, ги има! Просто създавай нещо, твори, и самата ти ще чувстваш радост, от фактът че създаваш нещо, че си отключила тази сила и енергия в себе си и я раздаваш... Повярвай, понякога самотата е за предпочитане, пред това да си с някакви там "хора", които могат да ти причинят какво ли не, да ти замислят какво ли не. "хората" са лоши, и често те започват да сриват живота ти, започват да ти пречат, да те вкарват в куп истории от които чувстваш че искаш да излезеш, но просто имаш чувството че това е един омагьосан крьг от който вече и излизане -няма! Погледни, на какво е заприличало днешното ни общество... Младежта загива, деградира. 10-11 годишни дечица пушат цигари, пият твьрд алкохол, ходят късно по нощите, а родителите им дори не знаят къде са и с кого са. Резултатите от всичко това, ги виждаме ясно... Затрити съдби, провалени животи, изнасилвания, блудства с непълнолетни, отвличания, трафик на хора... и т. н. и т. н. лоши неща! Всичко това, което ти казвам... Далеч не го казвам за да те плаша или да ти всея страх. Просто ти цитирам самата истина! По добре е да я знаеш, отколкото да живееш с фантазиите, че всичко е цветя и рози. Знанието за истината, те предпазва поне малко. А тя - Истината... е мрачна, жестока, корава и бездушна... Но, няма как. Самият свят е такъв... Нереален, а реално боли! Дано, да откриеш своите силни страни и да не допуснеш да се провалиш! Дано, да се почувстваш малко по добре и да те озари лъч надеждица, да откликне в сърцето ти! Пожелавам ти го от душа... Автор: Едно младо момче :)

 

...

преди: 11 години, 3 дни hash: 82cbe6c813

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Ами, всъщност аз съм горе-долу в твоето положение. И аз живея в провинцията. Преди година имах пет приятелки и гадже. Не оценявах напълно това, което имах. Три от приятелките ми се преместиха в града, провинцията не била за тях, било скучно, не издържали, искали хубави дискотеки и "хайлайф". Четвъртата си намери нова компания, пропуши, пропи, опита се да убеди и мен и аз сама се отдръпнах от нея. Петата приятелка и гаджето ми правиха секс. Той ми изневери. Беше девствен и ми беше обещал да съм му първата, както и той на мен. Е, сега двамцата са разделени, но аз не искам никога повече да ги виждам. Все още съм девствена... Сега си нямам никого. Ни приятел, ни приятелки, ни развлечения... Загубих всичко. В момента съм в период на самосъжаление. Правя грешки, стоя вкъщи, плача... Наскоро видях четвъртата приятелка. Беше хванала едно момче, цялото в татуировки... На това момче знаеш ли как му е прякорът? Комарджията. Да, по цял ден играе на карти за пари. Ето с какъв се е уредила бившата ми приятелка. Когато ме видя, тя вдигна цигарата пред лицето ми и подигравателно ме попита дали искам. Преди да кажа нещо, двамата се изсмяха и ме подминаха. Трите приятелки заминаха надалеч. Чак в София. Не съм ги виждала, чувала... Петата ако я видя, най-вероятно ще я ударя, но тя очевидно го знае, не се мярка много-много. Бившият също. Е, сега обикалям и си търся нови приятели... Вече 6 месеца... И ги няма тези приятели.... Търся, а ги няма... И реших... Просто ще ги оставя те да дойдат при мен... И ще чакам... И ще чакам... Едно момиче, 16 г.

 

...

горе^