Започнах с една безобидна диета ...но затънах... А сега, какво правя? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (72652)
 Избор на редактора (62)
 Любов и изневяра (16050)
 Секс и интимност (9066)
 Тинейджърски (17140)
 Семейство (3304)
 Здраве (5965)
 Спорт и красота (3192)
 На работното място (1249)
 Образование (3731)
 В чужбина (793)
 Наркотици и алкохол (761)
 Измислени истории (669)
 Проза, литература (1165)
 Други (9494)
 
 
Пресметни колко струва пушенето?
 

  

Споделена история от Тинейджърски

Започнах с една безобидна диета ...но затънах... А сега, какво правя?
преди: 7 години, 7 месеца, прочетена 5075 пъти
Здравейте! Аз съм на 19 години, приеха ме да следвам в СУ - спец. география и биология и в момента съм първи курс :) Може да се каже, че всичко при мен е нормално, както трябва да бъде, щастлива съм, но...не съвсем. Преди около 4-5 години аз бях с наднормено тегло. Висока съм 175 см. и тогава бях стигнала до 80 кг. Попринцип имам едър кокал и изглеждах като прасе... Беше ме срам да излизам, мислех че хората ме гледат, защото съм дебела и ми се присмиват... Наще също ми казваха, че съм пълничка и трябва да направя нещо по въпроса. Аз винаги съм тренирала нещо, но и никога не съм се ограничавала с нищо... до преди 4 години.

Започнах една безобидна диета - Разделно хранене и за 4 месеца успях да сваля 20 кг. Но затънах... Станах 60 кг. и майка ми ми каза, че вече няма смисъл от диети, но мен ме беше страх да не си ги възвърна, защото аз освен на лишения или тъпчене не съм се свикнала. Винаги е било или едното или другото, нямам граница за средно положение... И така, животът ми продължи в глад или тъпкане, съответно започна да преобладава тъпкането и аз стигнах до 70 кг. Много ми е трудно да се спра, но успях и пак започнах диета... Състоеше се в ядене предимно и само на плодове. В резултат сега съм 55-56 кг. и приличам на скелет. Мама се притеснявя много, защото на мен ми спря цикълът, не ми е идвало почти година...

Ходих няколко пъти на психолог и сега се тъпча като свиня с хляб и всичко, което ми попадне, не както преди, защото от 1 година само на плодове стомаха ми е свит и не мога да приемам мн храна, мн е болезнено и неприятно, с подуване... Но сега след като попреям, тренирам - или обикалям София по 6-7 часа, за да изразходя калорийте, и тичам по 1 час всеки ден, правя по 350 - 400 коремни и честно казано това съм правила цяло лято...Сутрин, разбира се, съм мн уморена и гладна, натъпквам се, появява се ужасното чувство за страх, че ще се освиня и пак ще съм дебела, излизам, прибирам се мн уморена, тичам, правя коремни и всеки ден това се повтаряше... докато не започнах лекции.

Попита ме една позната, с която не се бяхме виждали цяло лято и тя ми зададе простия въпрос: Какво прави лятото? Аз се замислих и осъзнах, че най - важното нещо в главата ми е било как да не надебелея... Стана ми мъчно, че съм пропиляла и продължавам да пропилявам живота си в мислене за това какво ям. Искам да не мисля никога вече за това, да не се тъпча и да не се размазвам след това от тренировки. Не мога пак да се върна към плодовата диета, трябва ми повече енергия...иначе се чувствам мн уморена и раздразнителна... Казвам си: Утре няма да ям почти нищо, за да изразходя натрупаното от предния ден! Но винаги криввам и пак се натъпквам. Не дебелея, даже ми казват, че приличам на скелет. Все пак успявам да изразходя калориите, но на каква цена? Страх ме е да не стане като преди... Страх ме е, че ще умра с тази мисъл в главата си, представяте ли си, всички са около мен, всички, които обичам и на които държа и единствената ми мисъл да е какво съм изяла днес и дали не е много и как да се въздържа да не се натъпча... ;(

Може за някой да е смешно, дори тъпо, но аз се чувствам неспособна да контролирам себе си... Съжалявам, че излиянията ми са толкова дълги, но от толкова време имам нужда да го споделя, макар и с непознати. Аз не съм казвала това дори на най – добрата си приятелка, защото не го признавах като проблем, не мислех, че съществува...И се чувствам наистина ужасно. Благодаря, че имаше къде да напиша какво чувствам, сега, макар и малко ми поолекна. И отново ще се върна в действителността, ще изляза, ще си направя ежедневната тренировка, ще стана сутринта с идеята, че днес няма да се тъпча, ще бъда щастлива... Докато не се натъпча и отново не осъзная колко нещастна съм...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
  Email:
  Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)
 
Въведи код
 
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 7 години, 7 месеца
hash: 223b695087
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

1.   Това наистина е проблем, познавам го отблизо-от мой приятел, ще ти дам някои практични съвета, опитай: първо, огледай се добре в огледалото в цял ръст и си дай оценка как се намираш в момента, ако не се харесваш-почни от там, приеми се такава, каквато си, виж кое в теб е най-хубаво и го подчертавай, започни да се обичаш, а не да се мразиш-освен тяло ти имаш и душа, сигурно имаш и приятели и родители, които те обичат и те приемат както и да изглеждаш, виждала съм пълни, дори дебели и безформени момичета, които не се притесняват да носят дънки с ниска талия и къси потници, от всякъде се "излива" плът, е, виж, това не допускай, не показвай това, което не харесваш, а ти казваш че спортуваш, значи не си от този тип отпуснати тела, но се бях "влюбила" в момиче, пълничко, но с такъв невероятен чар-очите и блестяха, облечена модерно, но и съобразено с фигурата и, най-важно беше, че имаше самочуствие, което имаше и покритие, интелигентна, с чуство за хумор, с дух!

Проблемът ти основно е в храненето- да гладуваш - най-голямата грешка! Да ядеш само плодове - някои го препоръчват, но и това е погрешно, организът си има нужда от всичко, ако се лишаваш от храна ти го подлагаш на стрес и той ти отвръща с ...болести. Така ще стигнеш и до психични проблеми /такъв проблем например е булемията!!!/

Второ: направи справка от какви количества въглехидрати, белтъчини и всичко останало има ежедневна нужда организма ти,така че да не "страда"от недостиг, но и да няма и излишък, не гладувай за да не стигаш до този проблем"вълчи глад", когато се "тъпчеш" и не усещаш кога да спреш, а после се мразиш и, може би повръщаш? а после бягане, глад и...всичко отначало - един омагьосан порочен кръг,трето: сутрин на гладно изпивай по една чаша топла вода с една лъжичка мед, пий я на глътки, така ще притъпиш чуството за глад, по-късничко изяш препечена филийка хляб, или филийка пълнозърнест с парченце сирене, или с чисто масло, или с варено месо - пиле, риба, или изяш едно сварено яйце, пий редовно и много вода, това трябва да се научиш да го правиш, много хора забравят да пият вода или не им се пие, на обяд яж, но спри преди да си усетила че си се нахранила ,а това може да стане САМО ако ядеш бавно-дъвчеш храната, а не да я гълташ почти несдъвкана!!! ако още се чустваш все още
гладна, просто стани от масата или се махни от хладилника или където си там, при храната!!Излез, хвани се с нещо, което ти е приятно и ти отвлича вниманието от проблема "глад", а може и да си напишеш на един лист нещо като "заклинание-обещание", напр."от днес ще стана друг човек, ще се контролирам, ще спра да се тъпча, ще покажа, че имам воля да се справя, защото уважавам себе си и се обичам-така и другите ще ме обичат" или нещо подобно- сама си измисли тези правила, които да ти напомнят за твоето твърдо решение да се справиш с проблема, и ВЯРВАЙ в това, с което си се хванала, не бързай да казваш-това не работи! Въоръжи се с търпение, но и не прави "забежки"- никакви компромиси, ограничи хлебните изделия, сладкото-вафли, пасти и тем-подобни, не ти трябват, ако усещаш необходимост от нещо сладко, купи си един НАТУРАЛЕН /черен/ шоколад, изяш едно-две парченца от него, но пак- бавно!!! не гълтай, а го остави да се разтопи в устата ти, така вкусовите рецептори ще "доведат"сигнала за "сладко" до мозъка, бъди упорита, защото всяко начало е трудно, трябва да преминеш критичните няколко дни!, след обяд -плодове, колкото искаш, само да не са банани и такива с много калории, яж СУРОВИ орехови ядки-без страх!!, избягвай всякакви печени подсолени ядки,чипсове и др. такива боклуци!!!!

Спортувай без да мислиш колко калории трябва да изгориш, спортувай ЗА и С удоволствие!!! спортът не трябва да бъде като наказание за проявената лакомия, а защото ще те освободи от стреса,/който те кара да се тъпчеш с храна/ и ще те зареди с хормони на щастието- ендрофини, аз плувам - много, но това не ме уморява,защото ми носи удоволствие, след това преживявам най-хубавите си моменти,там,във водата и с много плуване "изхвърлям" всички лоши мисли,токсини, болки-физически и душевни, плувам докато усетя, че света около мен е станал друг,хубав и красив, тогава всяко цвете, тревичка, птичка, всичко ме радва и се прибирам нов човек!!!Ако започнеш веднъж и промениш поне малко от "лошите"си навици,скоро ще промениш и мисленето си, и, може би и други неща, които не си осъзнавала, че са част от проблема ти "хранене".

Започни постепенно ,а не рязко с промените и!!! не мисли постоянно за това!!! Живей не за да ядеш, а яж за да живееш - не съм го измислила аз! И още един мой съвет - телевизия, компютър -само когато има нужда, цялата "шлака" в програмите на телевизиите - разни реалита, сълзливи турски или подобни мелодраматични филми- СТОП!!! Както и цигарите!!! Повече любов,ако искаш да го наречем и по-грубо-секс!!!,ако си пълнолетна,иначе такива съвети не давам, и намери си хоби,отдавай му се всяка свободна минута,и, пак не забравяй!

ОБИЧАЙ СЕ,защото си ти, единствена и уникална в света...

 
  ...
преди: 7 години, 7 месеца
hash: 93424231dc
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

2.   Излез навреме от омагьосания кръг. Аз не можах, последваха болести. Сега вече се приемам такава каквато съм, и кошмарът свърши. Не мога да върна времето бих спестила много на себе си и на близките си тревогите които им причиних. Може да не изплеждаш перфектно но всеки човек си е уникален и притежава своите си достойнства. Замисли се за тези неща.

 
  ...
преди: 7 години, 7 месеца
hash: 7b303f237b
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Ами след първия коментар - толкова точен ясен и изчерпателен какво мога да кажа аз освен, че наистина трябва да се харесваш такава каквато си. Имам една приятелка която толкова се комплексирваше от теглото си (160см - 86кг), че започна да спи с който мъж и падне. И накрая като разбра че има толкова много момчета който харесват повече пълни момичета (има какво да се пипне) и така започна да избира че по едно време гаджето и беше по хубаво от на останалите (и най - важното беше и гадже не свалка за вечерта) Така че харесвай се такава и ако някой те гледа презрително определено завижда че не може да изглежда като теб ;)

 
  ... горе^
преди: 7 години, 7 месеца
hash: e2b80a7ebb
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Самоконтрол се казва.. Сила на волята.

 
  ...
преди: 7 години, 7 месеца
hash: 795ab34125
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Знаеш ли мило момиче, всъщност ти осъзнаваш ли, колко е голяма силата на волята ти? Много малко са хората с такава воля, и способни да си наложат толкова тежък режим на тренировки и да се контролират до такава степен, повярвай ми.

Всъщност ти си издигнала силата на волята си до съвършенство!

Сега ти е време да се научиш и на нещо друго - умереност и любов. Опитай се следващия път като се погледнеш в огледалото да видиш колко всъщност си хубава. Кажи си "Обичам се такава - каквато съм!" Усмихни се на себе си. И продължавай да го правиш отново и отново. Позволявай си малките удоволствия и им се радвай. Обичай се и никога няма да има нужда да се извиняваш или наказваш за каквото и да било. Ти си вече съвършена!

 
  ...


...
преди: 7 години, 7 месеца
hash: e2b80a7ebb
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

6.   До N5 от N4:

Хм, скъпа, не мога да се съглася с теб. Къде е тая съвършенна воля, щом тя не може дори да се спре да яде? Голям праз като си налага тежък режим на тренировки. То като нямаш самоконтрол да спреш да ядеш кел файда да си мъчиш тялото и да си мислиш, че правиш нещо стойностно.

Яне

 
  ... горе^
преди: 7 години, 7 месеца
hash: 844c054415
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   А може би не е там проблема...проблема е съвсем друг, но тя не го осъзнава...

 
  ...
преди: 7 години, 7 месеца
hash: 223b695087
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   Ако това момиче осъзнаваше проблема, по-точно корените на проблема, нямаше да се обръща към всички нас, така че спрете да спорите по между си , а помогнете, ако имате идея, поне с №1 се е дало едно добро начало, там е и рецептата , и добрата воля на автора, а вие?/напр.№6???/ Авторката, правиш ли нещо по въпроса, пиши...

 
  ...
преди: 7 години, 7 месеца
hash: 2bdfa1a5b3
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   Авторката е шашната, т. е. аз. Какво да ви кажа, мисля мн отдавна по проблема, защото той не е от скоро, но като размишлявах доскоро, осъзнах, че се тъпча не защото съм гладна или ми харесва... по скоро защото се чувствам неспособна да се контролирам. А то не е нужно! Вече не се тъпча така брутално, сега разбирам, че не е нужно вече да се ограничавам :) Вече всичко се връща към правилния си и нормален ритъм. Преди когато ми се доядеше шоколад, аз се тъпчех с плодове само и само да не си взема, защото е калоричен... Сега си взимам и мога цял ден да не ям друго, защото явно съм имала нужда точно от това и не се сещам повече за ядене, щастлива съм. Въпреки всичко аз продължавам да се питам каква още е причината за това тъпчене...? Затова и писах тук ;)

 
  ... горе^
преди: 7 години, 7 месеца
hash: 795ab34125
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

10.   Опитай да се научиш да слушаш повече какво тялото ти ти казва. То не е случайно. Пробвай йога, пилатес, бели дансинг или нещо друго, което ще насочи вниманито ти навътре, към това, което си ти. Можеш много да научиш за себе си, ако си внимателна и уважаваш тялото си :)
Успех

 
  ...

...
преди: 5 години, 4 месеца
hash: 0c172aa65b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   До Авторката...

Здрвей, имам същтия проблем или се тъпча или гладувам.
Миналата година бях 1 месец на грейпфрути, по 1/2 на ден.
Но след това се почва :( ;
Сега дори немога и да започна диета, сутринта, на обяд и вечерта се натъпчвам като прасе :(, не ми се яде, не сам гладна както каза ти не ми и харесва да ям, но го правя :( Как успя?? Моля те сподели :)

 
  ...
преди: 4 години, 2 месеца
hash: b7730c2f2b
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   До Н11, много хора са така (включително и аз ) при повечето случаи е или побертет или някаква депресия. Например аз като започна издържам 4 дена само на течности и после пак се тъпча като не видяла и така става по зле, качвам много повече, и сега съм решила да премина към суровоядството, или да кажа на личния ми лекар да ми напише режим, друг избор нямам, Не може цял живот ту да смъквам, ту да качвам и резултат никакъв. До хората с такъв проблем... идете на личния си лекар да ви напише някакъв режим, 1-вата седмица ще е трудно да се ограничавате, но постепенно се свиква. Айде успех : ) ~ Адриана ~

 
  ... горе^
преди: 4 години, 1 месец
hash: 1bf519efec
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   Здравейте отново :) Аз съм авторката :) Бях забравила за това излияние от моя страна.... колко странно, но наистина точно това си мислех тогава :) Вече съм 4-ти курс, тази година завършвам, живея с приятеля си, обичаме се много :) мисля за магистратура и така :) Но проблема е тук, с мен, нося го едновременно като спасение и вина... Е, вече не се побърквам от тренировки... открих, че не мога да живея така и.... започнах да повръщам. Когато съм напрегната или притеснена яденето ме успокоява, след това повръщам и съм спокойна... Ям горе/долу нормално (когато не съм във фаза на повръщане на всичко, защото нз какво ми се яде), но кога то ми е трудно-не пропускам възможността да се насладя на угощение за половин/един час и после знам че няма да има нищо излишно по мен :) Така като ви говоря, може да решите, че ви съветвам да последвате моя пример... НИКОГА!!! НИКОГА не го правете!!! Защо ли? Защото после няма да успеете да се контролирате, когато вече познавате този начин. А яденето е наслада и то невероятна, никой не може да ни я открадне, трябва ни само нещо апетитно и сме отпуснати и спокойни. Дори само едно кексче носи толкова много положителни емоции, а ако сме дебелички заедно с положителните се появяват и отрицателни, виновни емоции.... Нз какво да направя...

 
  ...
преди: 4 години, 1 месец
hash: 7e66b0db64
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Мила, имаше още една подобна тема в сайта и там изразих мнение. :) казваше се Анорексичка или нещо от този род.
И още нещо : анорексията и всички хранителни разстройства се получават от прекалената зависимост от чуждото мнение. Ако ти кажат, че имаш голяма глава нали няма да я отрежеш? Същото е и с килограмите - не позволявай някакви хора, окито ще бъдат част от живота ти съвсем замалко /и после никога няма да се появат/ да променят самооценката ти. :)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

Въведи кода от картинката в ляво! (anty bot)

Въведи код
При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)
 
  Email:



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker