Най-голямата дилема досега в живота ми
преди: 14 години, 8 месеца, прочетена 3579 пъти
Здравейте на всички аз съм момиче на 17 години и искам да ви разкажа за моята история на кратичко. Това лято бях в Слънчев бряг на бачкане и на почивка, там ми се падна да живея с едно момче с което супер мн си паснахме и бяхме цяло лято заедно в една квартира имали сме големи преживявания. Такава връзка като тази никога съм нямала ..както и да е аз имам голям опит с мъжете и винаги знам как да ги накарам да се влюбят в мен както направих и този път.

Сезона свърши и всеки от нас двамата си замина по градовете. Още от самото начало се бях настроила психически, че не трябва да се впускам в тази връзка, защото после много щях да страдам-както и стана аз мога без него, но той не толкова . Пишем си редовно в skype и всеки път ми казва и показва колко много му липсвам и постоянно прави някви планове да се видим, а аз се правя на недостъпна и си измислям постоянно някакви оправдания, че не мога и всичко това, защото няма смисъл от тази връзка, ние сме от различни градове, а ако знаете колко искам да го видя и аз да си се гушкаме и да си говорим, да се отпусна :(

Аз съм от малък и мн мн скучен град -тук е ад бе хора сичко живо се е изнесло от тук, хората са гадни всеки те гледа на криво и още хиляда хиляди недостатъци. Мислех си по някакъв начин да емигрирам и да отивам при бащата в чужбина, нищо че съм 11 клас- ше се напрая на самостоятелно обучение .. и така казах за намеренията си на тате и той се съгласи каза ми, че вече е почнал да ми търси работа там. В същия момент си помислих-Боже това ли искам наистина ,това ли ще ме направи щастлива?

Отговора е да, но от една страна от другата страна нещо ме задържа тук и това е моя принц от пясъците-хора не ми стиска да направя такава голяма крачка и мамка му той има малко или много място в моето сърчице, той е моето сърчице как да го оставя тук не знам.. супер мн съм объркана нз изобщо дали някой ще ме разбере, но в интерес на истината не ми и пука мисля, че квото е писано тва ще стане ....

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 8 месеца hash: 393f029f0b

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Не е "квото е писано тва ще стане", защото с решенията си градим своята съдба. Решението е доста трудно. Дилемата е - дали да заминеш и да се реализираш, което ти е почти сигурно или да се отдадеш на любовта, в което не е сигурно нищо. И както виждам се страхуваш да го оставиш и в същото време да си с него. Аз или който и да е, неможем да ти дадем отговора. Седни и си помисли добре. Решението си е твое - съдбата ти си я определчш.

 

...

преди: 14 години, 8 месеца hash: fa7af15888

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Момчето на колко е години.. Защо не направите и двамата компромис ? Лошо е по този начин да се мъчите и двамата. Разберете се и двамата - трябва да я карате някъде. Казваш, че искаш да отидеш в чужбина да работиш- ако има възможност , защо не направиш опит да закараш и приятеля си - и той да е при теб и да работи. Вярно , че по този начин се сменят ролите , но ако има нещо между вас трябва да го опитате. Само по този начин ще разберете - дали имате бъдеще. Аз ако бях на мястото на момчето трудно бих взел решение, но както се казва "няма невъзможни неща". Самотата(аз все още не съм изживял любовта) е лошо нещо и да страдаш по някого , който е далеч е още по гадно. Вижте се , разговаряйте и вземете важно решение . Пожалавам ви късмет. Само би ли казала - колко километра е разликата в градовете тук в България. Ако не сте толкова далече може да се виждате и тука. ? Един на 19

 

...

преди: 14 години, 8 месеца hash: 45c40d2da0

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Извини ме, номер едно.. даде й смешен съвет .. как може да разсъждаваш, че в чужбина непременно има сигурна реализация ... Какво си мислиш, че там плаче някой с глас за нас необразованитр българи ли ... с незавършено средно образование какво мислиш, че я чака ... да гледа чужди деца, да мие гъзовете с извинение на нечий чужди баби ... ами извинете ме, но аз съм на 21 години, здраве и живот догодина завършвам висшето си образование и нито за секунда не съжалих, че не съм заминала при роднини в чужбина... Голямата чужбина, нема що ... Обръщам се към авторката.. Миличка, позволявам си да те цитирам : "..както и да е аз имам голям опит с мъжете и винаги знам как да ги накарам да се влюбят в мен както направих и този път." - твърде несериозно изказване си направила,личното ми мнение, е че нямаш нужда от съвети.. Продължавай в същият дух, аз ще стискам палци по-малко млади хора в България да мислят като теб :) Петя

 

...

горе^

преди: 14 години, 8 месеца hash: b88aeeb48f

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Продължавай в същият дух, аз ще стискам палци по-малко млади хора в България да мислят като теб - Това като ирония ли да го приемам ?

 

...

преди: 14 години, 8 месеца hash: 45c40d2da0

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Чуста подигравка, пак съм Петя :)

 

...