 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Какво решение да взема? Да замина ли да уча в друг град?
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 2248 пъти
Здравейте, аз съм момиче на почти 17.. Исках да ви споделя моя 'проблем' така да го наречем, за да ми
олекне на душата, а и за да събера мнения от безпристрастни хора.
Първо сайта наистина е много полезен :)) Благодарение на всички посетители, естествено :р
Та.. живея в един град и живота ми е изключително еднообразен, освен ваканциите, когато не съм тук и съм с приятелите си и се чувствам супер щастлива :) В този град само ходя на училище и тренировки и се старая максимално. Вече имам изградена репутация на отичничка и така нататък.. но.. живота ми просто не е пълноценен. Семейството ми уж е нормално, но баща ми не се интересува много от мен, рядко го виждам,
даже не знае кой клас съм. Майка ми попринцип е добра, но постоянно ме злепоставя, обижда, нарича ме всякак.. просто не искам да изпадам в подробности.. защото доста боли.. просто си представете възможно най-лошите неща, които е възможно да ви каже собствената ви майка... та тя обича да има публика, пред която да се оплаква какъв боклук съм и аз по този начин съм отдалечена от всички от семейството си..
Чувствам се в безизходица.. нямам към кого да се обърна.. А сега имам възможността да се преместя в друг град да уча и да живея с моите приятели.. и знам че ще
бъда много щастива там. Ще уча защото училището ми е на 1во място.. От там имам най-красивите си спомени... любовта ми :) Та нашите уж не ми дават. Доста думи и нападки преглътнах... попринцип всичко е готово, за да замина и има шанс да отида.. ще си идвам тук петък,
събота и неделя при нашите и т. н... Попринцип съм отговорна и наистина самокритична.. това не е прищявка или каприз, а нещо което желая истински, не от днес или от вчера, а от много време.. и независимо държанието на
майка ми, знам че може би вечер като седне на масата ще и липсвам.. но все си викам на себе си, че прекалено
много мисля и винаги такива задни мисли развалят настроението ми.... така че не знам... да замина ли?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 4905c0d434 |
|
1. Естествено че ще заминеш. Да не мислиш цял живот с тях да живееш като стара мома? Моят съвет е да не мислиш чак толкова. В живота се действа със замах и без прекалено да мислиш. Почнеш ли много да мислиш, само ще се разубеждаваш и никога нищо няма да предприемаш, цял живот ще си тъпчиш на едно място. Ще правиш като Черната Златка - "так, так" :D
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 87fa136a75 |
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: adb3b1ba79 |
|
3. Колкото по-рано се махнеш от "уж нормалните си родители", толкова по-бързо ще започнеш да се изграждаш като самостоятелна и независима личност. Да не би да ти харесва постоянно някой да те обижда или пък друг да не се интересува от теб? Бъди себе си и последвай вътрешния ти глас-замини!
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 6dec7abc46 |
|
4. Бягай надалеко. Аз, ако имах твоя шанс досега да съм хукнала с куфарите през рамо.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: 65acb5e873 |
|
5. И ще ме оставиш сам- съседското момче, което те обича.
|
...
| преди: 10 години, 8 месеца hash: 80e436dc3c |
|
6. На 14 съм и след 7-ми клас се преместих в друг град, осъзнаваш колко по самостоятелен ставаш и как увеличаваш връзките си с обществото и изобщо. Ставаш много по- отворен към света така да кажа хаха. Има много плюсове, макар, че има и минуси, като това да ти липсват роднини и приятели, но се свиква.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
