 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски
Празнота...
преди: 10 месеца, 7 дни, прочетена 518 пъти
Не съм сигурна от къде да започна… но наистина не издържам и се надявам ако не друго по този начин да ме олекне.
Та…винаги съм била странна, но никога не съм се чувствала така както сега… Преместихме се в нов град, сменям училища…било то, защото не можа да намеря приятели, било то по други причини… Нашите си имат семейни проблеми…на който искам не искам съм свидетел…с никой не говоря, нямам приятели, родителите ми рядко ги виждам (поне майка ми, а с баща ми нямаме теми за разговор), на училище не ходя, класа не ме харесва и не ми е приятно… По цял ден стоя сама… нямам желание за нищо… не ми се прави нищо…само ям и се самосъжалявам, ненавиждам се…защото знам, че ако не съм такава каквато съм няма да стоят така нещата…
Почти сигурно е, че ще повтарям годината, нямам оценки, не съм ходила… а това е единственото нещо, което вълнува родителите ми… дори и аз не искам да е така, искам поне да имам възможността да отключа една вратичка занапред… но не мога нищо не мога… В нищо не вярвам, за нищо не мечтая, нищо не искам, за нищо не се боря…това не е живот…всеки път преди да си легна се моля тази нощ да остане вечна, никога да не се събудя,защото с всеки ден болката расте и този сън би бил най-голямото спасение за мен…
Защо пиша ли…силно се съмнявам някой да е като мен или да се е чувствал така…и все пак ако някой може да ми каже има ли изход от това положение и ако да къде е тъй…ще съм благодарна…
|
| |
|
|
|
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. Споко, мацка и аз бях така преди известно време, е не чак толкова крайна форма, но смених няколко училища и
няколко спорта и сега си имам занимание тренирам си и това ми дава стимул. Надявам се и ти да намериш нещото, което ще те стимулира да ставаш сутрин от леглото :)
2. Ами мацко тва ти е проблема не се занимаваш с нищо.
Намери си хоби, спортуваи нещо, намери си 1 дръшка на която да имаш доверие и която винаги ще те подкрепя.
3. "В нищо не вярвам, за нищо не мечтая, нищо не искам, за нищо не се боря… това не е живот… всеки път преди да си легна се моля тази нощ да остане вечна, никога да не се събудя" <- все едно аз съм го писал това, като бях 10-ти клас...
Трябва да си намериш НЕЩО (човек, мечта..), което обичаш, друго спасение няма.
От доста години вече се чувствам по подобен начин, сега съм на 22г. и тепърва започвам наистина да излизам от тази дълбока и мръсна яма... И това, което мога да ти кажа е, че колкото повече се съжаляваш, самообвиняваш и мразиш, толкова по-трудно ще ти бъде да се подобри всичко.
Намери нещо, което да ти доставя удоволствие - спортуването пробужда от тази гадост наистина, птичките, звездите, природата - просто си хвани нещо, което те радва (не може да няма поне няколко такива), мисли по-често за него, въпроса е да ИЗПИТВАШ приятни емоции... сложи си на сила една усмивка, изправи се като победител и заяви, че един път за винаги си решила да бъдеш шастлива. Наложи си да бъдеш щастлива. БЪДИ щастлива всеки път когато се сетиш, че трябва да си щастлива за да си щастлива ;) Сериозно, щастието е избор. Зарадвай се изкуствено.
Пробвай това - наистина поискай да ти е хубаво и си повтаряй примерно "Радвам се! Радвам се! Радвам се! Радвам се!" и истински се усмихни през това време! Бъди дете радвай се просто ей така! За кеф точно ;)
Старай се да се задържаш в това състояние колкото може повече. Като се усетиш, че си забравила да си весела си казваш "Опаа, тая вече няма да я бъде, нищо друго не ме интересува, просто ще съм си весела! ВЕСЕЛА СЪМ! ВЕСЕЛА СЪМ! ВЕСЕЛА СЪМ!"
ПРОБВАЙ ОЩЕ СЕГА!!
СЕРИОЗНО.
Това е детинско и тъпо ли?... Ама, изпитваше ли приятна емоция, въпреки, че я предизвика изкуствено, или беше илюзия?
Колкото повече практикуваш това и си самоналгаш да бъдеш весела и колкото повече неща си намериш, които да те карат да се чувстваш добре, толкова повече съзнанието ти ще се СЪОБРАЗЯВА с това, че ти си щастлива и няма да обръщаш внимание на неприятните неща, или по точно няма да ти влияят така, защото това не е присъщо на един щастлив човек ;)
Щастливите са си щастливи, независимо от всичко. Не ти трябва *причина* за да си щастлива. Единствено решение и силно желание. (нещо като спирането на цигарите :)
Не ме интересува как ти звучи всичко това, аз лично като бях по-малък и някой ми беше казал нещо от сорта щях агресивно да му се смея и да му се подигравам. Но. Аз това за себе си го осъзнах и реших да ти го споделя, защото ако ме послушаш, след недълго ще усетиш разликата.
п.с. Малко пообърканичко стана писанието, ама основната идея е ясна - заеби депресията, не търси причини да си нещастна, а търси причини да си щастлива!
4. Чети какво пише 3. Отиди при психолога в училището. Направи разлика между психолог и психиатър.
5. Не се бой не си сама и моите родители не се разбират, постоянно се карат. Е разбира се аз ходя на училище, защтото единствено там се чувствам добре макар и мен да не ме харесват и аз имам мноо малко приятели, но въпреки това обичам живота си, за това вдигни гордо глава и започни да ходиш на училище това е спасението повярваи ми!!!
6. Повярвай ми и други като теб. Дори сега като чета писмото ти имам чувството че аэ съм го писала. Но самосъжалението не помага, защото така и другите ще предизвикваш само съжаление а на такава основа не се градят приятелства. Знам какво е да не виждаш смисъл в нищо. Да заспиваш всякя вечер с надежда нещо да се промени а нищо да не се случи. Всушай се в съветите които са ти дали. Дано поне ти успееш. Заслужава си да опиташ.Ако не опиташ няма да разбереш. Рискувай!Не си съсипвай младостта както направих аз! Ако прочетеш това защото го пиша с доста голямо закъснение пиши. Ще се радвам ако нещата при теб са се подобрили. Всичко е в мисълта. Мисли позитивно.
7. Хм... ми, и аз съм се чувствала така много пъти... и обикновено е точно когато не е имало какво да ме направи щастлива и да ми даде стимул да правя или да искам да правя нещо. Изходът никога не е бил нещо определено, няма нещо, което като направиш, и всичко да се оправи. Винаги всичко се е оправяло от само себе си....
Хм... знаеш, че времето не трябва да ти минава така и че трябва да правиш нещо.... Ами, просто се опитай да направиш нещо, аз не разбрах защо всъщност толкова не искаш да ходиш на даскало? Ся, тва, че класа ти е смотан не би трябвало да е причина да си прецакваш живота.... гледай напред и не им обръщай внимание - ако нямате какво да си говорите, не си говорете и толкоз. Ако имаш възможност да се запознаеш с нови хора отнякъде - давай, може да си намериш приятели :) Може примерно да се запишеш на някъв спорт или нещо подобно и така. Трябва да си намериш някво занимание, което да те прави щастлива и да ти оправя настроението...е аз например карам колело или рисувам ако ми е някво такова смотано. И така... ако искаш ми пиши на katia91@abv.bg ;P Айде чао от мен :)
|
|
|
|
|
|
|
