Не харесвам новото ми училище в големия град, много ми е странно. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120674)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Не харесвам новото ми училище в големия град, много ми е странно.
преди: 10 години, 8 месеца, прочетена 1923 пъти
Здравейте, момче на 14 съм идвам от много малък град за да уча в ново училище. Та проблема е много ми е странно, тук в големия град всеки се прави на някой, пълно е с хора, а също така ще трябва да живея сам в квартира. До сега съм отглеждан само при родителите си, никога не съм бил сам. Майка ми ще седи 3 месеца при мен и си отива. Ами ако някой мой враг разбере, че живея сам? Или пък още по - лошото ако някой враг на баща ми разбере, че живея сам направо ще ме застрелят, защото мн. добре знам на баща си враговете. А имам наистина реална мечта и цел. А в новото училище всеки ме гледа все едно ще ме счупи от бой.. Не ми стиска да се бия. Не знам примерно как да се държа с хората. Или ако някой тръгне да ми се дърпа какво да направя, за да не изглеждам смотано. Много съм чувствителен, но го крия с чувството си за хумор. Много ми е трудно, не мога да свикна. В големия град има толкова мн. хора. Не съм свикнал сред толкова хора. На всичкото отгоре са ми и непознати.. Страх ме е да не ме бият за телефоните ми. Страх ме е да не ме бият ей така. С една дума: Аз съм страхливец. Не знам изобщо как да се държа с хората. Още повече с тия дето ми се дърпат. Някои ми се подиграват на прическата. И се дразня. Също така съм и много срамежлив. Не знам много съм сдухан. Помогнете кажете ми как да се държа с хората. Нямам никаква представа как да се държа с хората. Не съм бил сред много хора никога. Помощ! Коментарите, които гласят: "Бъди себе си! ". Това е проблема самият аз не знам как да се държа с хората. Винаги съм бил на закътано място, баща ми е човек с връзки, но и доста врагове. Помощ!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 10 години, 8 месеца
hash: 4716d5a97e
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Ох, детенце, това е много добра измислена история :)) Как тъй идваш от малък град, а баща ти, видиш ли, има много врагове, та и ти имаш, а си само на 14? Да не си мафиотски син или дете на някои цигански бос? :))

Да примем, че е истинска - в големите градове наистина има много хора. Ако на някой не му е там мястото и си е селско чадо, в което няма нищо лошо, да не бяга в голям град. Стой си в малкия при познатите си приятели/врагове и мама и тати да си те "отглеждат" по-нататък. Това с идването на майка ти е несериозно и смешно - ти си на 14. Може да идват да те наглеждат през почивните дни, ако имат тази възможност, но да живее с теб 3 месеца и после да си отиде, няма смисъл. Трябва да пробваш сам да живееш, да видиш как ще е, да свикнеш. Шоково ще е най-лесно и бързо и ще си усетиш можеш ли да издържиш или не. Всичко друго са смешки. Какво ще рече, че ще те бият за телефоните ти? Ми ти колко имаш? Ако си лапе на 14 и имаш два, то наистина ти трябва бой и даже по-скоро не на теб, а на родителите, които са възпитали (по-скоро всъщност хич не са) едно леке.

Коментарът ми не цели да е обиден, а да те стресне, ако историята ти донякъде поне е истинска. Стягай се, момче си и си голям вече... Без лигавене и да се държим на мама за полата.

 
  ...
преди: 10 години, 8 месеца
hash: b463ea717d
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Здравей! :) Разбирам как се чувстваш. И аз тази година съм заек. В моя град съм си, но влязох в най-елитната гимназия в града, където е пълно с богаташчета и кифлички. Та въпросът е, че за да се приобщиш към едно такова общество, трябва да търсиш такива като теб и да игнорираш тези, които те гледат с лоши очи. Ако пък виждаш, че тези, които те гледат накриво, са повече... е ами гледай да се впишеш там, потърси общи интереси, покажи им, че си положително настроен и не желаеш негативизми. Все пак бъди сигурен, че има много като теб. Първо започни от най-срамежливото момиче/момче от твоя клас, сближете се, а после заедно си потърсете други приятели. (в екип, работата е много по-лесна ;)) ) Не им показвай страха си, те са като хиени и го надушват. Покажи им, че не си нещо по-малко от тях, но и не прекалявай, скромността в днешно време е много рядко и ценно качество. ;) Надявам се да съм помогнала все с нещичко :))
Момиче, 14 год.

 
  ...
преди: 10 години, 8 месеца
hash: cc704d9bc0
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Не си страхливец, мойто момче, разглезен келеш си (в оригиналната версия беше използвано малко по-различно, но по-точно определение)!
XII

 
  ... горе^
преди: 10 години, 8 месеца
hash: 7809c29bb3
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Пълно е с хейтъри. Момчето иска да каже, че не му е лесно до сега е живял в малко градче, трудно му е да стъпи изведнъж в огромен град.

 
  ...
преди: 10 години, 8 месеца
hash: 7809c29bb3
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   От автора
Благодаря номер 2 много съм срамежлив за да си присъединя към негативизмите.
До 1 и 3
Много ви благодаря особено на вас.... Казах, че до сега съм бил отглеждан само около много хора и роднини. Баща ми ми прати да уча в това голямо училище за да стана човек и точно с целта да науча английски и да съм самостоятелен за да ме разкара от мизерията. И майка ми ще е тук за да свикна, но не постоянно, защото и тя е зает човек. Просто искам да кажа, че ми е трудно, не мога да се впиша в компанията на другите.. Толкова ли е трудно за разбиране?

 
  ...


...
преди: 10 години, 8 месеца
hash: 4716d5a97e
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

6.   Аз съм номер 1. Не е трудно за разбиране, че те е страх и имаш трудности с приобщаването и намирането на компания. Всеки човек, отиващ на ново място, каквото и да било, изпитва притеснения подобни на твоите. Смешното и не за разбиране в историята ти бяха тези филми с враговете (твоите и на баща ти), телефоните ти и най-вече това, че те е страх, без дори нещо да са ти направили още.

Първо послушай номер 2. Момичето вярно ти казва да се ориентираш към хора като теб в началото - поне един все ще има - някой по-скромен и свит и после вече ще е лесно. Обикновено във всеки клас има три групи хора - т. н. пичове, които пафкат, пият, забиват мацки и съответно пичките, които движат с тях; групата на блажено витаещите, която е нейде посредата, в повечето случаи артистични личности (танцуват, рисуват, като цяло не се вълнуват много от заобикалящия ги свят) и накрая са тези по-свитичките, които не са непременно глупави или смотани, просто не изпъкват дали поради страх или неувереност. Няма клас, който да е изцяло съставен само то един тип хора, така че все с някой ще се сдружиш, освен ако не си някой неприятен тип - лигав, хленчещ, използваш и прочие. Не си, надявам се, така че не се притеснявай.

По отношение на майка ти - колкото по-скоро свикнеш да си самостоятелен, толкова по-добре за теб. Гледай да се научиш да си готвиш, да си чистиш, ако все още не си, да си организиран по отношение на плащане на сметки и други и ще видиш колко добре ще се почувстваш после самостоятелно.

За страха ти - той е малко преувеличен и нерационален (необоснован). Това как те гледат, не означава, че ще те спукат от бой, особено, ако се държиш нормално и не се буташ в очите на хората да ги дразниш. Аз бих те посъветвала да се запишеш на спорт или бойно изкуство. Хем ще заякнеш и ще ти се отрази добре на самочувствието, хем няма да те е страх, че ще те пердашат батковците :)) Така че пак ти казвам - стягай се и действай. Начини има, стига да има желание ;)

 
  ... горе^
преди: 10 години, 8 месеца
hash: 45827ad376
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Спокойно приятел! Знам как се чувстваш! И на мен ми беше адски трудно в началото, но с времето всичко ще се нормализира, а и помисли, че не си сам. Няма начин да нямаш поне още един съученик/чка, който да не е в същото положение, т. е. да живее на квартира сам, така че вместо да се вкарваш в разни филми как някой ще те бие и т. н. се отпусни и се гордей със себе си, че вече си голям и самостоятелен човек! А и един ден ще го оцениш като си дадеш сметка как си станал по-самоуверен и по-оправен за разлика от повечето си връстници, които до 18-19 години са си живели с родителите.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker