Споделена история от Тинейджърски |
Без нерви!
преди: 10 години, 7 месеца, прочетена 3503 пъти
Моля ви да се опитате да ме разберете....!
на 14 години съм, преди 3 години брат ми почна да ме дразни с всичко... дълга история, ще разкажа на кратко. Та, от тогава заради гадното му държание започнах да се изнервям за всичко! Той ме разплакваше и изнервяше, и когато мама се прибираше в нас, аз вече се бях успокоила и за това тя не приемаше нещата на сериоНо, мисли си, че сме се поздърпали и тва е! Та от тогава започнах да се ядосвам за всичко, и да плача за всичко, от нерви, за най-малкото нещо! Например ако си изпусна ножа докато си правя филия, толкова се разтройвам, че не мога една филия да си направя, че започвам да рева и изпадам в истерия! Започнах да крещя за всичко и да се затварям в стаята си, не ми е приятно да съм с други хора, защото когато съм сама съм спокойна.... много съм асоциална, не излизам навън, нямам приятели, на кратко, мразя излизането от стаята ми! Моля ви кажете ми, луда ли съм или какво?? Не мога повече така! За всяко нещо рева, и изтерясвам! Никой не знае, че съм такава, извън стаята ми съм много изнервена, но не го показвам, коренно различна съм с хора, и сама! Нямам търпение да се прибера вкъщи и да остана сама в скучната си, мрачна стая сама!
Съжелявам ако съм ви отекчила, но ми писна вече, да държа всичко в себе си, и просто не издържам с тези нерви! Не е нормално едно 14 годишно дете, да реве за всичко от нерви! И не мога да живея така повече, колкото и тъпо да ви звучи и за самоубийство си мисля всеки път, но разума ми казва, че съ побъркана ако мисля да се самоубивам, заради некакъв си изпуснат нож ( например)
като прочетох какво съм писала, от друга гледна точка, съм момиче със сериозни психични проблеми, но от друга страна ако беше така, нямаше да пиша това нали?
Моля редакторите да публикуват историята ми, защото съм отчаяна вече....
п. п Съжелявам за грешките, не ми е до правопис в момента!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 064957697d |
|
1. Да, имаш нужда от помощ. Говори с майка си. Дай и да разбере, че проблемът е сериозен. Това е начинът. Забрави тези глупости със самоубийството.
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: faff1a02c1 |
|
2. Според мен трябва да говориш с майка ти за това. Смятам че един час с психолог ще ти е съвсем полезен. Ще намери къде е проблема и ще се отърсиш от тези нерви.
Късмет с оправянето на проблема;)
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: f0fb8a1198 |
|
3. Никога не съм говорила с майка си, не сме много близки и не знам как да и обясня... :(
А за самоубийството, не съм толкова глупава за да го направя..
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: faff1a02c1 |
|
4. Ами няква кой знае какво страшно. Просто казваш че искаш да поговорите за нещо важно. Тя ти отделя малко време, ти обясняваш спокойно и ясно и искаш помощ. Не вярвам да ти откаже, ще вземе мерки, спокойно. Дори и без психолог, просто поговори с нея. Това е важно, бъди откровена с майка си.
Късмет;)
|
|
