 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски
Страшно съм объркана... Преди година се разделихме по мое искане.
преди: 10 месеца, 16 дни, прочетена 573 пъти
Страшно съм объркана... Ходех с едно момче година и половина. Преди година се разделихме по мое искане. Той страшно много ме обича и още не е загубил надежда да се съберем.
Проблемът е, че в главата ми всичко е много объркано. Не знам дали го харесвам, не знам дали изпитвам нещо към него, но напоследак си мисля за възможността да се върна при него. И тъкмо решавам да му кажа и нещо ме спира.
Спира ме това, че пак ще ми омръзне, ще ходим няколко седмици и пак ще поискам да се разделим, а той няма да понесе пак да го напусна, нито пък аз ще си го простя:(
Същевременно мисля и за други момчета, които ми харесват. Но и за него... за това как искам да го видя, да го прегърна, да го целуна... И после пак си казвам НЕ! Никога не съм била толкова объркана и да не знам какво правя...
|
| |
|
|
|
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
2. Ами не ми е известна причината, поради която си го зарязала, но казваш, че се боиш да не ти омръзне отново. Но щом мислиш за него и ти липсва, значи имаш чувства и то силни. Според мен опитай да се върнеш при него, после може да съжаляваш, че не си го направила. Но трябва да си изясниш какво те възпира. Ако наистина скоро пак ти "омръзне" и го зарежеш няма никой да е доволен!
Успех!
3. Дай му шанс, съберете се
4. Много мразя ей такива като теб ! И аз минах през една такава и толкова много ме болеше после, че нещо в мен се пречупи и от тогава насам си го връщам на всички момичета с които съм ! Човек трябва да се гаври с вас за да го уважавате !
5. И аз съм го правила - зарязвах, връщах се, наранявах изключително свестни момчета, просто съм непостоянна и не мога да се понасям. Мисля, че не мога да обикна истински и от това идват проблемите. По-добре го остави този, че пак ще го нараниш.
6. Май момчетата ги боли повече от момичетата?
7. Проблема при мен е подобен. Само че родителите ми не ми дават да съм с него и това също ме спира. Ужасно трудно е.. и много боли.. по объркана не съм била до сега.. когато изляза с него и си приказваме за преди ми става тъжно че вече сме разделени но когато го няма не ми липсва особено много, но ми пука за него, интересува ме какво се случва около него и незнам какво да правя..
|
|
|
|
|
|
|
