 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Чувствам една ужасна празнина в себе си и не знам как да я запълня
преди: 14 години, 4 месеца, прочетена 8457 пъти
Мило дневниче,
Това може би е първото смислено нещо, което ще напиша в дневник..Не че някога съм водила дневник, но сега чуствам необяснима нужда да напиша всичко, което чуствам..Да се освободя от него..
Аз съм едно обикновено момиче, вероятно дори по-обикновено от колкото ми се иска да бъда..Нищо не ми липсва.. Поне материално.. Нямам много, родителите ми не са богати, но са ми дали всичко, което някога съм искала.. Или поне това, което са можели да си позволят, защото когато искам нещо съм ужасна егоистка и го искам до край.. Когато го получа обикновенно се чуствам ужасно виновна, че съм била толкова упорита за нещо, което в крайна сметка не ми е било толкова необходимо, но явно ми е в кръвта..
Упорита съм и може би егоистка, но съм благодарна на майка ми за всичко, което някога ми е дала.. Вероятно ако беше човек би ме попитало какво ми липсва тогава? И аз незнам..Вероятно чувствам това което милиарди тийнейджъри по света.. Скука от еднообразието на живота.. Липса на любов.. Комплекси от външния ми вид.. Хубава съм.. Знам го, и са ми го казвали, но аз все си мисля , че не е достатъчно..
В момента съм тъжна.Защо ли? Имам нуждата да изпитам онази изпепеляваща неистова любов, за кяото съм чела в книгите, и за която съм гледала по филмите.. Искам и аз да имам този „вампир“, който ще осмисли живота ми, този за който ще съм готова да дам живота си и той своята безсмъртност за мен.. Имам нужда от малко нежност, самотна съм..Искам някъде там да има едно момче за мен.. Дори да не е пефектен, просто да е такъв за мен. Искам когато го погледна да виждам целия свят в очите му, и да знам, че празнината, която чувствам в момента я няма вече..Той да я запълни.. Колко глупаво нали?!
Какво всъщност е любовта? Незнам.. Но толкова силно искам да разбера! Омръзна ми всеки ден да правя едно и също.. Училище-> Компютър->Домашни-> Компютър->Спане и пак същото.. С редки случай на излизане на кафе.. И за какво? Дори да изляза не се чувствам щастлива.. Сякаш се крия зад някаква маска.. Може би са просто комплекси, а може би се крия, защото ме е страх ,че хората ще видят колко съм ранима всъщност.. Слагам всичкия този грим и фалшивата усмивка и съм готова да посрещна поредния ден от живота ми.. И за какво? Какво вълнуващо ще стане? За кой се глася, като никой не ме вижда всъщност?! Четиринадесет години съм живяла и до сега нямам нито един наистина запомнящ се ден..
Разбира се, имало е моменти в които съм била щастлива, или поне весела..Онези безгрижни детски дни, в които мама и татко ме държаха за ръка едновременно.. Липсва ми чувството да се прибера вскъщи и да мога да кажа „Мамо ,Тате прибрах се“.. Дори не го помня, а копнея да го изпитам.. Знам, че е егоистично някой хора нямат късмета дори да познават родителите си, а моите са живи и двамата, но все пак имам правото поне да се надявам, че някой ден ще мога да ги прегърна едновременно и да ги помоля да ми простят за всеки път, в който съм ги наранявала с думите или постъпките си..
Защо реших точно сега да се изповядвам пред една глупава компютърна програма.. От скука? Или може би просто имам нужда да кажа всичко, което ме кара да се чувствам толкова зле.. Толкова силно искам да намеря истинска любов.. Може би това ще компенсира всичко..Чувството да знам, че някой ме обича, че на някой просто му пука. Да знам, че винаги когато нещо не е наред ще има едно силно рамо, което да ме подкрепи. Някой, който ще кара всичко друго да изчезва, когато съм с него..
Братовчедка ми, единствения истиски приятел, който имам, който някога съм имала.. За нея съм готова да умра, наистина да умра.. Ако не беше тя незнам какво щях да правя.. Щом толкова я обичам защо не казвам всичко това на нея? Незнам.. Може би ще и го кажа..Т ака или иначе за каккво и е да знае колко съм глупава и слаба... Защо съм толкова слаба!? Защо седя и пиша някакви глупости като депресираната мацка от някой филм.. Незнам, но това ме кара да се чувствам по-добре.. Ще се пръсна ако не си кажа всичко на някой, ще умра..Знам че звучи като в някоя сапунка, но какво от това..Така се чуватвам.. И милиарди пъти бих предпочела да съм героиня в някоя книга.. Поне те винаги имат хубав край.. Винаги..
(Просто нещо, което имах нуждата да споделя..Седнах и започнах да пиша на Word? и сега.. Незнам защо реших да го кача тук.. Не знам какво очаквам съвет, подкрепа съжаление..Просто имам нуждата някой да ми каже, че всичко ще бъде наред, защото чувствам ужасна празнина в живота ми и незнам как да я запълня :( )
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 4 месеца hash: 1df115f660 |
|
1. Cякаш си разказала моята история :Х:Х
|
| преди: 14 години, 4 месеца hash: c16c27e6d8 |
|
2. Миличка, само едно ти казвам- внимавай какво си пожелаваш! Тази любов дето я искаш, може да е вълшебна, но може и да страдаш ужасно заради нея (като мен сега). Така, че спокойно- все ще се влюбиш, внимавай само да не станеш влюбена- загубена.
Един съвет- не позволявай първата ти любов да стане целия ти живот, защото при мн хора става така, и после съжаляват. Бъди щастлива и се раздавай, но с граници, и имай личен живот, отделен от любимия. Иначе успех!
|
| преди: 14 години, 4 месеца hash: e772e38c56 |
|
3. Мило момиче, успокой се! Та ти си само на 14! Истинската любов, за която толкова много мечтаеш тепърва ти предстои! Защо си се отчаяла толкова много? Животът е пред теб, бъди малко по-оптимистично настроена към него.
Аз те разбирам напълно, на твоите години и аз се чувствах така. Търсех любовта, а тя все не идваше и не идваше. Но аз не се предадох и един ден наистина я срещнах.
Не знаеш колко много влюбвания и разочарования ще преживееш, понякога ще ти се иска никога да не си се влюбвала, но животът е такъв и трябва просто да го приемем.
Не се отчайвай, миличка, нищо страшно не е станало. Излизай повече, завържи нови запознанства, така увеличаваш шансовете си да намериш подходящото момче.
Хубаво е, че не търсиш някой идеален, защото идеални хора няма. Сигурна съм, че ще бъдеш щастлива съвсем скоро, защото го заслужаваш. Само не се предавай. Бори се. И когато най-малко очакваш, любовта ще те "сполети". Успех! :)
Ж 18
|
| преди: 14 години, 4 месеца hash: fa5639953b |
|
4. Съкровище,аз съм със същата история,а съм почти на 17...Възрастта няма значение както другите казват,не ги слушай...Това,че те са минали тази възраст и за тях вече е детска,далеч не означава,че това е така...Чета отговорите на другите хора и като че ли никой не те разбира,съжалявам,че го казвам...И аз съм се отчаяла в тази област както и в още много,виждаш как повечето имат приятели,хубавки,грознички,умни,глупави... А ти нямаш,чудиш се къде грешиш,знаеш,че си по-малко от някой и повече от други,които са толкова щастливи с половинките си,а ти нямаш такава.Понякога аз чувствам,че няма на кого да споделя,защото знам какъв ще е отговорът "Ти си само на 16,ще срещнеш любовта,виж колко неща имаш,които другите нямат"...Дори и на 16-17 като станеш пак ще ти го повтарят,а ти ще се чудиш "Няма ли просто някой,който да те изслуша,да те прегърне и да ти каже всичко ще се оправи" а после да помълчите и да поплачете,за да излезе цялата празнина в душатата ти...
Как може човек,който "те разбира" да ти каже така (като номер 3)?Ако те разбира ще се съгласи с всичко,което казваш и ще добави още нещо,а не да прави жалки опити да те успокоява...Нямам нищо против тези хора,но те просто не разбират (може би само номер 1)..Само искам да ти кажа,че съм до теб и те подкрепям,защото съм на същото "дередже"...Един ден всичко ще се оправи!
Пращам ти много прегръдки и утеха,ще следя историята и коментарите
|
| преди: 14 години, 4 месеца hash: e0c226d4d5 |
|
5. Много доре казано, въпреки че си само на 14, разсъждаваш доста добре.
Просто не се притеснвявай:) все още си само на 14, любовта тепърва ще се появява в живота ти и то не само веднъж.
А относно скуката...с всички е така, повярвай ми.
|
...
| преди: 14 години, 4 месеца hash: e38d560f1d |
|
6. Много ти благодаря Номер 4 :) Наистина безкрайно много :) И на теб ти пожелавам да срещнеш някой който да те обича и да е за теб:) Разбирам те напълно, не е като да съм нямала гаджета до сега, но просто не са били за мен..Не са ме карали да чувствам нищо и следователно съм ги "късала" много бързо..
Отново благодаря за прекрасното мнение и се надявам всичко да е наред и с теб :)
|
| преди: 14 години, 4 месеца hash: fa5639953b |
|
7. Мила,благодаря ти за бързия отговор..Както казах-ще следя темата и сега като видях отговора ти на моето послание,много се развълнувах :) ^^ И аз ти благодаря много за всичко!С теб съм :)
|
| преди: 14 години, 4 месеца hash: c1b5f48d56 |
|
8. Ти си за психолог бе момиче. Осъзнай се! Имаш ли изобщо допирна точка с реалния свят??? Вместо да хленчиш земи се стегни и си гледай живота и училището. И спри да гледаш "Здрач" и ''Новолуние" влияят зле на и без това не здравия ти мозък.
|
| преди: 14 години, 4 месеца hash: 2a2ca5d87d |
|
9. Знаеш ли колко мило ми стана като прочетох препратката към "Здрач". Аз съм на 27, преживяла една разтърсващо болезнена раздяла. Прочетох цялата поредица на Стефани Майер и отново на тази възраст започнах да мечтая...да се влюбя. Бях на 13, когато за първи път усетих, че имам нужда от сродна душа...
Не се предавай, ще я намериш. А дотогава, цени всеки миг и всяко усилие на хората около себе си. Не ги приемай за даденост, защото животът е непредвидим и кратък. В един момент изгубваш обичан от теб човек и осъзнаваш, че си бил самотен, въпреки че този човек е бил до теб през цялото време, а ти не си го забелязвал...
Ако търсиш любовта, тя също ще те търси.
|
| преди: 14 години, 4 месеца hash: cb0f3db029 |
|
10. И аз имам подобен проблем... всъщност е абсолютно същия.... вси4ко това само ме изяжда отвътре и не мога да го променя......
|
...
| преди: 14 години, 4 месеца hash: d0f8e7f420 |
|
11. Разбирам, че рутината те убива.
При мен също е така. Като за начало трябва да помогнеш на себе си - може би като подновиш заниманията си?
Но от това, което съм преживяла, знам, че гаджетата идват със социалните контакти! Когато имаш приятели, има кой да те запознава и т.н. Аз бих разчитала на нещо такова, отколкото на онлайн флирт (рисковано).
И аз имах комплекси с външността си. Мислех, че хората ми го казват само за да ми правят добро впечатление... Ах, как съм се мразела в някои моменти!
НО ЗАПОМНИ ЕДНО!!! Никъде няма стопроцентова взаимност! Кой знае - едва ли ще попаднеш на гадже, което да е перфектен слушател. Момчетата на твоите години няма да бъдат заинтригувани от прочувствени и дълбоки разсъждения. Може би бъдещото ти гадже би те накарало да се чувстваш пълноценна, ала някои неща не можеш да споделиш с никого.
И в момента аз съм така. Имам си вътрешни драми. На нашите не искам да кажа. Влюбена съм. При тях дума не става за гаджета и момчета изобщо. Трябва да се крия. А приятелите ми... защо да ги нтоварвам с моите проблеми?
Ето как "споделям" аз. Записваш на лист или в notepad списъка с проблемите ми, като срещу всеки изнасям всяко от решенията. После тези решения стават системна част от рутината ми. И се оправят нещата... Започни така.
|
| преди: 14 години, 4 месеца hash: 93c6d58339 |
|
12. Благодатя ти номер 11! :) Ще пробвам съвета ти задължително! Много ти благодаря :)
|
| преди: 14 години, 3 месеца hash: 87b8d17c3c |
|
13. Сладурка мила, така се надявам вече месец след като си написала това откровение да си по-спокойна и по-щастлива! Иска ми се да сместя само в няколко реда това, което ще ти кажа, за да не отегчавам никого с четене. Много е важно в този живот да намериш Човека, който наистина да е второто ти аз (и по-доброто, както е при мен:) ), да му се доверяваш за всичко, да разчиташ на него като на себе си, да си готова да споделиш и колиба, и палат... - знаеш за какво говоря. Това е много, много важно! Иначе човек не е пълноценен.
А другото, за което говориш - че остава някаква празнина. За нея искам да ти кажа, че човек няма да я запълни, никое кафе, никоя висока оценка, нова дреха или каквото и да е моментно усещане (даже и човек...) няма да я запълни. Тази празнина е оставена за любовта към Него, към Бога. Не ме разбирай погрешно, не съм сектантка (православна съм) и това ти го говоря вече от опит. Щастливо омъжена съм за човек, с когото споделяме еднакви убеждения, с него можем да си говорим за всичко - за вяра и за клюки, за милосърдие и бира, за любов, изкуство, телесни проблеми (от всякакъв характер:) ), за всичко. И за Бога, Който запълва онази празнина в сърцето, отредена само за Него.
Трябва да има нещо, което осмисля живота ни. Защото когато от нас си отидат всичките ни близки, всички приятели, даже онзи, единственият и неповторимият спътник в живота, когато останем сами - пак има Кой да се грижи за нас. Пожелавам и на теб и на всички да достигнат до това спокойствие и увереност на душата :)
|
| преди: 13 години, 11 месеца hash: 696efb7ecf |
|
14. Виждам, че е минало доста време от както си побликувала историята си, дано за това време да си се почувствала поне малко по-добре. При мен е абсолютно същото положение.Преди няколко седмици станах на 15. От доста време чувствам една празнота вътре в себе си и просто не знам как да я запълня.Каквото и да се е случвало, тази празнота така и не изчезваше.Преди няколко години се запознах с едно момче, но не сме били мн близки.Преди година и половина някак си станахме по близки.Прекарвахме времето си заедно,смеехме се и се забавлявахме.Не сме били гаджета, нито по него време го харесвах, но някак си като бях със него и тази празнота изчезваше.Мина време и поради обстоятелствата не сме се виждали доста дълго време.Не знам какъв съвет мога да ти дам, просто зашото и аз не знам какво да правя с тази празнота, но от личен опит знам, че тя изчезва ако намериш човек с който поне малко..... не знам някой сроден с който тази празнота изчезва.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: e5bcfaa130 |
|
15. Споко, с всеки е така... не че като ти кажа това ще е от значение, все пак ти това си чувстваш. Обаче ще ти кажа и че годините които ти предстоят в гимназията са уникални и със сигурност ще имаш неповторими преживявания. А колкото до гаджетата- няма как да не си го слагаш на сърцето този въпрос- нормално е, но да знаеш - обикновено когато си влюбен е много по зле от колкото когато не си. Ама какво ти ги разправям, всеки трябва да го изживее. По важното което ще ти кажа е никога да не съжаляваш за нищо :)
|
...
| преди: 12 години, 1 месец hash: 83a5f63c41 |
|
16. Така е, по-добре е човек да не е влюбен изобщо, отколкото да е НЕЩАСТНО влюбен, както при мен стана. 4 години се измъчвам, че ми се иска да не се бях влюбвала.
|
| преди: 12 години, 26 дни hash: 70ae59d8a9 |
|
17. Всеки ден откривам частица от моето ежедневие в нечии чужди "изповеди"...
Мило момиче... повечето момичета/жени също сме минали по този път...
Не си мисли че непременно любовта ще е това което ще промени живота ти и ще запълни празнотата.. Влюбвала съм се 2 пъти и да ти кажа досега добро не съм видяла.. Не че го няма и доброто в любовта, но на твоите години потърси щастието в нещо друго...
Помисли за изкуството, музиката и др. Не си трови от малка живота с ненужни любовни драми... За всичко си има време!
Първо се отдай на нещо, на което даже и след нещастна възка/любов, пак да можеш да се опреш :))))) ако ме разбираш...
Успех!!!
|
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 5c4a1ace8a |
|
18. Чувствам се по абсолютно същия начин. Знам какво е чувството- ужасно е! Имаш чувството че всеки момент ще откачиш. И най гадното е че никой не ме разбира, дори и да споделя с най близките си, с най добрата си приятелка какво чувствам, тя ми казва да го забравя и да мисля за нещо друго, но на практика и ти и аз знаем какво е да се опитваш да бъдеш щастлив или поне да съзадеш такова чувство у другите около теб, а вътрешно чувството на самота и празнота те изгаря. Аз съм на 16 години и от доста време се чувствам така. Мислех че с напредването на годините това ще се оправи но на практика мисля че става по зле. Не знам какво да правя!
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: e9de7175c4 |
|
19. Момиче все едно слушам себе си и аз съм писала в word-a i не съм смяла да го кажа на никой.. просто много ме трогна.. знам, че не може да разменим контакти или нещо такова, но все пак се надявам някои ден да се срещнем просто ей така, защото съдбата ни го е отредила :)))
П. С ти скорпион ли си? :)
|
| преди: 11 години, 5 дни hash: e53c94d0f4 |
|
20. Чувствам се по абсолютно същия начин. Знам какво е чувството- ужасно е! Имаш чувството че всеки момент ще откачиш. И най гадното е че никой не ме разбира, дори и да споделя с най близките си, с най добрата си приятелка какво чувствам, тя ми казва да го забравя и да мисля за нещо друго, но на практика и ти и аз знаем какво е да се опитваш да бъдеш щастлив или поне да съзадеш такова чувство у другите около теб, а вътрешно чувството на самота и празнота те изгаря. Аз съм на 19 години и от доста време се чувствам така. :)
|
...
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 6c3ef92548 |
|
21. Боже мои аз съм същата ще се радвам са си поговорим!!! Или поне да да си пишем.
|
| преди: 10 години, 11 дни hash: a191a53c5f |
|
22. И аз се чувствах така. Толкова самотна. Сякаш нещо липсва. И е очевидно че липсва но не мога да определя какво.
Но мога да ти кажа че ако продължаваш да мислиш за това ще се депресираш, а това е наистина гадно. Миналата година се бях депресирала. Чувствах се ужасно сама, толкова не на място. Постоянно ми беше тъжно. Родителите ми искат да бъда абсолютно идеална и ми викат когато получавам 5 (Петица представяте ли си? !? ! А аз дори не си учех уроците и изкарвах петици)
Открих утеха в книгите. Книгите са нещо невероятно. Един свят пълен с любов и щастие. и ако си от по-емоционалните можеш наистина да се радваш на една хубава книга. Можеш да си легнеш на леглото с една хубава книга и да влезеш в друг свят. За огромна жалост и сега книгите са единственият източник на някаква емоция различна от тъга. Но колкото повече мислиш за това толкова по-зле ще се чувстваш. Нещо което помага е да цениш малките хубави неща. Като например едно прекрасно утро.
Излизам от блока. Слънцето грее, птичките пеят, небето е прекрасно, с няколко бели облачета. Винаги разпервам ръце, поглеждам към небето засмивам се и понякога даже се въртя. Наистина е приятно.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
