По-лошо от колкото звучи! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (124622)
 Любов и изневяра (30682)
 Секс и интимност (14695)
 Тинейджърски (22077)
 Семейство (6786)
 Здраве (9789)
 Спорт и красота (4786)
 На работното място (3376)
 Образование (7450)
 В чужбина (1712)
 Наркотици и алкохол (1131)
 Измислени истории (802)
 Проза, литература (1773)
 Други (19407)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

По-лошо от колкото звучи!
преди: 10 години, 11 месеца, прочетена 3488 пъти
Здравейте на всички!
Знам, че има и други като моят проблем, чел съм историите на другите хора в сайта и реших да споделя лично моята история и евентуално да получа някакви съвети, надявам се модераторите да ми я публикуват!
И така, момче съм на 16 години, почти на 17 и имам проблем със стеснителността и срамежливостта! Не знам кое от 2-те е , а може и 2-те, може и да съм депресиран, но това адски много ми пречи. По принцип от непознати не изпитвам абсолютно никакъв срам и говоря спокойно с хора от улицата, с госпожите ми, с непознати връстници. Трудно се сприятелявам, но ако успея наистина този, с който съм се сприятелил ми става истински приятел. Като дете (5-10 годишна възраст) бях много палав, симпатичен и си играех с децата от квартала. Говорих много и нямах никакви проблеми с общуването. Не знам дали е точно от това, но като бях първи клас (на 7) с дядо ми бяхме на вилата ни само двамата бяхме отишли за събота и неделя. Той дядо ми по принцип е пияница и не го хваща и почти не си личи като е пил, обаче тогава си спомням, че постоянно някои идваше на портата ни и му даваха водки, уискита, рекии, а бе всякакъв алкохол и се наливаше. Напи се жестоко и почна да чупи всичко което му е на пътя и беше счупил столове, масички и тем подобни. Аз съвсем малък и уплашен с дядо ми сами на вилата,той пиян до лудост и не знам какво ми стана, започнах да плача, звъннах на майка ми и тя каза, че нищо не може да направи. Започнах да се затварям в себе си, да не излизам, и да оставам сам с мислите си. Спрях да излизам с децата от квартала, а децата в училище ме мразеха и не ме допускаха да съм им приятел, може би защото усещат, че съм затворен. Така бях до 8-ми клас. В 8-ми клас не знам какво ми стаана ама се отпуснах безумно много, всички ми се радваха и ги разсмивах, един вид обичаха ме съучениците ми и така завъртях доста приятелства, всички ме познаваха и уважаваха. Беше ми супер! Най-хубавите 2 години в живота ми!

Сега съм 10-ти клас и пак се затворих в себе си. От лятото съм така, пак спрях да излизам и да избягвам хората. Но усещам, че става още по-лошо, защото вече изпитвам срам и от роднините и родителите си ! Не, не се шегувам. Дори когато съм си в къщи (повече от времето ми) изпитвам срам към баба ми, дядо ми, баща ми, майка ми, сестра ми, мълчалив съм и мисля всяка дума и всяко изречение преди да им го кажа. Така права и в училище, и сред познати и приятели, Дори във Фейсбук понякога мисля какво ще кажа!

Хора, моля ви , ако модераторите ми публикуват историята дайте съвет моля ви, защото вече не знам какво да правя. Има ли начин да се премахне този срам. Добре изглеждам, не съм некъв гнусен или хилав или дебел. Хората ме имат за симпатичен и сладък, ама не показвам никакви чувства и емоции. До преди няколко месеца ме канеха на купони, ама аз не ходих, за да не се изложа :( и вече никои не ме търси! Ако сте ме разбрали и сте наясно даите съвет , Благодаря предварително :)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 10 години, 11 месеца
hash: 3c74f30a20
гласове:
1 2 3 4 5
  (305911 гласа)

1.   разговаряй с някой психолог, който да ти помогне да намериш решение, как да излезеш от състоянието в което си попаднал

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 8b41abfc75
гласове:
1 2 3 4 5
  (252444 гласа)

2.   Сближи се с някого. Така ще почнат отново да валят покани за купони, а този път недей да отказваш. :)
Кажи си следното - от 8-ми клас всички ми се кефят и ми се радват, защо да не е така отново?
Имате ли училищен психолог? Посети го. :) Той трябва да е квалифициран педагог и да умее да те предразположи.
Успех, мило момче :) И горе главата!

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 9522645361
гласове:
1 2 3 4 5
  (223330 гласа)

3.   Здравей. Аз имам същия проблем. Момиче съм. Мисля, че това не е вид проблем, това е в природата ти. Или се отпускаш от самосебе си, без да се напъваш и насилваш, или си оставаш такъв, защото така си себе си.
Понякога просто си мисля, че ще е най-добре, ако не излизам от вкъщи въобще. Просто не искам да виждам никакви хора. Срам ме е от всички.
Надявам се с времето да се отпусна, защото не искам да съм депресирана, асоциална самотница до края на живота си.
По писането, прецених, че си приятна натура. Надявам се да се отпуснеш и това да е просто временно състояние. Дръж ме в течение тук. ^.^

 
  ... горе^
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 2e15244aa3
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Аз съм същия.. по принцип от малък си ме е срам но вече нито излизам нито нищо... ще следя темата... моля ви давайте съвети; (
Момче 7 клас

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: a0219a2265
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Ако не си уверен в себе си няма как да започнеш да контактуваш нормално. Помисли от какво се срамуваш и се изправи срещу този срам..
Може би се нуждаеш от нещо ново-запознанства, стил, пътуване..
Когато си затворен човек хората започват да ти се катерят на главата, а тва ще ти пречи и в бъдеще. Просто се отпусни, бъди себе си и да не ти пука!!! :)

 
  ...


...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 1559f97436
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   И аз бях горе -долу така. Само дето от роднините не ми беше неудобно. И аз бях много срамежлива, сдържана и т.н.
Но в един момент просто се отворих, станах позитивна...
Израства се, споко моментно е...

 
  ... горе^
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 46ffa2c8a1
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   От автора:
Първо искам да благодаря на всички вас, които изразихте мнение до сега и само да кажа, че попринцип съм зодия Риби, а четох, че рибите по принцип са такива хора. Възможно ли е зодията да е причина за срамежливостта? И само да отбележа, че съм забелязал и че баща ми е същия като мене. Ходи на кафе сам, разхожда се сам, само на работата е сред хора. И той трудно общува... Емии, сигурно това е Ген. Човек не може да избяга от съдбата си.

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: a611a315d2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Психолог ще свърши работа, мисля. Аз имам подобен проблем, но засега не мисля да правя нищо, не ми трябват хора...

 
  ...
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 758cae3fed
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Охо значи си рибок и аз съм риба същата работа и при мен много съм зле с общуването обмислям много преди да кажа на някой каквото и да е доста си приличаме :)

 
  ... горе^
преди: 10 години, 11 месеца
hash: 4b1b8faa61
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   ХА, и аз съм риба. И аз съм притеснителен и неуверен а също изглеждам много добре. Моя съвет е почни да ходиш на някакъв групов спорт. Или на фитнес или нещо такова. Където има повече хора и примерно ако в залата има 50 човека все ще де намери някой с който да ди допаднете.. схващаш ли мисълта ми. Успех и ГЛАВАТА ГОРЕ

 
  ...

...
преди: 10 години, 10 месеца
hash: 9c8e2f58ba
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Да знаеш с мен беше същото до 3 клас аз бях срамежливо дете но хората ме харесваха (просто така и аз не знам защо аз не казвах и дума но те боже е тая малката принцеса) и така изведнъж в 3 клас нещо ми стана ( харесах едно момче )
и се промених не само по държание но и говорене, дрехи всичко и после ме удари една депресия а майка ми ме записа на актьорско майсторство и от тогава нямам чак толкова голям срам и притеснение (даже станах доста добра ) а съвета ми е на мери си хоби или нещо подобно

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker