 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Жената, която обичах като моя майка, ме изостави
преди: 10 години, 2 месеца, прочетена 2251 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 14 години и пиша в този сайт просто за да споделя историята си, защото съм много тъжна.
От съвсем малка ме отглежда баща ми, майка ми е в чужбина и ходя ваканциите при нея. Още от както бях много малка - някъде на 5-6 години, баща ми си намери приятелка. Аз отначалото не я исках, исках си моята майка, но бързо свикнах с нея, защото бях още съвсем малка все пак. Тя винаги се грижеше за мен много добре като собствена майка и много ме обичаше. Общо взето тя ме е отгледала и не можех да си представя живота си без нея. Преди около година обаче с баща ми започнаха много да се карат, не се разбираха изобщо, не бяха както преди и накрая взеха решението да се разделят. Аз бях страшно тъжна, но тя ми обещаваше че постоянно ще се виждаме и че ще е почти същото както до сега. След като се изнесе си нае квартира, защото няма собствено жилище, понеже не е от тук. И наистина всичко беше почти както преди - един ден си бях у нас, а на следващия у тях. И така няколко месеца. Тя обаче има дъщеря, която е голяма и живее в друг град. Тя е от предишния й съпруг, който е починал. И дъщеря й изведнъж поиска тя да отиде да живее при нея, понеже тук нямала жилище, вече била сама и т. н. Тя изобщо не искаше да ходи, но накрая се съгласи, за да бъдело добре за дъщеря й. Нормално, все пак тя мисли за дъщеря си, но защо пренебрегва собственото си щастие заради това. Тя си беше добре тук, въпреки че нямаше собствено жилище, имаше работа и всичко си й беше наред, нищо не й липсваше, а и имаше много приятели. Дори не знам защо изобщо се съгласи да замине. Когато ми съобщи че ще заминава и тя и аз бяхме много тъжни, как ли не се опитах да я разубедя но тя ми каза, че ако сега не отиде, после като остарее и не може да се оправя сама няма да има очи да иска помощ от дъщеря си. Обеща ми, че ще ми се обажда често и че няма да ме забрави. Да, но не се случи точно така. Няколко дни след като замина ми се обади, изобщо не й харесваше там, страшно много съжаляваше че е заминала и каза че това е най-голямата грешка в живота й и ако може веднага би се върнала. Аз й казах да се връща щом е така, но тя каза, че не е толкова лесно, че е напуснала вече работа и не може да разиграва работодателите си, а и квартирата си е напуснала и т. н. И... това беше. От края на февруари до сега не ми е звъняла нито веднъж, а има безплатни минути и затова попринцип тя ми се обажда. Аз й звънях един - два пъти за да се уверя че не се й е случило нещо лошо, за да не ми се обади, но първия път ми каза, че я притеснявам и че не може да говори в момента, и то ми го каза така сякаш не сме се чували от вчера, а беше минал месец. Казах й да ми звънне по-късно тогава, тя ми каза, че ще види, и след това не се обади. Скоро, преди седмица някъде пак й звънях, но изобщо не вдигна. Не мога да опиша колко съм тъжна и колко ми липсва. Най-вече съм тъжна, защото тя ме забрави. А обеща, че това няма да се случи. Нямаше да ми е толкова зле ако поне се чувахме и си говорехме. Не мога да си обясня защо се случи така, тя толкова ме обичаше, или поне аз така си мислех. Мислех, че въпреки че не ми е майка ме обича като такава, но явно не е било така. Като свърша тази учебна година може би ще ходя да живея при мама в чужбина, защото ми каза че й липсвам и че иска да живея при нея. И аз искам да отида, защото мисля че всичко това се случи и заради баща ми. Ако тя не си беше тръгвала от вкъщи, нямаше да замине, нямаше и да ме забрави. Много ми е трудно, няма да мога скоро да го преодолея. Всеки ден, абсолютно всеки ден си мисля за нея, и не разбирам защо постъпи така с мен. Надявам се като отида да живея при мама да започна нов живот и ще се опитам да забравя всичко което ми се случи. Ще се опитам да я забравя, така както тя ме забрави.
Това беше моята история, както казах в началото, исках просто да споделя, не очаквам че можете да ми помогнете кой знае колко, но ще се радвам да чета коментарите и мненията ви.
Кари, 14год. :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: 6eb5cfc614 |
|
1. Пиши и един СМС. Кажи и, че много ти липсва
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: 134030208e |
|
2. Много кофти. Постъпката на тази жена към теб е много лоша, не знам какво друго да кажа. Та ти си дете, а тя е възрастна, но на моменти в разказа ти ми се стори, че ролите ви се разменят :) Съжалявам, че така ти се е случило, а потъпката на тази жена спрямо теб е отвратителна и аз поне не я оправдавам по никакъв начин. Личи колко си мила, умна, възпитана и чувствителна - ако някой се подигае така с чувствата на дете като теб, то той е мноооооого зле!! Опитай да поговориш с баща си за нея, може той да има обяснение за поведението ?, или поне може да ти отвори очите за някои неща относно въпросния субект. Успех, мила, и дано започвайки начисто, животът ти се подреди по най-добрия за теб начин :)
ЕднаЖенаКаза
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: 708c7374f0 |
|
3. Не я съди твърде строго. Не мисля, че те е забравила, по-скоро сигурно са и се струпали куп проблеми на главата. Представи си, нов град, нов дом, намирането на нова работа...ами ако си и звъннала д неподходящ момент? Нормално е да ти затвори. Освен това не знаеш дъщеря й как приема това, че тя поддържа връзка с теб. Ами ако и прави проблеми за това? Та явно жената просто в момента няма възможност да си говори с теб, но не вярвам да те е забравила. Сама казваш, отгледала те е, значи за теб тя си е като майка, а ти си и като дъщеря. Една майка никога не забравя децата си, дори да не ги е родила. За това поизчакай малко и звънни пак, ама я питай дали може да говори и ако ти каже не, не се сърди. Ако може поговорете си, кажи и всичко, колко ти липсва и как искаш да поддържате връзка. Просто жената явно е в труден период и е хубаво да се опиташ да я разбереш, а не да и създаваш още проблеми. Всичко ще се оправи, ще видиш.
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: 4bc7b2aba1 |
|
4. Ще ти кажа според мен каква е причината да не ти звъни.Тази жена не те е забравила,но иска да забрави доскорошния си живот,а ти си част от нея.Звънейки ти я обхваща носталгия и почва да се пита дали не е сгрешила.Отбягвайки да ти звъни притъпява това чувство ;).
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: 905952c400 |
|
5. Подкрапям 4. Просто тя няма никакви права към теб и за разлика от майка ти, която поне е имала законови права над теб, тази жена няма никакви права и колкото и да иска не може да те вземе при себе си.
Пиши ? СМС-и, но не прекалено чести и я остави сама да те потърси. Освен това ? признай, че я чувстваш като майка и така нататък, защото тя може и да не го знае
|
...
| преди: 10 години, 2 месеца hash: 684996849e |
|
6. Благодаря ви много за съветите, наистина съм мислила върху това, че може да се опитва да забрави досегашния си живот, и затова да не ми звъни. Но тя всъщност не е такъв човек. А и ми обеща, че няма никога да ме забрави, че постоянно ще ми се обажда. Винаги когато ми е обещавала нещо го е изпълнявала. Затова очаквах и сега да стане така. Дори се беше пошегувала, че по-скоро ще забрави името си, отколкото мен. Мисля че може да й се е случило нещо лошо, но да не иска да ме притеснява и за това да не ми звъни. Много варианти ми минават през главата всъщност. Днес й писах СМС, написах й "Много ми липсваш, ако можеш ми звънни", но още нито ми е отговорила, нито ми е звъннала. Аз всъщност съм сигурна, че тя е напълно наясно, че много ми липсва, че я чувствам като майка, както и че много ме наранява в момента. Но и съм сигурна, че ако ме обичаше наистина и толкова колкото аз я обичам, нямаше да постъпва така с мен в момента.
Авторката
|
| преди: 10 години, 2 месеца hash: 62d7c54793 |
|
7. Това наистина е ужасно и моят съвет е и ти да не мислиш за нея! Но според мен не трябва да виниш баща си, че нещата просто не са потръгнали - никой няма вина за това. Моят съвет е да отидеш при майка си, да поддържаш контакт с баща си, роднините си и приятелите си и да я забравиш.
Успех! :)
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: a9394cfbef |
|
8. Здравейте, аз съм авторката, отдавна не съм писала тук, защото бях забравила за историята, но сега ще ви разкажа какво се случи досега. Няколко дни след като писах последния си коментар тук, тя ми се обади. Плачеше и ми казваше, че изобщо не й харесва там, не може да свикне и че умът и е постянно тук, дори каза че не излиза навън. Говорихме 10-тина минути, тя ме пита как съм, аз я питах разни неща, и така. Но звучеше малко резервирана. И след този разговор започна да ми се обажда редовно. Говорихме някъде по половин час и с всеки изминал разговор тя звучеше все по-добре и по-добре, вече си беше същата като преди. Но така и не можа да свикне там. Преди месец, на 10-ти юли, беше един от най-прекрасните дни в живота ми. Сутринта ме събуди звъненето на телефона, вдигнах и беше тя. Попита ме "Има ли кой да те докара на центъра? ". Аз няколко пъти я попитах дали се шегува, а след като затворих телефона не видях колко бързо се приготвих. За щастие баща ми не беше заминал на работа още и ме закара. И тогава се видяхме. Беше един от най-прекрасните моменти в живота ми. Прегърнах я толкова силно и не я пуснах поне 5 мин. А тя се разплака и ми каза, че й липсвам до болка. После разбрах, че са дошли, защото дъщеря й щяла да ходи на другарска. Помислих си, значи дъщеря й може да дойде до тук за такава глупост, а ако тя беше поискала да дойде, никой нямаше да й обърне внимание. Както и да е. Прекарахме един прекрасен ден заедно. Запознах се и с дъщеря й и тя се държа доста добре с мен, стори ми се свястна, но като знам че тя я принуди да отиде в онзи град не мога да я погледна с добри очи. Така де, и когато тя отново дойде тук не искаше да си тръгва. Затова дъщеря и й предложи да дават нейния апартамент под наем и да се върне тук на квартира. Освен това тя отиде да види бившите си шефове и те й казаха, че ако се върне тук, е добре дошла да работи отново при тях, така че и работа щеше да има. И започнаха да мислят върху този вариант. Аз естествено много се зарадвах. След това на 29-ти баща ми ме заведе при нея както ми беше обещал, бяхме си запазили стая в хотел от много отдавна, но аз не й казах че ще идвам, за да я изненадам, както тя направи с мен. :D И като пристигнах й звъннах, видяхме се отново и пак си прекарахме супер, тя ме разходи из града, но си личеше че не си е у дома там и тя самата казваше постоянно че никога няма да свикне. Попитах я какво става и дали ще се връща, тя обаче се отказала, било много работа, ходене по институции, освен това не намерили подходяща квартира и т. н. Но тя тук няма работа, взема само 150лв. от борсата, които мисля че ще ги взема само още 1 месец. Как ще оцелее зимата с тези пари, тя сега климатика не смее да си пусне, за да не хаби ток, а зимата не я виждам. Още повече, че живее на последен етаж в панел, където лятото е адска жега, зимата студ, и за капак покривът тече. Търси си много усилено работа, ходила е на много интервюта, но тя живее в морски град, където търсят само млади, а тя не е много млада. Да поясня, че тук работеше като продавачка и си търси и там работа като такава, защото няма висше а и е добра в това, затова шефовете й са готови да я вземат отново ако се върне. Но там никъде не я вземат и няма и надежда да я вземат. Не знам колко време си мисли, че ще може да живее без работа. Доста се отклоних май, но мисля, че взе пак и това трябваше да го кажа.
Така, де прекарахме 3 страхотни дни заедно, след което тя спря да ми звъни. А бях там 17 дни, днес се върнах. И тя знаеше че толкова време че ще съм там, знаеше и че заради нея отивам, а не просто на почивка. Имам чувството, че тя леко не е наред с главата. И не го мисля само заради това, и друг път на моменти е правила много странни неща. Но е нормално, впредвид това, че е преживяла страшно много. Гледала е болен мъж дълги години (мъжът й е починал от алцхаймер), малко след смъртта на мъжа си е изгубила и сина си, а след това се е разболяла от рак, който за щастие е преборила. Но дори и така да е, аз пак страшно много я обичам. Не знам какво да си мисля вече. Та това е, което се случи досега. Радвам се, че сподеделих с вас. :)
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 81ec6a0c6c |
|
9. Здравейте отново, не съм писала почти година, но ми се иска отново да споделя какво се случва. Откакто написах последния си коментар, тя ми се обади точно 2 пъти. Последния път беше през декември. През март разбрах че е идвала тук за няколко дни, но не ми се обади. Вече повече от половин година нямам никакъв контакт с нея. Тотално ме е изтрила от живота си. Страшно ми липсва, всеки ден. Не мога да я забравя, но какво мога да направя? Примирих се вече че не е част от живота ми. Разбрах че много неща са и се случили, а не ми е казала. Както и да е, исках просто да споделя :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
