Невъзможното
преди: 9 години, 11 месеца, прочетена 1474 пъти
Годините ми са в рамките на 10 - 14 години, просто няма нужда да ги споменавам. Моля ви още от сега да не ми казвате да вляза в реалният свят, да заживея в него, да не се филмирам, че съм пубертет и особено думата 'аман'. Капризнича ли? Съжалявам. Както и да е, отклоних се от темата. Никога не съм имала приятели, просто защото съм обърквала ситуациите или според моите родители всички ми са завиждали и още ми завиждат. Вярно, че аз съм отличничка и се трудя да съм идеална но това е невъзможно. Не това е по темата... отклоних се отново. Та ето... понеже си нямах и нямам приятели (като изключим няколко момичета в интернет и една от друг град която се промени и преди малко ? написах писмо което ще ? дам като се видим за промяната ?) и просто имах въображаеми приятели. Помня само че бяха на водата, на растенията, на светлината, на музиката и т. н. Аз бях на растенията и се бях кръстила Ванеса а за водната фея имаше една Ребека. Силвия беше на светлината.... не помня. Имаше и по едно време Рокси на растенията. Бях малка на 7-8-9 дори на 10 години но на 10 вече просто много затихнах. Представях си всичко умствено и развивах някакви действия физически. Имам голям спалня, която заема почти цялата стая и на нея се качвах и с един шал и такамм.. си играех. Надявам се поне до тук да разбрахте нещо. Винаги съм си мечтала да мога да летя но дотогава нямах намерение да скачам през терасата и да "литна" и осъзнавах, че това е въображение но преди месец - два сънувах прекрасен сън как летя. Още го помня почти целият но няма смисъл да го разказвам, защото никой не може да го почувства. Беше прекрасно, удивително. Не можете да си представите. Беше магично!!! Дори в реалния живот да можех дори малко да летя щеше да е вълшебно... сега се вманиачих да правя сапунени мехури със сламка на терасата и си ппредаставям как правя голям мехур и летя с него. Това на страна. Откакто сънувах съня един път ми стана лошо... не знам. Не бях трезвена и се запътих към терасата - исках да скоча и летя. Добре че бяха мама и тате ми удряха леки шамари 2 минути и ме поливаха с вода и се оправих. Бях като сомнамбул, но си бях будна и горе-долу осъзнавах но не можех да се контролирам... само тези няколко изречения доказват колко съм перко сигурно. Надявам се поне някой да ме разбере. Мечтая си.. докато се къпя пръскам вода из банята и си представям как съм водна фея и се издигам с вода, пръскам вода когато си пожелая. Искам го, много го искам но е невъзможно. Аз съм една плюнка, един обикновен човек. Сигурна съм, че не съм единствената която иска нещо подобно. Някой би искал да е русалка. Аз пък искам да съм фея или поне да летя. Поне ако можеше да имам 1 ден или дори 1 час в живота си да се насладя на летеното... искам да съм птица. Но сигурно ако бях такава щях да искам да съм човек. Птиците са единствените летящи. Така де... и други организми, но се сетих за тях първоначално. Убедена съм че някой ден човекът ще създаде човешки крила, но това... пък и аз не съм този пратеник - създателя на човешките крила. Магично е, вълшебно е... сигурно вие не намирате логика в желанието ми както аз не намирам в това да си вампир. Друга тема е, но ще обидя почитателите на вампирите. Просто не ги харесвам... особено филмите за вампири. По-скоро филмите защото вампирите не са някакви тийнейджъри, които си имат зъбки и такаа... За върколака е същото. Но ето, че във повечето случаи феите са някакви мъници с крила а не това което аз си представям - момиче ( в повечето случаи с рокля, крила, пантофки и грим като на фея.. което е смешно за едно малко момиче ) ee.. момиче в реален размер като другите и ако се иска може да има и пръчица. Може би някой би ме посъветвал да пътувам със самолет или да се кача на нещо подобно, летящо. Дългата ми каша не знам дали се нуждае от съвет или по-скоро от обикновено споделяне. Събрах смелост... на 12 съм.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 11 месеца hash: 006044d099

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Момичее, нормално е на тези години да имаш такова въображение и такива мечти, с годините колкото повече растеж, толкова по-големи и различни ще бъдат мечтите ти. Сигурно си наясно, че няма да летиш колкото и да го искаш, когато пораснеш още малко след време като се сещаш ще се смееш на това. И аз имах въображаеми приятели, понякога е по-хубаво от реалните, не те е страх какво ще си помислят. Радвай се сега на детството си, мечтай и си фантазирай колкото искаш, но не се опитвай пак са летиш от терасата, следващия път може да няма никой с теб и няма да свърши добре за теб.

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: ab28e8e496

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Здравей момиче! Искам, първоначално да ти кажа, че летенето е и една моя много голяма мечта... , която наистина е невъзможна мечта, поне за нас хората... Това, което правиш е нормално... и аз бях такъв когато бях на твоите години - все се филмирах и дори правех по-разни щуротии... Съветвам те, да си намериш приятели и със тях да си споделяте мечтите, а не тука... Желая ти късмет и приятен ден!

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: 7d6624ac59

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Браво много хубаво, но по-скоро изглежда написано от възрастен човек с детски мисли :)... Свежо е :)!

 

...

горе^

преди: 9 години, 11 месеца hash: 3232118a3c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Детско е, но защо не, хареса ми. С това въображение и с умението ти да пишеш един ден може да станеш писателка. Колкото до летенето не го опитвай през терасата защото ще загубим една бъдеща писателка. Твърди се че когато децата сънуват че летят, растат.

 

...

преди: 9 години, 11 месеца hash: b8ae263908

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   От авкорката : не съм възрастен човек :D Спокойно. Благодаря, че никой не се държеше грубо или подобно. Много ме зарадваха коментарите, макар и 4 на брой. Относно това че мога да съм писателка, в коментара на номер 4 мисля, че няма да стане. Попринцип не се занимавам с нищо, но постигнах едно постижение в живота си. Госпожата ми ме помоли да напиша стихотворение, което написах. Чудо си е за мен. Всъщност наистина осъзнавам всичко това, че е нереално и невъзможно но реших да го споделя, защото когато го кажа на майка си тя първо, че никакво внимание не обръща и гледа във въздуха замислила се за нещо, второ че се започва едно - "Сега, единственото което трябва да правиш и за което да мислиш е книгите през лятото... а сега ме остави да си почина, че съм изморен/a"... и така просто единственото място е тук. Доколкото приятелите, те всички са почти еднакви в класа ми. Колкото и да опитвам те нямат желание да говорят с мен защото ме мислят за странна. Не им споделям тези мои фантазии и донякъде може би мечти, а просто когато се опитвам да завържа някаква тема става много объркващо за тях или пък аз понеже съм свикнала да разпъвам едно просто изречение в текст от 5 сложни, тях ги дразни всичко това. Дразни не е точната дума, но ето че написах в този коментар още един роман. Таа... мерси за някаквата подкрепа (ако така може да се нарече). Другото, което е... всичко това се дължи че просто аз не съм като онези 12 годишни, дето вчера четох за едно дванадесет годишно момче, което пие и още едно момиче, чиято история е стара но в нея тя се оплаква че си няма гадже. Почувствах се много странно и гадно, че има такива деца като мен но да се оплакват от такива неща.

 

...