Влюбен в най-добрата си приятелка - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (96150)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22605)
 Секс и интимност (11190)
 Тинейджърски (20143)
 Семейство (4796)
 Здраве (7757)
 Спорт и красота (4045)
 На работното място (2135)
 Образование (5863)
 В чужбина (1284)
 Наркотици и алкохол (922)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1490)
 Други (13013)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Влюбен в най-добрата си приятелка
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 3102 пъти
Здравейте на всички! Аз съм момче на 18г. Реших да пиша тук с единстевната цел да чуя някои мъдри съвети, от вас драги съфорумци, които наистина биха ми помогнали да изляза от положението в което съм сега. За да разберете в какво положение съм първо трябва да прочетете моята история, а тя е следната:

Преди около една година се запознах с едно момиче. На години е колкото мен. Аз живея в малък град, а тя е от съседно село, но учи в града. И друг път съм я виждал и ми е правила впечатление ,но само толкова. Нищо повече. Тя е приятелка на един мой добър приятел и след като се засичахме тук-там и тя все идваше при нас да говори с него започнах да се шегувам с него, че тя го харесва, което не беше истина, но просто така, да става майтапа.

Един ден решихме да й взема скайпа и да й кажа, че той я харесва. Направих го, но тя не се върза, а и да се беше вързала всичко беше шега. Измежду думите за това, че моят приятел я харесва започнахме лека-полека да завързваме и сериозни разговори на всякаква тема при което и двамата останахме с впечатлението че много се разбираме. За доста кратко време ние станахме най-добри приятели, което разбира се е хубаво. Но от моя страна бе само това приятелство, а от нейна май не беше така...

След като сравня сегашното й поведение спрямо тогавашното, оставам с впечатлението, че тогава май наистина е изпитала нещо към мен, но както казва поговорката "след дъжд качулка". С всеки изминал ден, ние ставахме все по-близки и по-близки. Тя буквално правеше всичко което и кажа. Ако й звънна по време на час и й кажа хайде да излезем-прави го, ако й кажа чакам те еди си къде, пак ще зареже всичко и ще дойде. Явно тогава съм бил твърде глупав за да осъзная това.

Всеки ден ми пишеше смси на, които аз глупака я отговоря, я не... Тя ме молеше да отидем тук, да отидем там,а аз вечно несъгласен. Общо взето както се държа с останалите така се държах и с нея. Може би - един вид кофти поведение.
Трябва да отбележа, че тогавашната ми компания бяха пълни кретени, че подир тях и аз станах такъв. Хубаво е, че поне се осъзнах. Както гласи поговорката "По-добре късно, отколкото никога", но аз се осъзнах прекалено късно...
Но това е друг въпрос.

Докато се мъкнех с тази т.нар. "компания", която по-скоро приличаше на цирк, в едно отношение аз бях забравил истинското си "Аз". А това "Аз" се състои в подбора на момичетата с които бих искал сериозни отношения. Т.е. "критерият ми за оценяване" ако мога така да се изразя беше спаднал доста. Добре, че не съм направил глупостта да тръгна с някоя за която после ще съжалявам. Мисля, че тук дойде момента да отбележа, че до сега не съм имал приятелка и дори не съм се целувал, макар че не съм някой "задръстен". Това до известна степен ме притеснява да направя първата крачка. А бих казал дори, че съм човек с весел дух и винаги душата на компанията.

За мен първото момиче е важно. Не искам да е просто коя да е, а някоя за която ще си спомням с удоволствие по-нататък в моя живот. Момиче което да ми е влязло в сърцето. За съжаление такава не намерих... Или по-точно намерил съм, но не съм го осъзнал. С течение на времето се виждахме все по-рядко и по-рядко. Не защото ние го искахме, а защото така се развиха нещата. Намаляха и чатовете помежду ни... Общо взето всичко. Лека полека компанията ни започна да се разпада, докато това не стана окончателно.

От една страна се радвам за това, защото върнах истинското си "Аз", а от друга не. Право да ви кажа доста по-лесно се живее когато не ви пука за нищо. Обаче започнете ли такъв непукистки живот, по-добре го изкарайте до край, защото ако след това се върнете към нормалния, ще съжалявате и то доста. Съжалението за миналите деяния зависи от това какви са, но както и да е. След време с нея започнахме пак да си пишем и аз лека,полека осъзнах грешката си за това какви шансове съм имал, но не ми правеше голямо впечатление. Верно ядосвах се на себе си от време на време, но това ставаше изключително рядко, така че не беше проблем за мен.

От края на Януари тази година (или може би средата, не съм сигурен) с нея започнахме да си пишем за по-сериозни неща или по-точно минали връзки. Не че някакъв намек, а просто така от любопитство, защото нали все пак сме най-добри приятели и всичко си споделяме и така се роди и тази тема. Тъй като аз такива съм нямал и разказвах за момичета, които са ме харесвали и как съм излизал с тях и други подобни работи, тя ми разказваше за свойте бивши.

При разказа й за единия, с които твърди че е тръгнала просто така, нищо не ми направи впечатление. Но за другия нещата стоят съвсем друго яче. Този "другият" е нейната първа половинка. Когато ми разказваше как се запознали, колко мил бил, как първата й целувка в живота била с него и станала съвсем случайно и това било целувка, която щяла да помни винаги, в мен незнайно от къде се появи страшна ревност. И то ревност за отминали деяния, които изобщо не е имало как да променя, защото по времето на развоя на събитията дори не съм я познавал.

Тогава усетих, че съм влюбен в нея и то точно заради това, че по характер и "вкусови предпочитания" е същата като мен. Беше станало Февруари. Тогава тя ми спомена, че харесва един глупак, при което аз изобщо не се трогнах, защото знаех, че тоя е адски кух и е пълна противоположност на това което тя търси у едно момче и 100% нищо няма да стане между тях и за това просто си стоях кротко отстрани и давах приятелски съвети за неговото разкарване.

Бавно но славно, този го махнаме от редовните разговори, но после пак навлезе старият (първият й приятел, които аз нарекох "другия" малко по-горе) и у мен отново се породи старото чувство на ревност, което аз така или иначе носих в себе си. По-правилно е да кажа, че то просто се засили . Не знам как и защо, но със всеки изминал ден, аз се чувствах все по-затъващ в любовта си. На няколко пъти исках да й призная чувствата си, но знаех, че тогава ще направя опит за "прескачане" от стълбата на приятелите към тази със хората с които тя би имала по-интимни отношения и след това щях да попадна в т.нар. "Ад". Точно това ме спираше.

Казах си "Не мисля, че имам шанс. Ако рискувам ще ме отблъсне завинаги. По-добре да си остана нейн приятел, отколкото при опита си да пострадм тежко. Ако е писано нещо да стане, то ще стане от само себе си". След това аз станах адски ревнив и може би тя усети това и започна леко да страни от мен. В тези черни за мен месеци аз прекарах доста тежки дни и нощи заради моята ревност и в същото време забелязах това "странене" но може би съм го разтълкувал грешно и то не е било такова.

В този момент на "помощ" (може би помощ да я изгубя) ми се "притекоха", някои приятели. Но не само те "спомогнаха" да влоша отношенията си с нея. Тъй като имах доста смси от нея и си ги пазих всичките, един ден, един мой суъченик ми взел телефона и започнал да ги чете. Аз и казах, че той ги е прочел при което тя ми каза да ги изтрия. Но нали аз глупака бях в период на силна ревност, разтълкувах това погрешно и си казах "Край, нея я е срам от мене".
Към тази моя мисъл се присъединява и една друга случка, която стана малко преди това с смсите.

Бях й подарил мартеница за Баба Марта. След като една нейна приятелка видяла мартеницата и я попитала от кого е, тя отвърнала, че е от един приятел, като не казала моето име, а името на друг, който наистина и е само приятел. Споделих това с някои мои приятели и те потвърдиха моето мнение. Казах си "Това е. Край" и спрях да влизам в скайп, изключих си телефона, общо взето прекъснах всякакви връзки с нея.

После не издържах, писах й, скарахме се жестоко при което на мен ми стана много гадно и дори плаках и то доста. Но в крайна сметка се сдобрихме. Сега си пишем пак както преди, но ме дразнят някои факти, които след като й подчертая тя сменя темата и никога не ми отговаря.
Например с нея не се бяхме виждали доста отдавна и решихме с един приятел да отидем до тяхното село да вземем нея и още една нейна приятелка и да излезем четиримата, при което тя отказа. Разсърдих се естествено, но си дадох вид, че не ми пука.

Няма и една седмица след това, един от бившата ми компания и звъннал да излезе, щото бил в селото й, и тя се съгласи. На следващия ден пак, на по-следващия пак, и пак, и пак, и пак... А уж той бил тъпак, пък тоя тъпак я изкарва от тях всеки ден. а аз не можах да го направя и един път (да я накарам да излезем)...

Аз веднага разбрах каква е работата с този от бившата ми компания, защото той не ходи там сам, а с един негов приятел, който очевадно за мен иска да събере с нея. Естествено аз й казах свойте възгледи спрямо срещите й с тия и след като тя се замисли потвърди това, че съм прав, защото на моя приятел, приятеля й звънял да излязат само двамата и после ми благодари за това, че съм й отворил очите.

Тя винаги ми благодари за това, че съм й помагал за всякакви работи, че съм й давал хубави съвети, но не мога да разбера едно и то е следното: След като отговарям напълно на изискванията й за приятел, какъв е проблема да опита с мен? Надявам се на този въпрос сам да намеря отговора или поне вие уважаеми читатели да ми дадете някакви варианти.

Общо взето, това беше от мен. Очаквам вашите отговори независимо дали ще ми харесат или не, а на Вас пожелавам много щастие и късмет в живота :)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 10 години, 4 месеца
hash: ab5471916c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Едно не разбрах,какво чакаш ,а не споделиш това което изпитваш към нея? От какво те е страх,какво чакаш да я привлече някой друг и дълги години да се самосъжеляваш?Неизпускай красотата, която можете да имате заедно.ЗАПОМНИ ,нещата са такива каквито си ги направим! Нечакай, сподели с нея, прегърния,обичая! ДЕЙСТВА,ДОКАТО НЕ Е СТАНАЛО КЪСНО!

 
  ...
преди: 10 години, 4 месеца
hash: 460ecc82c9
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Ох много объркващо всичко тва,значи тя може да те харесва,но може да я е срам от теб разбираш ли незнам дали е така,но щом е излъгала за мартеницата и ти е казала да изтриеш смс-те може би не искат да сварзват твоето име с нейното или незная какви са ви отношенията,но така си мисля.

Аз също съм влюбена в най-добрият си приятел и ние се познаваме от 1г. и си пасваме идеално като характер и всичко е страхотно,винаги имаме общи теми за разговор и е мн забавно,с него времето лети неусетно,но има нещо странно в цялата работа когато съм с него чувствам,че иска да ми каже нещо,но нещо го спира и така всеки път.Понякога си мисля,че в мен вижда всичко от което има нужда-момичето на мечтите му,но може би чака удобен момент,а може и да си внушавам защото ми се иска да вярвам,че ще е така!

За твоят случай бих те съветвала или да говориш с приятелката си,или да промениш нещо в себеси като стил или нещо ново и 3ти варянт излез с друго момиче пред нея и виж реакцията и,може да те харесва,но да я е срам да ти го каже или да не иска никой да разбира за да не се разчува.

Аз съм така не искам да му казвам още защото ме е страх,че ако разбере ще се очужди и ще спре да идва в моят град,междо другото и ние живеем в различни градове на 20км. и не се виждаме толкова често,но пък за сметка на това като се видим се радваме повече,но ето на... не искам да загубя най-добрия си приятел.Съветваха ме да изчакам защото по принцип момчетата предприемат първата крачка,не винаги,но в повечето случаи.Така,че според мен няма нищо лошо да пробваш да и обясниш чуствата си преди да ти я е отмъкнал някой и тогава съвсем да се чудиш как да постъпиш!Успех!

 
  ...
преди: 10 години, 4 месеца
hash: 2b50452d30
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   И аз имах подобна история преди 2 години някъде. С момичето се познавахме мноого отдавна и бяхме адски добри приятели но аз усъзнах, че моето не е само приятелство а и изпитвам нещо към момичето поради факта, че като ми свирне и аз веднага отивах. Общо взето според мен знаеше и ме манипулираше но както и да е.

След като събрах смелост и и казах нещата как седят, отряза ме и започна с разни неща от рода на "това където го пишат за приятелството м/у мъж и жена било вярно" и тн но на мен направо камък ми падна от сърцето. Все едно и предадох щафетата на нея.

След това известно време не се бяхме виждали и ходих на кафе в тях където усетих, че нещата отиват пак натам т.е щеше да стане "старата песен на нов глас" заради което инсцинирах скандал и че съм убиден на едни нейни думи и то там.

Сега не се чуваме изобщо ако се видим на улицата се поздравяваме но до там (кафета мафета и тн няма). След разговора поне разбрах каквото ми трябваше и спрях да се самоизмъчвам. Само ще те посъветвам да си поговорите. Знам, че е много трудно но ще си наясно с нещата.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 3 месеца
hash: 07bd0d0a66
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Хубаво е!Така сте се опознали и си имате доверие!Готови сте за брак!Една моя приятелка така започна и им се получи!!!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker