Споделена история от Тинейджърски |
Ах този Мишо, постоянно мисля за него
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 1263 пъти
Здравейте на всички! :)
Аз съм момиче на 14, близо 15 години вече. Вчера вечерта бяхме на гости у мой братовчед защото имаше рожден ден. Имаше много гости, негови приятели, всичките горе-долу един набор. На около 20-25 момчета и момичета. Имаше и възрастни, родителите ми, леля, много роднини. Аз седнах на масата на възрастните, винаги при тях съм сядала, приятно ми е да им слушам мухабета. Ядохме, говорихме си. Беше поканил и гаджето си, тя е в 11 клас. До мен на дивана седна негова бивша колежка от университета Кремена. Беше много приятна и ние от време на време си разменяхме по някоя приказка. Братовчед ми спомена, че чака още две момчета, които били на работа и за това щели да дойдат по-късно. Повечето от приятелите му ги познавам и разбрах, че това са Мишо и Ангел. Ангел по-добре го познавах, симпатично момче беше, но Мишо много не съм го огледала, от време на време за бързо съм го виждала. Беше вече късно и някои от гостите вече си тръгнаха. Тогава дойдоха Ангел и Мишо и седнаха двамата срещу мен на масата. Те не са ходили за пръв път у братовчед ми, дългогодишни приятели са и затова всичките гости ги познаваха. Започнаха да си говорят, а аз също от време на време се включвах в разговора. Оле тоя Мишо бее, чак сега имах възможност да го огледам от близо, очите ми останаха. И с оная бяла усмивка и зъби подредени като мъниста. Той си говореше с мен, закачаше ме, питаше ме къде уча, как върви, абе с една дума сладур от всякъде. От майка ми бях чувала, че е човек на място, не е келеш, не се занимава с наркотици и такива неща. Тя го познаваше още бая преди мен. Много беше забавен този Мишо, все шеги пускаше, всички се смееха, включително и аз. И с онези черни и дълбоки очи... всяко момиче би тичало по него. Та тази Кремена, която я споменах по-горе му беше гаджето. Стана доста късно и нашите казаха, че е време да тръгваме. Аз си говорех с Мишо и с останалите гости на масата, в началото малко ме беше срам но по-късно се отпуснах и не ми се тръгваше. Тогава Мишо предложи да остана, той след половин час щял да си тръгва и така и така щял да кара Кремена до тях и щял да ме хвърли до вкъщи, защото знаеше къде живеем, веднъж имаше проблем с една от лампите на двора и с братовчед ми минаха на връщане от работа да я оправят. Тогава си стоях в стаята, знаех, че е братовчед ми е с приятеля си, но не ми пукаше и не слязох дори да видя кой е той. Ама не знам защо отказах да ме откара. Прибрах се с нашите, беше късно и си легнахме. Докато заспах си мислех за него и най-вече за онази очарователна негова усмивка. На сутринта станах и каквото и да правя някак все тази усмивка ми беше пред очите. Взех да рисувам, за да се залисам с нещо и като се чудех какво да нарисувам взех него да го рисувам по памет. Вече два дни този Мишо не ми излиза от главата, толкова е красив! Знам, че момчето си има сериозна приятелка, работи и просто онази вечер ме заговаряше да не ми е скучно, но не мога да го избия от главата си. Ах тези хормони беее. Кажете ми как да го избия този Мишо от главата си, онази усмивка не ми даде да спя половината нощ. Ако бях поне на 18 и той беше свободен щях да направя всичко по силите си да е мой. Не само щях да приема да ме откара ми номера му някак щях да взема. Как да спра да мисля за него не знам просто...
|
