Сиво
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 1049 пъти
Разглеждайки споделените истории реших и аз да си добавя своя. Вярно, не е нищо особено и нищо толкова потресаващо и тъжно, но е нещото, което ме тормози тия дни. Както в повечето други тинейджърски истории, моята е свързана с така наречената любов, или в моя случай понеже съм не достатъчно компетентен в сферата Любов, ще го наричам привличане.
Историята ми е свързана с едно момиче, което така ми е влязло под кожата, че не мога да я изкарам от мислите си. Закусвам, вечерям, излизам, спя само за нея мисля.
Запознанството ни стана по-леко странен начин, именно по този велик фейсбук -_-. Една вечер, не знам поради каква причина, тя реши да ми пише с желание да се запознаем. В процес на въпросното опознаване се оказва. че вкусовете ни за музика, книги и филми са идентични, което беше абсолютно страхотно. За пръв път срещам някой с когото да имам толкова общо, и то от другия пол, човек, с който си говорих без никакви проблеми. Сериозни и даже страшно глупави неща. Измъквали сме се от вкъщи през ноща(малък проблем защото още не съм на подобаваща възраст, и проблемите с родителите ми са гарантирани), да се видим на по цигара и т. н.
Страшно готино си изкарва, ходили сме на концерт двамата(имахме някаква близост, буквално тя стоя в мен през целия концет)Почнах да се чудя, разбирах, че започвам да се привързвам и, че термина само приятели с такова момиче(един вид, излязло от мечтите ми) не ме устройва.
Имахме малка пауза един от друг, трябваше да заминавам за Пловдив за седмица. През цялата седмица си писахме. Върнах се с естествено с нещо за нея, бях и взел подарък, които бях сигурен, че ще хареса, защото все пак каквото харесва тя, харесвам и аз, в случай, че не съм се изразил правилно по-горе.
И така.... , щом се върнах излязохме с приятели да се помотаме. Изчаках, един вид докато останем насаме и и го дадох. Нейната реакция беше точно каквото очаквах, супер много се зарадва, обаче в поведението и се намираше още нещо, което сякаш не я устройваше, постоянно повтаряше, че е нямало нужда да и купувам и да давам пари, а аз го направих с идеята за добър жест. Е естествено бях придобил, силни чувства към нея.
И от тогава, започна моята мъка и сивите ежедневия. И сигурно е момента да спомена, че тя все пак е на 18, а аз още на 16. Разбирам, че нея може да я вълнуват и различни работи, но нощите които прекарвахме в чатене и глупости, ми пълниха главата с глупости, как това момиче може да хареса такъв оръфляк като мен. След ноща с подаръците, започнахме да си пишем и да се търсим все по-малко, аз по всяко време имах нужда да си комуникирам с нея, но не исках да съм досаден и задушаващ. Реших да споделя, защото не знам как да процедирам(знам, че тези неща ще минат с времето, но това е нещото, което ме вълнува)сайта си е анонимен, направен точно с тази цел, за да получиш съвет, които днешно време е трудно да се получи от родител, защото все пак си те познават, знаят че е временно и тълкуват нещата по своя начин. Както казах историята ми не е толкова мъчна и тежка за преживяване. Преживях и много по тежки връзки и раздяли. Намерих момиче (или по скоро то ме намери), което ценя и искам до себе си, обаче се страхувам, че ако и споделя какво ми е на ума, а при нея е нещо тотално различно, ще се прекрати всякакъв контакт, и ще ми бъде тъпо, защото интригуващата ни и интересна комуникация, ще спре. Все пак тя си е голяма, излиза свободно, кефи се, но още не е завършила и не е самостоятелно(но този период е прекалено близо). Така справих се донякъде с часта със споделянето, и донякъде си отговорих на въпросите. Но все пак да има, да качам още текстове и букви в сайтовете, с цел да намеря нещо като вътрешен мир :D
Благодаря ВИ, че отделихте време да прочетете моята тийн история!