Споделена история от Тинейджърски |
Първа любов
преди: 9 години, 9 месеца, прочетена 1539 пъти
Пише ви момче на 15 години от град София, предстои ми да бъда 9-ти клас тази учебна година. Миналата година се преместих в ново училище, но това, което искам да Ви споделя е случка от предишното ми школо. Пиша историята за втори път, понеже не я публикувахте първоначално, не знам защо. Както и да е.
Преди да пристъпим към същинската история, може да прочетете този абзац, но ако бързате, недейте.
Винаги съм бил прилежен ученик, стараещ се да получава добри оценки и като цяло никога не съм имал приятели, дори сега рядко излизам, даже близките ми казват, че съм асоциален и подобни. Честно казано, не харесвам особено този аспект в личността си, но това е съвсем друга тема. Та, както подозирате, винаги съм бил нещо като аутсайдер в класа си, държах се със съучениците си добре, помагах им, но един ден просто решиха, че явно не съм им особено приятен и се започнаха едни подигравки, един тормоз... честно казано не обичам да говоря за това, родителите ми винаги са ме учили да отвръщам, и го правех, но просто изведнъж целият клас реши, да се държи лошо с мен. То не хвърляха работи по мен, не ме обиждаха зад гърба ми, като отида до тях и почват да бягат, буквално, сякаш съм болен от нещо. И до днес нямам обяснение, но наистина беше гадно, това се развива в 6-ти клас. Както и да е, преодолях го с много усилия и за съжаление насилие. Не се гордея с това, което правех, за да се докажа като по-силен от тях, доста хора ядоха бой, така да се каже. Просто в един момент ми писна и не подбирах, към края на седми клас вече се биех с осмокласници, задето са ме изгледали накриво и те такива неща. По едно време всички, които ми се подиграваха, вече ме уважаваха, правеха каквото им кажех... странна работа. Нещото, за което най-много съжалявам, е че напсувах едно момиче и й показах среден пръст, но и тя се заяждаше без причина, направо си ме обиждаше, държеше се сякаш съм някаква подметка, но не искам да се оправдавам. Успехът ми падна донякъде, но пак успях да вляза в добро училище. Разказвам ви тази случка, просто ей така, защото наистина ми беше трудно да се справям с две толкова сложни неща едновременно. Но нека се върнем назад.
От началото на пети клас, в точно определен учебен час, седях до това момиче. Не ми правеше никакво впечатление, не говорехме въобще, единствено ако ми поискаше помощ за нещо. Спомням си, че дори един път ме нарече "грозен", дори не се бяхме запознали, вероятно е било в началото на годината. Не отвърнах никак, реших, че да отвърнеш на момиче с обида не е добре. Просто седях и я гледах как се смее с приятелките й, не обръщах внимание.
Дойде шести клас, вече искаше доста повече помощ от мен, явно нещата й бяха сложни. Помагах й, винаги ми е харесвало да помагам на хора, дори за разни тривиални неща, навеждам се за изпуснати неща на непознати и т. н. Харесва ми чувството, да помагаш. Както й да е. И тогава един ден, както й обяснявах някакъв урок, съзерцах очите й. Не знам какво стана, но не бях виждал нещо по-красиво. И от този ден нататък няма ден, в който да не мисля за нея, и в който да не се обвинявам.
Общо взето, както вероятно предполагате, не направих нищо по въпроса, поне отначало. Тя имаше много приятелки и приятели, голяма компания, а аз? Нищо. Загубенякът на класа, с когото всеки може да се подиграва, който единствено учи и нищо друго. Вероятно предполагате как се чувствах в този момент. Възхищавах й се и се обвинявах, че не съм достатъчно добър за нея, исках нещата да се променят, не исках повече подигравки, исках да я имам, по едно време стана като болестно състояние, в 2 часа през нощта се будех и си представях какъв би бил живота ми, ако тя ми беше приятелка и така до 6-7 часа, почти всяка вечер. Дойде лятната ваканция, казах си, че това е просто младежко увлечение, все пак бях на 12-13, то и сега съм дете, а какво да говорим за тогава... Е, дойде седми клас, вече нямаше тормоз, напротив, аз тормозех и пак казвам, че не се гордея с това и съм се извинил на хората, с които се държах зле, но сега забелязвам, че ме отбягват. Не ги обвинявам, пожелавам им никога повече да не им се случва такова нещо. С момичето вече си говорехме изключително много, не бяхме близки, но често я разсмивах, за мен това беше дар, нейната усмивка беше най-красивата на земята! Все още нямах смелост да я поканя на среща, защото отвътре пак си бях същия загубеняк. И така минаваха дните, общувахме, всяка нейна дума, която чувах беше награда за мен, всеки нейн смях. Бях напълно запленен, но знаех, че ако не направя нищо, вероятно повече няма да я видя. Понякога не се държеше добре с мен, или пък аз съм бил досаден, едно от двете. Казваше ми да се разкарам и разни такива, но аз не ги приемах лично, а напротив, стараех се другия път да не й досаждам или да съм по-забавен. Беше ми фикс идея. И така, един ден просто реших да я поканя на среща. Поиска да доведе приятелка, тогава ми стана ясно, че вероятно не ме харесва въобще, но все пак нямаше какво да правя, излязохме... беше забавно, но аз не исках да ми е приятелка, исках да отвръща на чувствата ми. Поканих я отново, тя отново поиска да доведе приятелка, общо взето пълен провал.
През цялото това време имаше едно момче от класа ми, което не се отнасяше особено добре с нея, напротив, но пък тя май го харесваше доста. Често ми разправяше колко "яко тяло" имал той и в тези моменти, направо ми идеше да се хвърля навънка, но какво да се прави, продължих да се боря. Започнах да се държа хладно с него, провокирах го, планът беше да ме удари, а аз да му отвърна, за да види тя, че едва ли не аз съм по-добрия от двамата. Като се замисля, доста тъпо от моя страна, но какво да се прави.
В деня, в който щяхме да излизаме пак, малко преди да бие звънеца (имахме час на класа), идва този и почва да й досажда, тя се държи доста по-хладно с него от обикновено, аз пак го провокирам, в един момент идва и ме удря, при което веднага отвърнах, честно казано въобще не се получи както го бях предвидил, човекът яде малко бой, ама тя пък тръгна да защитава него, при което вече ми идваше да плача, честно ви казвам, казах й, че не ми се излиза и си се прибрах. Това беше някъде 2-3 дни преди да завършим и оттогава не съм я виждал.
После почна да ми пише, не знам поради каква причина, явно не е решила, че съм пълен идиот, и на 2-3 път, реших пак да пробвам да я поканя на среща. Е, познайте.... поиска да доведе приятелка. Настоявах, казах й, че искам да излезем само двамата, че нямаме нужда от други, вероятно се е изплашила малко, накрая каза "окей" и че ще се чуем и така и не се чухме. Нито веднъж повече, от юли 2013.
Преди 1 месец реших да й пиша, ей така, да я видя какво прави. Разговорът умря за 5 минути, явно вече е убедена, че не ставам за нищо. И аз така мисля, държах се като идиот през цялото време. Но пуста му работа, продължавам да мисля само за нея, обвинявам се всеки ден, че не съм достатъчно добър за нея, гледам стари снимки, спомням си за хубавите моменти с нея и ми се иска да върна всичко назад и да действам отначало, освен това да не позволя такава гавра над себе си, но не става! И продължавам да я обичам, а тя си има приятел, или поне така мисля, учи в училище, което не знам къде се намира и вече ме е изключила от списъка си с нормални хора (явно)
Та, кажете какво да правя... има ли смисъл да се тръшкам или да продължа напред? И аз искам да направя второто, но не мога, за мен е единствена, за нея бих направил всичко, заклевам се. Като разказвам на приятелите си, за случилото се и те ми се смеят, казват, че не си заслужава и че въобще не е толкова специална, колкото я изкарвам. Ама за мен е, вече 3 години няма ден, в който да не мисля за нея, в който да не си мечтая тайно, че тя ме обича. Но не ме, вече съм убеден.
Благодаря Ви, че прочетохте всичко и дано да не решите, че съм поредния пубер без работа. Просто исках да споделя, да ми дадете съвет... ако мога да оправя работата бих умрял от щастие, но надали.
Лек ден Ви пожелавам!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 7cad9ec332 |
|
1. Според мен няма смисъл, тя явно вече е продължила напред. Съжалявам да ти го кажа, наистина, но просто не виждам как нещата могат да се оправят.
Досега никога не съм изпитвала чувствата, които описваш, затова не мога и да ти дам съвет как да ги преодолееш, но всичко отминава рано или късно.
Мога само да ти пожелая късмет! :)
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: c70b4befaf |
|
2. Не се съсипвай за момиче, което не те е зачитало и те е зарязало когато е намерила нещо друго. Продължи напред и не мисли за нея както тя го прави!
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 55e1628693 |
|
3. По-добре се откажи пич...щом до сега нищо не е станало... ;)
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 3aff1507f5 |
|
4. ойй милияя <33333 Първо изпълни номер 4 след това 1, 2 и 3 :)
1. Пиши и че искаш да излезете по приятелски.
2. Сближи се с нея максимално :
- например че не разбираш нещо с уроците
- защото ти е скучно
3. Като останете двамата след като си " стопил леда " между вас ( т. е. 3 - 4 - 5 месеца поне аз бих избрала толкова ) се присегни да я целунеш, ако ти отвърне си щастливец :)
5. Ооо забравих грижи се за външния вид
- прави по 200 коремни преси на ден
- винаги гледай да си с хубава прическа, не се занемарявай ние не харесваме това ;)
-нови дрешки
- ВИНАГИ да си парфюмиран - т. е. ролон и дезодорант на една серия!
- купи си освежител за уста с аромат на мента
http://kozmetikahristina. com/prodyktova-liniq-hristina/seriq-klasik-za-vseki/osvejitel-za-usta/osvezhitel-za-usta-menta-s-propolis. html
- качи нови снимки на променената ти визия преди да си пишеш с нея!!!
Ии ставаш идеалното гадженце което бих те откраднала :Д
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: f5c16d9113 |
|
5. Здравей, ;)
разбирам напълно ситуацията, в която си попаднал. Напълно нормално е за твоята (нашата възраст :Д). Няма да развивам дълги теории, а ще ти кажа направо. Ако имаш възможност да се засечете някъде "случайно" и да и обесниш всичко от самото начало. Цялата тази история й разкажи, но пропусни частта, че си влюбен в нея и че мислиш за нея всеки ден от 3 години. Но ако нямаш възможността да се засечете, й пиши че имаш да й казваш нещо много важно или нещо от сорта, и ако можете да се видите за 5-10 мин., не повече. Не бъди настоятелен, а мил. След като й разкажеш й кажи, че не искаш нищо от нея, само едно простичко приятелство.
Надявам се да съм била полезна.
П.П А-а-а, и забравих да спомена ако нещо ти откаже да се видите не й разказвай по чата за нищо на света. И замени думите "Обичам те'' с "Харесвам те" или "изпитвам чувства", да не вземеш да я уплашиш :Д. УСПЕХХ!
|
...
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 522a2dd4a9 |
|
6. Ами, значи няма смисъл? То аз от 1 година така се самонавивам, ама ето на... то е ясно, че не ме е зачитала особено, няколко пъти в лицето ми е казвала да се махам, но на следващия ден съм го забравил, а ако случайно се държеше мило, изпадах в екстаз 1 вид...
Благодаря на номер 4 и 5, но това ще е последния пирон в ковчега... вероятно ще помисли, че съм болен, ако й призная. Не би ли трябвало да се сети сама, след като я каних толкова пъти на среща?
Та, явно има и гадже в момента и то доста по-голям.
Поздрави!
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: b440aa588a |
|
7. просто я попитай направо какво става с нея не си губи времето с такова момиче ще дойде наистина любовта ти аз съм на същата възраст и си имам гадже за което бих направил всичко и никога няма да я оставя тя е най-хубавото нещо което ми се е случвало и продължава да се случва карай направо не се трови за 5-6 месеца ще ти мине ще видиш ако видиш че няма да стане просто я изтрий най-лесно е много ще ти е тежко но няма какво да правиш
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 753d5cf333 |
|
8. когато прочетох историята ти се разплаках. разбирам те отлично и аз съм го преживяла и аз като теб никога не съм му казала че го обичам но все пак си го обичах бях влюбена цели седем години той беше отишъл да учи в друго училище и аз харесах друго момче и като то си отиде пак се появиха чувствата ми и на всичкото отгоре той се върна още го харесвах но след година и половина –2014 осъзнах че няма смисъл да го обичам повече признавам беше трудно много трудно но някак си успях да продължа напред та моят съвет опитай се да продължиш и ти ето аз съм била още по зле от теб но успях да се съвзема знай по света има много като нас които имат несподелена любов но съм сигурна че някой ден ще откриеш момиче което наистина си заслужава защото обича самият теб
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: c74f594399 |
|
9. И аз изпаднах в подобна ситуация-вместо 3, 2 години, но какво да си прави-постепенно всичко избледня и сега за мен е само болезнен спомен-за всеки влак си има пътници-изчакай своя!
Момиче 16 г
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: d154dbc874 |
|
10. Аз съм била в същата ситуация,но съм момиче. :) Всичко продължи поне 5-6 години... Накрая постепенно осъзнах,че вече не харесвам това момче,но пък то сякаш започна да ме харесва... Разбирам те напълно,но трябва да ти кажа,че колкото и да разпитваш другите,било то за съвети или за нещо друго,знай че ти си единствения който ще реши какво да прави! :) Така,че действай! Седни,помисли,опитай това,което номер 4 предложи и бих ти предложила след като направиш всичко по силите си,просто да отидеш и най-откровено да я попиташ дали има някакви чувства към теб! :)
Късмет Ромео!!! ^-^
Ледената кралица
|
...
| преди: 9 години, 9 месеца hash: bd727293f4 |
|
11. Аз съм момиче и вече 10 години обичам едно и също момче. И това нещо не спира. Искам да се откажа, но не мога.
|
|
