Асексуалност или не?
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 1380 пъти
Здравейте хора! Ще се опитам да направя историята възможно най-кратка, с нетърпение очаквам вашите коментари и благодаря предварително!
В миналото си съм минавала през всякакви депресии, именно заради видното неприемане и отхвърляне не само от страна на обществото, а и от близки роднини и приятели. На училище и изобщо от детската още никога не съм била приета, докато другите деца си играеха аз предпочитах да се отделям сама, седях и русивах разни неща, а и рядко говорех. В детската просто нямах приятели, но това ме устройваше, не съм се чувствала самотна дори за миг, харесваше ми така, но в училище започнаха да гледат различно на мен, бяха злобни и станах обект на ежедневно насилие. Опитвах се да бъда силна и да се справям с каквото мога и до известна степен успях да се предпазя от коментари и всякакви опити за вербално насилие, а физическо почти е нямало. Общо взето се справях, но минаха 5 години, насилието не спираше, а понякога беше доста грубо, аз започнах да се отвинявам и да мисля, че проблема е в мен, често започнах да се заключвам в стаята си и да плача с часове, започнах да дефинирам тормоза от страна на другите не като избиване на комплекси, както правех до тогава, а като неуважение към мен, започнах да си мисля, да обръщам внимание и да си задавам въпросите ''Защо мен, а не този човек примерно? ! '', ''Дали не позволявам на хората да се отнасят така с мен? '', ''Какво ли ми има? '' общо взето започнах да търся проблема в себе си, единственото което знаех тогава бе, че насилието не ми беше приятно и трябваше да намеря начин да оцелея. Това доведе до безбройните ми и също толкова безрезултатни опити да се впиша, като започнем от най-малките детайли, промених гардероба си според какво се носеше, а не каквото на мен ми харесваше, промених държанието си, опитвайки се да съм по-шумна и разговорлива, имах си и ''най-добра приятелка'', с която всъщност нямахме нищо общо, пренебрегнах интересите си и така за една година. Тогава всъщност тайно имах силни чувства към тази своя приятелка, привличаше ме физически, от което ме беше срам и беше нещо, което старателно и доста умело криех. Мислех си, че е просто фаза, тъй като знам, че имам влечение към момчета, имах връзки с момчета, а дори имах чувства на силно привличане към тях, но се плашех, защото във същото време мастурбирах, като си представях нейния образ. През тази година, да кажем, че бях малко по-добре с хората в училище с минимални разлики, но във същото време бях тройно по-нещастна от преди. Осъзнах, че бях изгубила себе си и загърбила важните неща за мен, отдавайки се на неща, които дори и не ме интересуваха, играейки постоянна роля, тогава прекратих всичките си фълшиви конткти и прецених, че ще съм най-добре сама, докто се разбера и анализирам напълно, а и исках да разбера какво ми става, дали тогавашното ми влечение към момичета бе просто фаза или бе истинско. Така и не и признах чувствата си, защото тя си беше хетеро, не можах, прекратих контактите си с нея и се фокусирах върху тоава така забравените си интереси. Започнах да рисувам повече, а също така и престана да ми пука какво си мислят хората за мен, а и от коментарите им, отново започнах сама да си изработвам дрехите дълги зелени рокли в елфски стил с много елементи, а и доброто старо наметало и остри уши, които така обичах преди. Спрях със затварянето вкъщи и започнах да излизам отново, но с надеждата, че ще намеря някой било то момче или момиче, за да разбера към кой пол всъщност имах влечение. Допусках и вариянт асексуалност, но се съмнявах взимайки под внимание честото ми мастурбиране и виден интерес. Не мина и седмица и вече бях намерила този някой, беше от мъжки пол, твърдеше, че искаше сериозна връзка, което ме устройваше, защото бях девствена и очевидно еднодневките не ми влизаха в плановете. С него бяхме много различни, той се интересуваше единствено от футбол, а бъдещите му планове бяха да играе професионално. Уважавах това, но във същото време и се дразнех, че не говорехме за нищо друго, а опитах ли се често оставах неразбрана. Не го харесвах особено, но реших да го използвам за своите дилеми по отношение на сексуалната ориентация. Дадох му да ме пипа на места, за да видя дали ще почувствам нещо, в интерес на истината дори ми беше странно, когато ме пипаше по тялото и ме целуваше, не се стигна до секс, прецених, че бих съжалявала ако ли се беше стигнало. В интерес на истината, обаче това не ми даде отговори. Възможно ли е просто да съм нямала привличане към него като цяло и от това да е било, или просто съм лесбийка, не, тъй като дори още не съм пробвала нищо с момиче, се притеснявам, че е възможно да съм асексуална.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 4 месеца hash: 839c69d4e7

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Първо, много моля да научиш пунктуацията на българския език, заболя ме главата от това. Второ, ти знаеш ли изобщо какво е да си асексуален? Означава, че сексът НЕ те влече. Не знам как изобщо може да ти хрумне такова нещо при положение, че мастурбираш и хората, мъже или жени, те привличат. Асексуалните имат само емоционални връзки с хората (и не винаги, някои са и аромантични) т. е. могат да се влбват, но не изпитват желание за секс. Иначе може и да си лесбийка, но най-вероятно си бисексуална. И не е задължително да си "пробвала" нещо, с когото и да било, че да го знаеш. И бтв, всеки, който тръгне да ти обяснява, че харесването на момичета е фаза и че няма как да знаеш дали със сигурност ги харесваш, може да да се гръмне. Трябваха ми години и куп свършени глупости (вкл. случая с момчето, на което даваш да те пипа тук и там, за да преодолееш момичето), за да го осъзная. Колкото до физическото насилие, което си преживяла - искрено съжалявам. Само да знаеш, че то няма нищо общо със сексуалността ти - тя се формира още преди раждането. Така или иначе, радвам се, че се опитваш да го превъзмогнеш. -Hella

 

...

преди: 10 години, 4 месеца hash: 7f18c01356

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Само да те посъветвам да не се измъчваш с излишни въпроси. Ако бъдеш откровена със себе си, ти търсиш тези отговори, за да се самоопределиш пред обществото. Обществото дава ли ти обяснения, за да ги даваш и ти. Живеем във нелогичен и несправедлив свят, в който се извършват престъпления и извращения навсякъде, които остават безнаказани и т. н. Не искам да развивам локуми, просто да помислиш по- глобално и не е необходимо да се вписваш на всяка цена. Може би просто си интелигентен човек, фолософ и животинското не ти е преоритет. Като дойде истинската любов идват и отговорите. Никой не те задължава да се ч*каш наляво и на дясно, за да бъдеш вписана в обществото. Изчакай. Аз съм на 25 г. жена и се връщам в миналото си мислено и разбирам, че до сега не съм обичала никого, нито ме е възбуждал някой конкретен човек, а по- скоро всичко е било до ситуацията, момента, мястото, за емоцията, купона. Явно просто си по- интелигентен и духовен човек. Преди 2 години се влюбих истински в една жена и любовта, привличането и страстта са на много нива: интелектуално, духовно, емоционално, физически, а цялата тази комбинация е една магия, която просто се случва, без логическо обяснение. Да, тя има мъжкият характер и ценностната система, която никога не съм намерила в мъжете, но това е нещо много комплексно. Опитай се да разгледаш всички тези компоненти по отделно и се надявам да обикнеш някого и тогава вече няма да имаш никакви въпроси. Ако четеш статии, форуми само ще се объркаш повече, защото всичко са сухи теории, а ако разпитваш хора само ще ти се месят докато не са в състояние да оправят собствените си животи. Дори абсолютно всички около мен в момента ми завиждат, защото ТЯ ми дава абсолютно всичко в този живот, а повечето връзки се основават на взаимно използване тип пазарна икономика, или като лов на най- добрата плячка. Пиши ми дали съм успяла да ти помогна поне малко. И ако може да споделиш коя зодия си, струва ми се водолей или стрелец? :)

 

...