 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски
Аз ли греша или хората вървят към упадъка....
преди: 7 месеца, 22 дни, прочетена 416 пъти
Здравейте, виждам, че тук всички сте много мили и си помагате взаимно, затова се надявам да ми помогнете и за моя проблем, който е следния:
Истината е, че като цяло незнам от къде да започна, но главното е факта, че съм разочарована от хората. Може да звучи глупаво, но е така. Аз съм момиче на 17 години и всеки ден виждам намръщени и ядосани хора, недоволни от нищо и нямащи никакви значими пориви. Всъщност всичко се корени във смисъла, че повечето хора нямат амбиции, нямат желание за постигане на нищо в живота и от това ми става много болно. Такива са половината от хората, с които общувам всеки ден, а другата половина са непоправими лигли и клюкарки. Много ми е гадно да гледам, че най-добрите ми приятели са тръгнали по пътя на нищото, за тях не е важно нито образованието, нито елементарната култура, а само да им е весело, което те сами си го постигат като се лигавят. Не просто да се смееш на нещо весело, не да намериш нещо интересно, с което да се занимаваш, не да се забавляваш, а само да се лигавиш и да постъпваш глупаво. Това е моето обкръжение и описано с най-добрите му възможни характеристики. Сами си представете другото.
Най-лошото е, че това се вижда в много хора. Дори незнам как да го определя-мързел, изостаналост, апатия...просто незнам. Такива хора непрекъснато се отказват от всякаква дейност и нямат реализация в живота освен ако не стане "чудо". Все повече се убеждавам, че днешните поколения не вървят към прогресивността, а към регресивността, освен това всеки мисли не как да направи добро и да помогне на някого, а точно обратното. Много хора са изпълнени със злоба и си казват: "както с мен се държат така и аз ще се държа с тях", но това ли е начина? Винаги съм постъпвала по най-добрия възможен начин, който съм намерила и никога не съм търсила отрицателните черти на хората, защото всеки има такива, но въпроса е колко от качествата на този човек са добри? В тях трябва да се вглеждаме, но не го правим. Защо е така? Трябва ли непрекъснато да сме изпълнени със злоба и да бъдем нещастни? Винаги съм била добра с хората, защото така е правилно и не съм поставяла този факт под съмнение не искам и да го правя, но май нямам избор, защото колкото по-добре се държиш с някой и се стараеш да му помагаш, толково по-зле за теб става, защото после страдаш от неговите глупави постъпки. Това е компанията, в която попаднах и все повече се убеждавам, че никога няма да намеря по-добра. Как трябва да постъпя, дали да стана като тях, защото нямам избор, или да продължа да имам амбиции и стремежи, а те да продължават да ме мислят за "НЕ весела и НЕ забавна", защото се опитвам да бъда някой, а не нещо?
|
| |
|
|
|
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. Прави и мисли както трябва, пък да става каквото ще. Пази доброто в себе си. Много често се сещам за думите "Всеки ден прави,поне по едно добро дело". Това за компанята ми е ясно, на 26 съм и съм сменил доста компании, ако искаш да те оценят не ставай като тях, все пак не са толкова глупави. Пази идентичността си, успех в живота!
2. Много знаеш ти! Нищо не знаеш всъщност, защото животът още не те е намачкал. Като те намачка ще те питам дали ще се хилиш непрекъснато и дали ще мислиш на всички доброто. Защото е казано: Направи добро и лапни лайно!
3. За твое добро е да напуснеш колкото се може по бързо тази просташка мутренска идиотизирана държава и да намериш мястото си в цивилизования свят където Човека е човек с главна буква "Ч"-там можеш да постигнеш много защото си млад човек изпълнена с амбиция която тук ще бъде смачкана от посредственоста на масата за която говориш в изложението си-народа в голямата си част е прост и ти не можеш да очакваш неговите наследници да бъдат високо стимулирани и амбицирани хора-както се казва крушата не пада по далеч от дървото! Това ще продължи като период още дълго време и твоя живот няма да бъде достатъчен за да видиш своята страна подредена и част от пъзела на нормалните държави в които ценостната система на хората не опира само до физическото съществуване но и до духовната зрялост на нациите!
4. БАДИ КАКВАТО СИ, НЕ СТАВАЙ КАТО ХОРАТА.
5. Направи точно така ,както го написа самата ти. Продължавай да имаш амбиции и стрeмежи, а те да продължават да те мислят за невесела и неинтересна. Ще дойде време, когато те самите ще те мислят за интересна и ще разберат, че са грешали много, защото тогава ти ше си някои, а те нищо. Опитай се да смениш компанията, намери си приятели със сходни на теб виждания и интереси.
6. Трудно ще намери хора с интереси, сходни на найните, защото това е зараза... Обществото върви към упадък и това е характерно не само за България - това е глобален проблем. Съветът ми е да се опиташ да запазиш идентичността си, но да не се изолираш от хората, защото самотата е най-пагубното нещо; пък и покрай теб те могат да научат нещо, да им повлияеш в добрия смисал :)
7. Мм... мога да ти кажа, че това е един въпрос, който е изключително важен, но за съжаление почи не се обсужда и приема насериозно. Въпросът не е да си намериш компания, а поне 1 истински приятел. Недей да се променяш, ще намериш човек със същия поглед към нещата, макар и малко такива да са останали. Просто бъди себе си! Успех.
|
|
|
|
|
|
|
