Споделена история от Тинейджърски |
Заради нея не можем да бъдем заедно
преди: 14 години, 8 месеца, прочетена 3845 пъти
Здравейте. :) Радвам се, че имам възможността да ви запозная с моята история и да ми олекне, че поне веднъж ще споделя с някого какво чувствам.
За начало ще ви разкажа малко за себе си. Аз съм момиче на 17 години от малък град. Уча в добро училище и почти всичко в семейството ми е перфектно. Мисля, че имам малко приятели, но за сметка на това са истински. :) Оценките ми в училище са много добри, в свободното си време се занимавам със спорт или излизам с приятели. Общо взето съм едно нормално момиче.
Незнам защо хората си мислят, че след като почти всичко в този живот ми върви добре съм щастлива. Да, ама не е така. Много искам да намеря и аз момче, което да ме обича истински. А в днешно време всички са гадни използвачи. Не казвам, че аз съм перфектна. И аз съм лъгала, и аз съм правила гадно и съм карала други да страдат.
Преди вярвах, че има любов, защото съм изпитвала истински чувсва към 2 момчета. Едното беше първата ми любов - ходихме почти цяла година, а с второто момче ходих четири месеца. Другите приятели, които съм имала мога да ги определя просто като "гадженца". В смисъл връзки без влагане на чувства.
След второто момче (единствения, който ме е зарязвал) много се промених- започнах да си мисля, че няма да намеря момче, което да ме обича без преструвки. Но май го намерих.. не знам как да ви обясня какво чувствам като го видя.. даже само когато си мисля за него за усмихвам.
Запознахме се преди няколко месеца и започнахме да си пишем редовно в скайп. И доста се сближихме, може би защото и двамата имаме едкнакви изживявания.
Връзката му в момента много ми напомня на една моя предишна връзка.. трудна работа. Заедно са от година и половина, но за това време са се опознали достатъчно и са си омръзнали. А тя е на 15 години. Както се казва мисли си, че квото лети се яде. Много е наивна и глупавичка. Държанието и просто не заслужава коментар, но все пак ще кажа, че се държи като селянка. Изобщо много му се чудя как се е хванал с нея.
Сигурно в началото на връзката им не е била такава, ама сега не знам как не го е срам от нея. Ниска, дебела, плюе, крещи и се смее наглас по улиците, с пиърсинги по цялото тяло, а най-гадното което е, че редовно си изкарва езика от устата и започва да се плези, за да покаже колко е яка обецата и там (нищо, че малко не може да говори нормално с нея) . Даже акъла и не и стига да се усети сама, че държанието и е противно за другите около нея. Изобщо не заслужава приятеля си.
Той е толкова тих и добре възпитан. Изобщо не му подхожда такова момиче, което да го излага пред другите. Но както се казва "Любовта е сляпа". Да, ама при тях и любовта е изчезнала. Поне при него е останало само съжаление към момичето, което е обичал.
Откакто с него станахме толкова близки ми споделя много неща. Колко я съжалява, как не иска да е с нея, как вижда, че си губи времето и се ядосва напразно. Даже ми каза че се чувства като неин по-голям брат - трябва да я прибира, да я пази, да я съветва. Много е страдал и продължава да страда, но когато и каже, че иска да се раделят тя казва, че ще си посегне на живота, защото го обича.
Не усетих как започнах да хлътвам по това момче. Не бях му споделила нищо, защото не мислех изобщо да се занимавам с него, тъй като не искам да бъда причина за раздялата на двамата. Но един ден той сам ми каза, че много ме харесва и много иска да бъдем заедно. Но проблема е приятелката му. Тя няма да го остави на мира, сигурна съм. А когато започна да се сравнявам с нея .. не знам.
Мисля, че имам много повече какво да му предложа - все пак за годините си съм преживяла доста неща, срещала съм се с доста хора и съм свикнала да се боря за това, което искам. А тя е просто лигавото детенце на мама и татко. Тъй като те са малко богатички, а тя им е единственото дете, малката госпожичка е доста капризна и си е втълпила, че всичко става както тя пожелае.
Другото, което е, той й е първият приятел и напълно я разбирам, защото и моят първи приятел беше момче, което много обичах и трудно забравих след това.
Много искам да съм с него. МНОГООООО .. Всичко бих дала да сме заедно.. а не можем заради НЕЯ :@ Знам, че и той го иска, постоянно ми го повтаря, виждам го и в погледа, по който ме гледа.
Засега сме си излизали просто като приятели няколко пъти. Прегръща ме и тогава усещам , че наистина има влечение към мен. Не говоря за секс. Ако е искал досега 1000 пъти да ми е казал, но той е свикнал да си стои на сухо, защото тя естествено е девствена все още. (нормално за годинките и). А прегръдката му просто издава, че не сам му никак безразлична, ако нямаше тръпка към мен нямаше да ме притиска толкова нежно и близо до себе си. А даже не смее да ме целуне .. питам го защо и ми отговаря "Защото докато съм с едно момиче не мога да бъда физически с друго". Тоест иска, ама пак заради нея не може :@ .
Вече няколко пъти опитва да къса с нея. Но не става, защото просто малката е много нахална и не го чува какво и говори. Прави си пак нейните работи - на нея и е кеф да излиза и да се зарибява с други, а той само да се усмихне на някоя и става голяма разправия. Не искам да го гледам такаа..
Не знам и аз какво чувствам точно.. май го обичам .. отдавна не съм се чувствала така добре с момче, макар че само си говорим и се смеем.. нищо повече. Казах му, че ще почакам още малко да видя как ще се развият нещата - дали ще се разделят. Защото тяхната връзка просто няма смисъл. Виждат се един път седмично, и то за да се скарат кой с кого се задявал и такива други безмислени работи.
Последния път говорихме час и половина по телефона и му казах, че в никакав случай не го карам да се раздели с нея. Все пак това си е негово решение, а аз мога да му давам само някои съвети.
Не знам какво да правя хора :( Моля ви посъветвайте ме нещо, защото много се измъчвам така да го гледам, и да го искам .. на всичко съм готова, за да сме заедно. И не го искам за кратко - искам и вярвам, че ще се получи една много красива и дълга връзка.
Искрено се надявам, че ще дойде деня, в който ще и каже чао без да се чувства виновен, че ще и е гадно на нея.
А дотогава не знам какво да правя. Не искам да си излизаме просто като приятели - искам да можем да се прегръщаме и да се целуваме без да ни е страх, че тая малката усойница няма да ни види отнякъде и няма да му вдигне някой скандал. А той горкия със своето съжаление към нея май ще я търпи още много. И май не разбира, че страда от добрината си.
Споделих ви историята си, за да видя как изглежда и във вашите очи и да разбера дали изобщо има смисъл да се борим за своята забранена любов.
Извинявам се за правописните грешки, ако има такива :)
Предварително благодаря на тези, които ще оставят коментарите си по-долу . :))
|
