Живея в свят объркан, лицемерен и унижаващ
преди: 14 години, 1 месец, прочетена 3740 пъти
Здравейте аз съм момиче.
Ще започна директно: имам 4 добри приятелки от първи клас. В пети клас се сляхме с още е един и от там започна ада. Бих казала че съм с променлив характер, не съм надута. От 1-4 клас бях по само дете. Оценките ми бяха хубави и се справях с всичко сама. От пети клас нагоре взех прекалено много да разчитам на хората и да им вярвам откъдето идва проблема ми.

В другия клас има едно момиче което от мухата прави слон и всички уж я мразят. Тя е преживяла нали най много тя е велика и се оправдава с това за ввсяка нейна негативна постъпка. А пред учителите плаче и се прави на невинна. Всеки и разправя зад гърба колко непоносима е а всъщност на следващия ден те са заедно със сърчица до името в скайп.

Но това момиче и тълпата която нали я мразеше взеха напоследък много да ме коментират. Докато си бягахме обиколките по физическо аз бях с нагърчана блуза от която бих казала шепата ми ,,цици,, се изгубваха но бих затвърдила че са толкова достатъчни за сутиен начална фаза Б имам впредвид 30-34 Б. Носех и къси зелени гащи и както си бягам мирно и кротко чувам отзад хайде ела да си поклюкарим малко. Чуваше се виж я тая с късите гащи.

Най-лошото е че тя коментира и настройва всички против мен била съм такава такава и такава. И просто не издържам а бих казала че не получавам никаква подкрепа от добрите си приятелки. Само едната от тях ме разбира напълно но просто аз съм такъв човек че търся помощ и мнение от хора като вас.
С майка ми споделям рядко но не като без нищо. Дали да не започна да разчитам само на себе си или да се опра на приятелите които имам?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 1 месец hash: 841a59b99c

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ми таз ти завижда нещо ми се стори...трябв да се постави на място!

 

...

преди: 14 години, 1 месец hash: 47d513f743

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Да се довериш на приятелите, които имаш?? Нали няколко реда по-нагоре каза, че само една те разбира. Виж почни да разчиташ на себе си, хората сме такиве, че постоянно променяме мнението си. Не виждам какви приятели са, ако не те подкрепят. Най-добре разчитай повече на себе си и по-малко на приятелите. Относно това момиче просто не и обръщай много внимание, като види, че не ? обръщаш внимание ще престане рано или късно.

 

...

преди: 14 години, 1 месец hash: 9ad26ee79d

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Здравей, мило момиче, донякъде имам чувството, че чувам своята история :) Светът, в който живеем обаче не е само "объркан, лицемерен и унижаващ", както ти самата се изрази. Има и неверятно прекрасни моменти.:) Не зная ти на колко години си вече, но аз от опит мога да ти кажа, че трябва да вярваш на себе си и да бъдеш поне малко лицемерна, когато се налага. Твоите проблеми ги има всяко момиче на твоята възраст, но не всички ги осъзнават по начина, по който ти ги осъзнаваш(от страната на добрия човек, невинността), за което те поздравявам! И на първо място говори за всичко с майка си, превърни я в твоя най-добър приятел, защото тя те познава най-добре, обича те, а и би направила всичко, за да се чувстваш добре, и има много повече опит от нас двете взети заедно. УСПЕХ и ГОРЕ ГЛАВАТА, защото всеки проблем си има своето решение!!! Разчитай и на приятелите си, но само, когато знаеш, че са прави, и не забравяй уроците си, защото знанията и добрите оценки наистина ще ти осигурят по-добро бъдеще. Не зная дали начинът, по който мисля аз е правилен, дано да ти помогне поне малко. Желая ти много хубави моменти!!!

 

...

горе^

преди: 14 години, 1 месец hash: 98d143796b

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   И аз мисля, че ти завижда, но не и обръшай внимание отиди при твоите приятелки и се забавлявайте..

 

...

преди: 14 години, 1 месец hash: fb11903696

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Аз също от личен опит мога да споделя.. че имах наистина много "приятели".., в момента съм 8ми клас виждам света по различен начин, но преди бях доверчива.. и непредпазлива! Не е сега не съм само че нещо се промени .. в мен.. приятелите ми ме нараниха предадоха и забравиха и от този момент в живота ми настъпи невяра..! Единственият човек на когото вярвам съм самата аз и наистина е много слоно да не можеш да споделиш но.. аз споделям на майка си най често ! Но не напълно.. имам си дневник в който вече рядко пиша но мога да кажа че той ми е най добрият прятел и съветник.. може да опиташ да пишеш дори на хвърчащи листи да е вместо да задряш мислите в главата си .. по този начин ще ти олекне.. а за приятелите си.. наблюдавай ги ивестно време и се апитай дали наистина са ти такива ако според теб отговорът е ДА няма да е лошо директно да им обясниш как се чувстваш :))

 

...