 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Целия ми живот написан на няколко реда
преди: 9 години, 7 месеца, прочетена 1709 пъти
Здравейте. Искам да ви разкажа моята история и поне малко да ми олекне.
Аз съм момиче на 16 години, живея в малък град. От самото ми начало нещата не са тръгнали както трябва. Родителите ми са се развели, когато съм била на 2 години. Живея в голяма къща и живея с майка ми, баба ми, леля, калеко, братовчедите ми.. Да много сме. Добре, че живеем на различни етажи. С баща ми и неговата рода сме си в много добри отношения. Той си има втора жена, която не я харесвам много много и е нормално. Преди 8 години загубих дядо ми, много ми липсва, но съм била много малка и го преодолях някак. Преди 4 години загубих най - добрия си приятел, за него също ме боли. И преди по-малко от месец загубих най-важния за мен човек. Моята баба. Ох баба... Колко ми липсва не мога да опиша, не мога да спя, не ми се говори с никой, не ми се излиза. Преструвам се пред другите на много весела и т. н., но като се прибера вкъщи и се сривам тотално.. Училище. Ами в училище съм средно положение, завършвам с 4-5 винаги, взимам си стипендия т. н. Класа ми е г/д добре, разбираме се, от време на време се караме супер много, но е нормално. С любовта не знам, не ми е голям проблем. Имала съм до сега две гаджета. Първата ми любов я преживях много тежко и мъчително, хах, но я преживях. Както и да е. Сега се занимавам с едно момче, много го харесвам, не знам дали и той ме харесва.. Май няма да се получат нещата.. Както и да е. От страна на приятелите.. Когато загубих баба показаха, че държат на мен. Но в някой моменти са супер лицемерни и т. н. Ама то в тоя свят всеки е лицемерен и гледа как да те прецака и как на него да му е супер, а ти да си гледаш работата. В един момент ми показват колко държат на мен, а в другия не. Както и да е, такъв е живота. Проблема ми е самата Аз. Чувствителна съм, плача си супер много, опитвам се пред хората да не го правя. Чувствам се виновна за много неща. Объркана съм супер много. Всяка вечер.. Абсолютна всяка вечер си мисля какво е станало през деня, как съм постъпила в дадена ситуация, не е трябвало така а по друг начин. Обвинявам се за някакви тъпи неща и страдам. Сменям си настроенията на всеки 5 минути. Мисля си, че е от пубертета, но до кога? То няма свършване. В някаква лека депресия съм постоянно. Постоянно обмислям поведението ми, какво трябва да променя в себе си. Решавам да правя нещо и просто.. не ми се получава, отказвам се. Понякога се оплаквам супер много и трябва да го променя това. Искам да спра да се лигавя. Искам да съм силен и достоен човек като баба. От както баба почина, чак се задушавам. Най-много ме наранява това, че моите любими хора страдат и плачат. Преживяваме го наистина много трудно. А другото.. Постоянно мисля за миналото си и се съсипвам. Бях на психолог и ми каза, че не трябва да съжалявам за грешки, които не са променили никак живота ми. Тогава ми олекна малко, но после пак си продължава. Страдам заради тялото си, не съм с високо самочувствие, но в същото време не съм и с много ниско. Нормално. Мисля си, че съм дебела и постоянно съм на някакви измислени диети и не се получава нищо. Заради баща ми е, хах. Хората ми казват, че съм много позитивен човек и да продължавам постоянно да се усмихвам, но те не знаят как се чувствам. Освен за тялото ми, другия комплекс ми е, че съм ниска и нямам перфектна усмивка. Нисичка съм да.. на 16 години съм а съм 156. Повтарям си, че никой не е идеален, но пак си страдам за тея неща. Понякога наистина не знам какво да мисля, как да се държа с хората, как да постъпвам в дадена ситуация.. Объркана съм.
Благодаря ви, че ме изслушахте и се надявам да публикуват историята ми.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 95f2cfc41f |
|
1. спокойно :) аз съм от София и мойте родители са се развели когато съм била на 2 години и половина, баща ми е в чужбина и ако го видя веднъж на 1-2 години е цяло чудо. Не съжелявай за нищо и аз съм преминавала през такива периоди ще ти мине, ще видиш. Просто ти трябва време :) аз също съм на 16 и съм 1, 58 висока има време ще порастнеш, хубаво е да излизаш по-често навън и да спортуваш :) например волейбол, запиши се и след 2 години значително ще се развиеш на височина.
Д.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 1b8a473612 |
|
2. Психологът ти е прав не се обвинявай за неща, които не са по твоя вина. Разбирам, че с баба ти сре били близки, но идва и този момент все някога, както казах не се обвинявай. Момиче, просто си живрй живота. Опитай се фа мислиш позитивно. Успех:)
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: ba40b19476 |
|
3. На 16, че и до по-късно бях същата. Нощем не можех да спя от мисли за някакви измислени проблеми, но тук идва добрата новина. С времето това се преодолява и сега в началото на 30-те съм много по-уверена в себе си и вече много по-рядко плача за глупости. Така, че бъди спокойна и ти ще се оправиш, само си трябва време да понатрупаш малко самочувствие. Колкото до това, че баба ти ти липсва, ех! Нямаш представа колко добре те разбирам! Загубила съм 1 баба и 2 дядовци и не минава и ден без да ми липсват! Понякога дори се разплаквам! Ей така, примерно правя нещо и се сещам какво правеше баба ми или какво казваше дядо ми и... в следващия момент вече плача! За това си мисля, че тази загуба никога няма да я преодолея напълно. Обаче си вярвам, че те са с мен и ме пазят.
А за ръста, ами аз съм 160 и като искам да съм по-висока нося токчета или платформи.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 37e5d83081 |
|
4. Като пазиш "измислени" диети как искаш да пораснеш? То за тази цел е трябвало да се храниш здравословно. Бабите и дядовците на всички умират. И моите едните умряха, другите са на път. И на нас ще ни дойде времето.
Защо търсиш съчувствие у хората, те чоже също да си имат проблеми, замисляла ли си се?
Като ти попремине пубертета след 20г може да се поосъзнаеш, макр че им и възрастни хора страдалци като теб.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 65e3e0c2ce |
|
5. Смело напред, живота обича силните, слабите отпадат...
|
...
| преди: 9 години, 7 месеца hash: 85b5ba5dad |
|
6. Аторката : Благодаря, че прочетохте моята история. Това, че са разведени родителите ми попринцип не е голям проблем, свикнала съм с тази мисъл. Започнах да спортувам от 1 седмица някъде и мисля да продължавам, тичам и скачам на въже. Волейбол играя в часовете по физическо, харесва ми. Може би сте прави, ще премине, иска време.
До номер 4.. спазвах 90 дневната диета, но пак мисля, че е измислена малко. Наясно съм, че всички ще умрем някой ден.. Просто исках да споделя, не търся съчувствие и не знам защо така реагираш. Както и да е. Благодаря.
|
| преди: 9 години, 7 месеца hash: e0e7503fc2 |
|
7. Виж минах през същото като теб само че малко по-рано от теб. На 13 се чувствах по същия начин, вярно не бях получила такива удари и тежки моменти като теб, но това, че си ги преодоляла те прави по някакъв начин силна. За обвиняването психолога ти е бил прав, няма смисъл да страдаш и да се тревожиш за безсмислени неща, които не влиаят на живота ти. За да не го мислиш токова трябва да се приемеш и да се харесаш сама на себе си такава каквато си. Постъпваш така както ти си знаеш и няма начин да сбъркаш и да съжеляваш. Както казах и аз бях така, но се оттърсих приех, че това съм аз и спрях да му мисля. Имах чуждо влиание върху себе си, от което се оттървах и
започнах да действам и държа както искам. Приех се. А за тялото едно ще ти кажа, няма смисъл от диети най-много да си развалиш здравето на тази възраст. Отново личен опит: не се насилвай да отслабваш или напълняваш. Една приятелка се мисли за дебела а всъщност е съвсем малко над нормата да кажем, цялата работа е от това че навсякъде се разтръбява как трябва да си слаб и да живееш здравословно. Е да ти кажа не е така! ИНДИВИДУАЛНО Е!!! Тя се дразни от мен например понеже аз пък от своя страна съм опасно под нормата за теглото си, 170-175см и съм 50 кила, но то и моето не е здравословно, толкова зле усвоявам хранителни вещества, че ми остава много малко и ще развия анемия (липса на желязо в кръвта). Така че не ги гледай слабите, понякога те са с повече проблеми от всички останали, харесвай се такава каквато си, не се променяй! БЪДИ СЕБЕ СИ :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
