Проблеми с общуването в големи групи !
преди: 9 години, 7 месеца, прочетена 1494 пъти
Здравейте,
Искам да споделя моята история. Аз съм на 16 години и последните 3-4 години имам проблеми с общуването. Не обичам големите промени в живота си.

От 1 до 4 клас бях в едно училище, където в класа си бях най-известния, най-общителния и всичко в такъв аспект.

Последва ново преместване този път от 5 до 7 клас. Беше в същия град, но в другия край на града и на практика не познавах никой там, но бързо се адаптирах и си намерих приятели.

След малко повече от 2 години се наложи да се преместя в нов град на 300 км от предишния и от целия ми живот. Там за моя изненада хората се оказаха много студени и затворени към нови запознанства. Но в течение на времето станахме добър приятел с 3-4 човека, но не повече държах се дистанцирано и винаги, когато получавах покана за излизане в някаква група от над 5 човека, аз търсех всякакви причини да не изляза.

И така ми се наложи да се преместя отново в нов град, в който не познавах отново никой. Ново място и нови хора. Те за разлика на тези в предишния град ме извикаха още първия ден с тях да изляза и аз излязох, но се появи моя проблем с групите. Бяха група от 10-тина човека от което аз излязох още 1-2 пъти само с тях. По странното е, че когато се прибирам с някой от този последен клас винаги мога да си говоря, не се притеснявам какво ще кажа и дали ще бъде тъпо или не. Дори в този клас за по-малко от месец намерих хора с, които мога да общувам нормално.

Ако групата е от хора, които познавам отпреди и съм общувал с тях също нямам проблеми с комуникацията.

Също така изглеждам добре обличам се добре, не се дължи на липса на самочувствие или нещо подобно. С една дума не ми е ниско самочувствието.

Та и въпроса ми е следния на какво се дължи моето притеснение ли не знам как да го нарека да не мога да говоря в групи с нови хора. Дали просто тези хора не са мой тип или просто имам някакъв проблем?
Благодаря за четенето :) Чакам отговори :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 7 месеца hash: eb92347d59

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Здравей, аз съм 5 години по-голям от теб, но съм се сблъсквал, а и все още се сблъсквам с подобен проблем.. направо някои части от твоята история важат за мен - не се чувствам и аз комфортно в големи групи, освен ако нямам пълно доверие на всички от тях - и мога да ти кажа, че е много вероятно наистина хората от компанията да имат различни интереси или по един или друг начин да не се вписваш. Предполагам, че единият град, в който си живял е София. Аз съм живял в две столици и мога да потвърдя, че наистина е по-трудно да си намериш среда в много голям град и имам и други приятели оттам, които също изпитват затруднения с това. Аз например в гимназията също не излизах много с моите съученици, защото те имаха интерес да пият и да танцуват на музика, която не ми харесва.. После отидох да уча в чужбина, също в голям град. Тук също не се вписвам в компанията си, но не си и давам зор. Бих те посъветвал да намериш някакъв интерес/занимание, което включва общуване с хора и така да увеличиш шансовете си да срещнеш някой и друг, с който ще имате повече общо и ще общувате редовно..

 

...

преди: 9 години, 7 месеца hash: 2c5489ff64

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   И аз бях точно така - до 7-8 кл, бях-най общителния в класа, не спирах да говоря и разсмивах всички, бях център на внимание, и нямах никакви притеснения относно комуникацията или пък някакви комплекси. Като влязох в гимназията, се паднах с големи идиоти в един клас - някои бяха побойници, други крадци, трети наркомани - пушеха херо в тоалетните, и пребиваха по-малките за пари и тн. Аз не участвах в тези глупости обаче, и те започнаха да ме изолират. Да се оравят, не отговаряха като ги питах нещо и говореха зад гърба ми. Колкото и да бяха тъпи, аз все пак имах нужда от някаква подкрепа в класа, а не получавах никаква. Малко по малко събрах някаква омраза в себе си, и аз се дистанцирах. Така до края на гимназията, бях станал аутсайдер в клас на изроди, а не бях такъв преди. Сега съм в университет и пак съм необщителен, заради този лош опит със съученици. Виждам че в унито хората са по-различни, нито ме игнорират, нито говорят лошо за мен, но въпреки това не мога да се отпусна с рях и не ми идва от вътре да съм център на внимание, както преди. А донякъде го искам, защото не ми харесва така. Аз си мисля, че това се получава след като човек се сблъска с неприятности и автоматично си изгражда една защитна стена. Това ти помага донякъде в дадения момент, но лошото е, че стената си остава и след това. Незнам какъв е изхода, може би трябва да опитваш да правиш точно това от което се притесняваш, и тогава сигурно самочуствието ти ще се върне отново. Там е работата оббаче, че като свикнеш с един начин на мислене, трудно го променяш.

 

...