Страхът се прокрадва под кожата ми...
преди: 14 години, 22 дни, прочетена 2731 пъти
Здравейте,
аз съм момиче на 16 години. Имам проблем и просто искам да го споделя на някого и единственото място, за което се сетих беше този сайт. Какво да ви кажа за мен, защо съм написала, че страха се прокрадва под кожата ми?... Защото е така... Живея с майка ми, баща ми ни е зарязал, когато съм била още бебе на няколко месеца... Не ми пука за него, не мисля за него, не изпитвам нищо към него: нито омраза, нито погнуса...; не поддържаме връзка с него, аз и не искам, не че той ме е търсил... Схващате как стоят нещата с мъжа, чиято кръв тече във вените ми... Честно казано, ако не ни е бил изоставил, аз нямаше да съм такава, каквато съм.

Трудно нещо може да грабне вниманието ми, но ако пожелая да се боря за нещо, ако преценя, че си заслужава, то аз ще се боря до саия край и каквото и да ми коства, аз ще го постигна! Може би, ако е бил до мен аз нямаше да бъда толкова упорита и да осъзнавам толкова неща... Само, че ако не ни беше оставил аз нямаше да имам ТЕЗИ проблеми и да изпитвам този странен страх, който изпитвам сега. Страх, заради момчетата...

Живея на място натъпкано с пияници и наркомани... Момчетата се въртят около мен и в мен настъпва едно паническо чувство, че съм сама, и че ако недай си Боже, се случи нещо... Няма кой да ме защити... И те го знаят, за това си мислят, че входа е свободен, а колко съм отрязала си нямате представа. Единствената помощ, на която мога да разчитам са мойте приятели: те са свестни и няма да тръгнат да се бият за кеф или да се друсат, те дори не пушат, но ако тръгнат да се бият ще стане пълна каша!

Когато съм с момчетата ми приятели е добре, защото ще ме защитят, но когато съм сама... Липсата на мъжа в семейството ми влияе доста, просто ме дърпа назад... Кара ме да се свивам в черупката си и да бъда винаги нащрек!!! Не е лесно... Казано просто: много ме е страх...

Не знам с какво бихме могли да ми помогнете, дали въобще можете да ми помогнете, но просто реших да споделя чувствата си, защото не мога да си позволя да ги крия в себе си, по-лошо е за самата мен, а на майка ми не мога да кажа, тя също е жена и е преживяла достатъчно, за да я стресирам със страховете си, а пък и е важно да се отбележи, че досега не съм правила нещо, което да я притесни или натъжи, не мога да си позволя да го направя..


Моля Ви, без тъпи коментари от сорта на "и ти не си искаш" и "какъв ти е проблема, че нещо не разбрах"...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 22 дни hash: e2d0f17ed2

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Еми сподели с майка ти нали за това е тя :)

 

...

преди: 14 години, 22 дни hash: 21e53e05ac

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Еми аз лично имам много идеи за това какво можеш да направиш... Пиши ми в скайп, ако искаш да си говорим : k.e_shade :)

 

...

преди: 14 години, 22 дни hash: bfdb73e1df

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   Здравей, и аз съм като теб, баща ми ни заряза преди да се родя дори. Но аз съм момче, нямам точно тези страхове. Мисля, че единственото решение на твоя проблем е ти да станеш по сигурна и да не се затваряш в себе си. Имай предвид, че околните винаги усещат страха на човек и могат да те подтискат. Ако се чувстваш физически застрашена, просто помоли някой приятел да те придружава до вкъщи. Вместо да изпадаш в паника от момчетата (като цяло), си намери някой, който ще те обича и пази от лошите навлеци:) успех! М.

 

...

горе^

преди: 14 години, 20 дни hash: 7070491c23

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей, знам много добре какво изпитваш. На 18 години съм, момиче. Баща ми ме е изоставил малко преди да се родя. Винаги съм чувствала липсата му дори и сега. Майка не мога да кажа, че имам, защото в стремежа си да компенсира липсата му тя ми беше повече баща, отколкото майка. Когато бях малка много плачех за него, исках единствено татко да си е вкъщи. Исках да му кажа толкова много неща, да му споделя, имах нужда да ме защити от другите деца, но него го нямаше и никога нямаше да е до мен. Но тогава още вярвах, че ще се върне, ще ме прегърне и ще каже Никога повече няма да си тръгна. Никога няма да забравя, колко плаках и колко много плака майка ми заради него, през колко неща минахме отново заради него и единственото хубаво нещо, на което се научих благодарение на него, беше да съм силна и да се боря до край за това, което искам. И аз като теб отбягвах момчетата, научих се да не допускам никой до сърцето си, за да не бъде разбито като на майка ми. Беше ме страх да не се влюбя и точно, когато най-малко очаквам да ми бъде забит нож в гърба. И така времето си минаваше, моите връстнички вече бяха сменили няколко гаджета, а аз дори не знаех да се целувам. Много момчета отблъснах и продължавам да го правя, но вече не заради него, а заради друго момче, но това е друга тема. Преди това момче, което споменах имаше едно друго, което ми се стори толкова различен от баща ми само той успя да достигне там, където другите не можеха. Всичко с него беше прекрасно, като в приказка и накрая знаш ли какво направи - остави ме, ей така просто каза край и бях съсипана. Имах чувството, че целият ми свят беше обърнат с главата надолу, че точно това, от което се страхувах, то ми дойде на главата. Убедих се, че всички мъже са еднакви, без значение от възрастта, всички просто те използват, това е. Но после осъзнах, че от страха няма смисъл и реших да се боря, да не се отказвам от любовта. Тя е някъде там и трябва да я намеря и ще бъда щастлива. 2 години по късно аз открих друго момче, което ми доказа, че държи на мен и сега повече от всякога искам да съм с него. И дори накрая да не се получи, няма да съжалявам и няма да се отчайвам, а ще гледам напред, защото съм силна и защото мога. Надявам се, да съм ти помогнала поне малко, да разбереш че не си сама, че има и други като теб. Успех! Merilyn ;]

 

...

преди: 14 години, 19 дни hash: e15fbdf4aa

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Няма какво да добавя, Merilyn каза всичко, което ти е нужно да се мотивираш да продължиш напред с високо вдигната глава. Мога да кажа само, че имаш моята подкрепа и вярвам (макар да не те познавам лично) , че ще израстнеш една прекрасна жена! Предпазлива, силна и готова да даде цялата обич , която не е получавала на свойте дечица някой ден! Да намери страхотен татко за тях и да изживее живота си прекрасно! Просто имай търпение всичко си идва на мястото! Със здраве ! (И)

 

...