До кога?? :(
преди: 9 години, 6 месеца, прочетена 1517 пъти
Аз съм момиче на 15 години..
Знам, че съм в пубертета, но смятам, че постоянната ми тъга и стрес се дължи на това или поне само на това. Не мисля, че е нормално където и да отида да ме е страх. Винаги съм неспокойна за каквото и да е било-дори да излезна от нас. Социална фобия мисля, че се наричаше.. Знам сигурно Ви звучи много филмирано, но не мога повече.. Да плача толкова много и да се депресирам. Имам нужда от психолог, но ме е страх да кажа на майка ми.. тя може би ще си помисли, че вината е нейна. Но всъщност не е така.. семейството ми е прекрасно и съм благодарна, че ги имам, но аз провалям всичко. Аз съм грешката.. във всяко едно отношение. Голяма част от стреса идват от мойте съученици.. те не ме харесват и затова винаги си стоя сама в междучасията. Да не ме харесват, защото съм смотана и да вината е моя.. Ще ми се да излизам навън, да си имам приятели, но всеки би ме отблъснал.. Имала съм толкова засрамващи моменти в живота си. Знам, че има хора, който нямат дом и т. н и моето е нищо сравнение с това.. , но проблема ми е голям-поне за мен е твърде голям и един ден имам чувството, че ще ме погълне :(

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 6 месеца hash: fde603665c

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Това твойто се нарича пубертет - точната диагноза - ще оживееш и ще живееш.

 

...

преди: 9 години, 6 месеца hash: 957228240a

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Момиче, на 13 съм и дъм асолютно същата! Все едно четяхза себе си! Виж, важно е как се приемаш ти самата! Мисля че имаш нужда от повече духовна литература, чети, използвай времето си, откривай! Аз така като съм сама започвам да разбирам много интересни неща за себе си! Ако искаш гледай филма, , тайната, , , също така музиката помага много, истинскат музика, която носи послания за хора, които я обичат и разбират :))) по цял ден съм с книгите и слушалкте и не говоря с никой, пробвай, на мен това ми е утехата... понякога и аз не разбирам от какво е, как другите се веселят, събират се на компании... Вярвай в себе си, живей заради себе си! Да не ти пука! Поздрави :)))

 

...

преди: 9 години, 6 месеца hash: 852fc99fac

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Ох миличка, ти не си виновна за нищо! Просто понякога нещата така се получават, но могат да се оправят! Първото, което забелязах от поста ти е, че ти си много добра и грижовна щом се замисляш най-напред за майка си. Второ, ако си мислиш, че си направила някакви грешки и затова съучениците не те харесват си го избий от главата и не се обвинявай изобщо! Просто днес голямата част от децата са много груби, цинични хора, без изградена ценностна система. Нормално е за добър човек като тебе да е трудно да се впише в такава обстановка. Моля те, сподели с родителите си - те ще се радват да ти помогнат и повярвай ми - биха предпочели да им кажеш отколкото да го криеш в себе си. Те сигурно дори понякога се чудят защо си тъжна и като не им споделяш те ще се тревожат повече. Кажи им, че ти се иска да поговориш със специалист. Може те да те заведат или пък да говорят с училищния психолог да го посетиш. Първата стъпка към това да се оправиш е да споделиш проблема. Нали знаеш, казват, че споделен проблем е половин проблем! Не се бори сама, има хора, на които им пука и с радост ще помогнат. Може дори да напишеш тук как е минало. Пожелавам ти много успех и кураж! :)

 

...

горе^

преди: 9 години, 6 месеца hash: 72b5a78115

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Намери си някой батко на 17-18 да ти е спокойно и приятно с него. Не се шегувам. Просто се огледай и намери човека.

 

...

преди: 9 години, 6 месеца hash: 6a97e08433

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   Имаш социална фобия и си доста чувствителна и даже прекалено.. Няма нищо лошо да отидеш на психолог наистина.. сподели с родителите си!

 

...