Самота - не чети - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (95228)
 Избор на редактора (166)
 Любов и изневяра (22390)
 Секс и интимност (11099)
 Тинейджърски (19990)
 Семейство (4745)
 Здраве (7692)
 Спорт и красота (4007)
 На работното място (2101)
 Образование (5767)
 В чужбина (1276)
 Наркотици и алкохол (915)
 Измислени истории (730)
 Проза, литература (1480)
 Други (12862)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Самота - не чети
преди: 10 години, 27 дни, прочетена 2341 пъти
Странно, че преди време исках да бъда сам, още по - странно е че до тогава не знаех какво е истинска самота. Тогава с надсмешка гледах на самотните хора, като неудачници неспособни да се справят с проблемите в собствения си живот. Тогава вече бях изморен от всичките социални контакти, исках да бъда сам за кратко да преусмисля кой съм аз, за какво живея, защо аз съм такъв, а не съм като друг. Често мечтаех да бъда друг, бях празно същество, впило поглед в бъдещето, все си казва, че някой ден всичко ще се промени, чертаех планове наум, градях бъдещето в главата си, но тогава още не разбирах, че за да стане бъдещето в главата ми реалност трябва да положа здрави основи, които изискват много усилия и саможертви. И така живеещ в бъдещето си, аз още не се бях усамотил, отдавна бях свикнал да нося маската на безликото и масовидно съществуване, отдавна бях свикнал с ролята си в обществото - аз бях добрия другар, на когото може винаги да разчиташ, никога нямаше да кажа лоша дума против теб, ако не ме предизвикаш, въпреки че разполагах с невероятен поглед на живота, аз все още не можех да изкажа, това което виждах. И така аз бях ням за околния свят, истините за него все още за в мен, но лежат недоизказани. Един ден казах - стига! И сякаш в главата ми семена посяти от дълго време насам, поникнаха, семена носещи свещестта на ново мислене, нови идеи. Сега самотата беше единствената ми цел, трябваше да се вглъбя, трябваше да се абстрахирам за кратко от другите, исках да чета книги, исках да пиша, преди тренировките бяха важни за мен, красивото тяло беше задължително условие, сега гледах на всички тези суетни със срам. Това ,което искам да кажа е че за да стигнете до истината трябва да платите голяма цена, може задачата да ви унижощи или поне да разруши социалната ви роля, но това е път на величие, непосилен за всички. Аз се провалих и сякаш нямам сили да пордължа, но преди да се откажа ще направя послед опит, да надзърна над ежедневната сволоч и може би да се завърна като победител. Самотата е лоша, тя убива бавно, тя е опиат, колко ли пъти не съм се връщал назад във времето, в което бях с някой друг, дори сега като се замислия тогава не бях щастлив, бях доволен, че живея, сега - самотата е като преграда на пътя, през която не мога да мина, нищо не може да я помести, освен добри приятели, които при мен са утопична мечта. Мили хора, не се препъвайте там където аз паднах, продължавайте напред колкото и да е трудно, за мен е късно, аз нося грешките на мойте решения, трябва да понеса последствията с високо изправена глава, това което научих е че няма смисъл да бунтуваш срещу живота или да се страхуваш от смъртта, защото живота е песен, а смъртта е само припев, може би някой ден, ако успея да се откопча от пипалата на самотата ще ви го кажа лично..... ;)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 10 години, 27 дни
hash: 7b2793e167
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   При население над 6 милиарда, човек е сам предино в главата си... звучиш точно като мен от преди известно време. и аз няа много приятели, мечтаех си за такива хора каквито виждаме по екрана - забавни, предани, приятни и тн; така и не намерих такива. пък може и да съм сбъркал улицата нещо:) и приятелка си нямам от години вече... забравих удоволствието от жена до себе си, да ме земат дяволите. но това съвсем не е повод да се 'затапяш' така. все едно света свършил...!? направил си стъпката със себеосъзнаването, сега само върви по този път и живота ще тръгне след теб; ако стоиш яред огледалото и се плюеш, само ти губиш:/

М.

 
  ...
преди: 10 години, 27 дни
hash: 7a4dd54944
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Не си сам. ..."Ако минаваш през ада, продължавай да вървиш. Живо!..."

 
  ...
преди: 10 години, 26 дни
hash: 0a39718ea9
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Проблемът е, че не можем винаги да живеем с грешките на миналото, трябва да се научим да ги преодоляваме, защото в противен случай човек е обречен още от неговото раждане. Трябва да ценим живота си достатъчно, за да разберем, че всеки един от нас има място в света- с неговите грешки, с неговите илюзии, мечти, идеали, стремежи, тъги и неволи. Когато искаш от живота нещо, когато силно искаш това нещо, но живота не ти го предоставя, започваш да виждаш нещата от различна гледна точка. Тя се състои в това, че трябва да се бориш да докажеш, че заслужаваш това, което имаш и да постигнеш това, което искаш. Факт е, че нищо не се дава даром, трябва сам да го постигнеш. В реалните граници всичко е възможно, само трябва да разберем къде да вложим усилилията си, за да постигнем това, което силно желаем.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 26 дни
hash: 60be973827
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   Човек, не знам за друго, но едно е ясно - драматургията ти е втора природа. Ти все още имаш нужда от някого, за да бъдеш себе си. Имаш нужда някой да ти е свидетел и да ти прави "евала" за да се чувстваш добре и пълноценно. Ако ти кажа, че отшелничеството и аскетизмът са последния етап от духовното ни съзряване тук, на Земята, сигурно няма да ми повярваш, нито пък ще разбереш защо, но уверявам те - това е така. Само че не отшелничество като твоето - принудително, а такова - съзнателно избрано, въпреки многобройните инциативи за контак от страна на околните. Осъзнаването (и преживяването) на факта, че всички хора сме една цялостна, голяма и многоизмерна духовна същност, разбирането че другият - това си ти, прави понятието "самота" лишено от смисъл - каква ти самота, след като всички сме едно!? Но за достигане на едно такова ниво на осъзнаване си трябват усилия, духовни, практики, нови преживявания, изменени състояния на съзнанието и т.н... Само неосъзнатите хора се страхуват от самотата или тя им тежи. Нещо повече, колкото и парадоксално да звучи - за да си в по-пълен контакт с другите, ти трябва да си лишен от физическото им присъствие. Защото физическото присъствие предполага безкрайните бъртвежи на "разума", предполага интелектуален, а не ментален контакт, предполага контакт на съзнателно, а не на подсъзнателно (и свръхсъзнателно) ниво.
Хубаво е, че започваш да се осъзнаваш, но имаш още дълъг път да извървиш и още много работа да свършиш. Едва си се докоснал до някои истини. "Изповедта" ти звучи като нещо средно между оплакване и опит да впечатлиш останалите, но повярвай ми - нито от едното от двете нямаш действителна нужда нито ти, нито ние.
Относно "съвета", който ни даваш - пробвали сме и едно, и друго, и трето, и пето... знаем горе-долу как стоят нещата :)
Успех, и ако още не си готов за самотата (както по всичко си личи) - бягай далеч от нея. "На сила хубост не става", както е и невъзможно да прескачаме етапи от развитието си - за всяко нещо си има време и подходящи условия.
Дерзай!

 
  ...
преди: 10 години, 26 дни
hash: dfe1e03b30
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Стегни се!!! Аз също бях на дъното на всичко. Понякога трябва да намериш сили вътре сам в себе си, за да се справиш с това. Винаги е по-лесно да имаш подкрепата на приятел, но когато сам отблъскваш околните, наистина оставаш сам! Никога не задържай болка или объркани мисли, дори тъга, в себе си. Сподели с някого и ще ти олекне... Така постепенно пак ще създадеш контакти..а след време те ще те изведат от дупката на самотата :)

 
  ...


...
преди: 10 години, 26 дни
hash: 07d6114840
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Леле супер яко!

 
  ... горе^
преди: 10 години, 26 дни
hash: 516c33a125
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

7.   Спокойно, не си сам. Всички сме самотни дълбоко в себе си, просто не трябва да се взираме чак толкова надълбоко..

 
  ...
преди: 10 години, 25 дни
hash: 87dc8065a7
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   4, радвам се за тебе. Предполагам, постигнал си на практика това, за което говориш, и да, изцяло съм съгласна. Тъй като и аз го преживявам. Успех ти желая, 4.

Към автора: да, и на мен ми хареса начина ти на изразяване. Една от малкото истории, които не звучат по един и същи начин, сякаш са писани от 1 човек. За твоята ситуация - 4 ти е казал как стоят нещата. Аз само бих добавила, не мисли по негативен начин за това, че си сам. Гледай да не си с такава негативна нагласа, защото тогава ще привличаш същото.

 
  ...
преди: 10 години, 25 дни
hash: 1816bff949
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Ей така се чуствам и аз ма се не намирах точните думи какъв съм аз и как се чусвам на 14 години нямам истиски приятели до са не съм имал гадже единственото нещо което прявия е да уча много и пред компа незнм на къде отивам аз незнам накъде отива този свят и незнам какво ще правия нямам идей з а нищо а й родителите са едни... направо....
незнам за какво живея, няма едни смислено нещо в моя живот с което да се гордея и да се радвам...
офф........

 
  ... горе^
преди: 10 години, 25 дни
hash: 2f982862f5
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

10.   Едва ли някои фрази биха помогнали и особено от 7 и други. Лесно е да се кажат, но нищо не променят. Аз съм на 20 години се чувствам по същия начин. От няколко години съм се затворил. Хората ме отврътиха от малък град съм. Като гледам всеки си има свой живот, заобиколени от много хора, а аз нищо. По нищо не се различавам от арестантите. Все гледам някъде в бъдещето и далеко, че нещо може да се промени, но това са по скоро мечти. Седа в седмици в къщи и няма дори с кого да излеза. Нямам никакво самочувствие- проблема ми с общуването с другите е много голям, на моменти чувствам това, че сякаш нямам право да общувам с тях по нисш съм. Страх ме е ,че ще умра така сам, не видял нищо от живота- без добри и лоши моменти, без нищо. Заглеждал съм се тук там около мен и едва ли има някой като мен в това положение. Това, което усещам е лошо отношение от всички.

 
  ...

...
преди: 10 години, 24 дни
hash: 60be973827
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   8, радвам се че откривам душа в подобна фаза от развитието си. Не, не съм го постигнал изцяло, но чувствам, че натам отиват нещата и нито ги пришпорвам, нито пък се опитвам да ги спра... просто ги оставям да се развиват от самосебе си. То не е като с нож да го отрежеш...
Знам, че имам още някои ангажименти да изпълня към децата си. Обичам също и жена си, макар и вече съвсем не в интелектуално-сексуалния смисъл както преди 10-12 години. Опитвам се да я дърпам лекичко напред, внимателно, за да не се уплаши. В обществото също имам някои ангажименти, които трябва да довърша, преди да се оттегля.
Комуникирам с твърде ограничен кръг от хора, единомишленици, с които обменяме главно духовен опит и идеи, без да се впускаме в разни зависимости от рода "на си ти куклите, дай си ми парцалките".
Вълнуващо е - просто се случва. Много по-мъдри и напреднали хора от мен са ми го казвали преди много години, и макар, че въобще не съм им вярвал, отнасял съм се с насмешка и с подмолната мислъл, че са леко изкукали, сега разбирам, че са били прави.
Успех и на теб, 8. Радвам се, че те срещнах.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker