 |
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски
Чувствам се като в омагьоса кръг-моля ви помогнете ми
преди: 7 месеца, 9 дни, прочетена 421 пъти
Здравейте. Аз съм на 18 год. и ми предстои кандистване тази година. Имам си приятел от около почти година, който обичам много, но по стечение на обстоятелствата най-вероятно ще се разделим, защото той ще работи в един град, аз ще уча в друг. Най -вероятно ще се виждаме един или два пъти в месеца, но такава връзка не издържа дълго. Чувствам се много гадно като знам че това ще стане едва след няколко месеца- той на единия край на България аз в другия. Сигурно има хора които биха казали, че дори и да се разделим аз ще срещна там друг и ще се влюбя, но честно казано не мисля че ще мога да забравя толкова лесно момчето, с което 1 година съм била заедно, с което толкова щастливи мигове сме имали и хубави спомени е оставило в съзнанието ми. Знам също ,че ако една връзка е силна, тя би издържала на всичко,ако двама човека се обичат наистина, но нека погледнем реалността също, че връзка от разстояние не е връзка и не издържа дълго. Това е такова чувство,което се е загнездило в душата ми , че не знам как да го преодолея. Предполагам че много други хора са се сблъсквали с такъв проблем. Моля, ви дайте ми съвет как да преодолея това гадно чувство, което те разяжда отвътре, да успея да се абстрахирам от тази мисъл, защото честно казано имам и за много други важни неща да мисля сега, но това чувство ми пречи да се концентрирам напълно, колкото и да се старая. Това е като един омагьосан кръг ,от който няма измъкване.
|
| |
|
|
|
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
1. Мила, трябва и двамата да решите тук едвали друг ще вземе решени вие решете какво ще правите, но също може да учиш в града в който той ще работи ! Успех!!!
2. Не слушай приказките какво разкарказват..любовта има граници и най-голямата пречка за двама влюбени е разтоянието..върви смело по пътя по коийто си тръгнала..и няма да сбъркаш..дори за миг не се замисляй дали да не исбереш да останеш с него жместо да кандидатсваш....но и не се заблуждавай че ако любовта ви е силна ще издържи..
Моята история е 1 към 1 с твоята..само че моята има продължение..заминах да уча на 400 км от него..фодина след това още се водеше че ходим..ноо..един ден ни писна и на двамани..някък си..на мен ме ми се отразяваха добре 1600 км на месец който изминавам за да се видим ...той пък се дразнеше че не можем по-често да сме заедно..и така след 3 годишна връзка се разделихме ,както хората казват мирно и тихо..
Ако ти кажа,че ще срешнеш друг..ше те излъжа..поне при мен не стана така..срещнах различни мъже..но никой от тях не ми даде това.което мойто момче ми беше подарил..любов..
надявам се да съм ти била полезна :)
3. Не се тормози за неща които не са станали. От къде си сигурна че, ще те приемат да учиш. Ще стискам палци. Няма да се притесняваш за глупости,аз бях така. Гаджето в един град аз в друг, прибирах се винаги когато ми ставаше мъчно, без значение че,имам лекций.Аз си го обичах толкова много че, за 4 години никои друг не успя да ми грабне сърцето. Повярвай ми, ако се обичате, няма да се забравите и ще бъдете заедно, без значение от разстоянието. Всичко си зависи от вас самите. Успех с изпитите
|
|
|
|
|
|
|
