 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Помощ - заслужава ли да го наричам мой баща?
преди: 9 години, 6 месеца, прочетена 1356 пъти
Здравейте!
Момче на 14 години съм с много проблеми.
Не произлизам от толкова заможно семейство, имам криви зъби, не съм привлекателен и все пак наще се опитват да ми предоставят най-доброто за мен. Да имам нови дрехи и най-важното, да имаме хляб на масата. Опа, извинете "наще" ли казах. Баща ми, алкохолик, ме остави да се мъчем с майка ми и баба ми живеещи в една къща издържащи се с толкова малко пари. Това ако ми кажете, че заслужава да го наричам МОЙ баща...
Както и да е виждах го много рядко по 1-2 пъти на месец, даваше ми по 20 лева и ми казваше да си купя нещо, аз разбира се питах първо мам дали й трябват. Нося скоби вече 3 години и половина... Резултатът-г/д. Ето, че един ден, мама се запозна с човек, (не искам да споменавам име)
който и до ден днешен живее с нас и ни помага с каквото може. В момента пак сме в криза, но разбира се, т'ва е нормално за българското семейство. Сега истинският ми баща не иска да ме вижда дори, защото когато започвах училище, той ми звънна. Каза ми да му се обадя като имам пари в телефона, за да се видим. Аз разбира се казах на мама, но нямаше пари да ми даде да си заредя телефона. Дори и сега се случва да седя по 1 месец без пари в телефона. Представете си... А баща ми? Не му пука за мен. Биеше майка ми многократно, счупи си ръката в на мама главата след като я удари!!! ГЛУПАК! Тогава мама беше бременна в 4тия месец със сетричката ми! Сега нямам сестра. Защо? Заради баща ми. Живеем в такава мизерия и едвам свързваме 2та края. Защо? Заради баща ми, защото даваше всичките си пари за алкохол и се прибираше пиян всяка вечер и трябваше да му слугуваме. Спомням си миналата година 2013 на 1 януари след нова година. НИКОГА НЯМА ДА Я ЗАБРАВЯ ТАЗИ ДАТА! Обадих се на татко в 3 след обед да го питам как е, и да му честитя нова година. Разбира се той беше пиян до шия и представете си, аз му честитя нова година, а той ме пита: ААаа ти жив ли си уе? Баща ми да ме пита дали съм жив? Тогава се промених коренно, почнах да пиша цигари, трева, не учех, но все пак ходих на уроци. Не знам, никога няма да забравя думите му и няма да му ги простя! Но сега когато съм 8ми клас и уча Немски език в една гимназия в Пловдив, просто спря да ми пука за него. Не ме интерисува какво прави и къде е. Сега вече, залягам повечко на немския език, не пуша, само попийвам биричка с аверите когато се събера, но не барам цигари, нито марихуана. Сега спортувам. Ходя на фитнес, бягам. И все пак баща ми ще ми остави травма в съзнанието ми за цял живот!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 93a59291fa |
|
1. За съжаление не можем да избираме родителите си и независимо дали някой заслужава или не - той ти Е баща.
Аз на твое място иначе бих странила ПО ПРИНЦИП от такива хора (насилници и алкохолици), но сякаш теб най-много те боли заради парите?
Разбираемо е, ако живеете в мизерия, но знай че това е временно и НЕ Е НОРМАЛНО за българското семейство - моите деца например не растат мизерно и не познавам лично хора да живеят мизерно. Добре е, че си се усетил навреме, но дори те съветвам и „биричка“ да не консумираш като дете на алкохолик - ти също знаеш защо. Има доста алкохолици и на „биричка“ иначе и тя не е по-малко опасна, а си е алкохолна напитка.
Колкото до кривите ти зъби - аз съм носила най-проста шина за 100 лв. от 16 до 18 г. възраст и имам до ден днешен много добре подредени и хубави зъби. Мисля, че правиш грешката да не стягаш достатачно шината всяка седмица и да не ходиш всеки 2 месеца на ортодонта да те контролира. Аз съвсем сериозно ходих в началото на контролите първата година всеки втори месец, всяка седмица стеснявах шината, макар че сърбеше и болеше. Единственият недостатък е, че ми остана малко изяден емайлът там, където е минавала шината, но се запълни и това.
Бъди упорит и не се ядосвай за глупости иначе, но като син на алкохолик и идвайки от бедно семейство трябва да учиш и работиш не двойно, а петорно на останалите, защото за теб едва ли ще има частни урочета и тем подобни. Иначе не е невъзможно да се отлепи човек от дъното. На мен лично ми трябваха обаче 7 години за това, но днес имам деца вече, на които нищо не им липсва нито материално, нито емоционално - имаме топъл дом, храним се всяка вечер заедно, всяка събота и неделя сме нанякъде, събираме се по празниците с роднини и така нататък - същност повечето семейства у нас са съвсем нормални, не като твоето и няма криза-миза- просто днес живеем по-добре от вчера.
Не се ядосвай иначе за недостиг на пари за телефон- и без това не ти трябва да се чуваш с такъв недостоен човек, защото може и теб да завлече - нали имаш къде да живееш, храна, ходиш на училище и дори за бирички си приятели - за мен не сте толкова бедни или изостанали, но от теб зависи все пак дали ще успееш с много труд, усилия да подобриш не само своя стандарт на живот, но и този на майка си и на своите деца един ден.
Иначе чест ? прави, че е успяла да се раздели с този човек и да ти осигури спокоен дом.
Успех и горе главата.
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: db5fce3f94 |
|
2. От автора:
Давам всичко от себе си. Не случайно започнах да уча немски език в проф. гимназия, зашото в 10 клас имам практика в Германия, връщам се с пари. В момента обмислям, всяко свободно време, което имам за напред да го оползвотворя в някаква лека работа при комшиите или при едни познати. Малко е странно дете на 14 години да иска да работи, но е факт. Искам щом навърша 18 години, да си събера партакешите и да се махам от тук. Относно това, което каза за телефона: Мен не ми е мерак да ми е платен телефона, ами че глупавият ми баща не може да разбере, че майка ми няма пари да ми го зареди, вместо това той си дава парите за алкохол. Винаги е гледал на него да му е добре, а не на нас с майка ми. Относно съветите ти, мерси, ще се вслупам в тях! :)
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 93a59291fa |
|
3. Авторе - само напред. Аз иначе съм почнала също да работя от 16 годишна (лятна ваканция), а на 18 г. си прибрах багажерите и отидах да си търся сама късмета.
И аз учих в професионална гимназия с идеята да имам занаят, с който да се издържам по време на следването си или ако все пак не успея. Иначе - какво ти дреме за този човек? Ако му трябваш, да се обажда, ако ли не - поживо-поздраво!
Не се хаби иначе да го мразиш, няма защо - само си хабиш енергията. Моят баща иначе сам се отказа от алкохола по едното време, да е жив и здрав, уважавам го в момента, защото издържа майка ми и се грижи за старите баби, но не го чувствам свои баща в пълен смисъл на думата - създал ме е, говорим по телефона и така нататък, но винаги ще имам някаква дистанция към този човек, а при твоя баща пък не виждам как ще се оправи и някакъв шанс - не се занимавай с такъв човек ако ще да не ти беше баща... страни на всяка цена от алкохолици, НЕморални и НЕчестни хора, мързеливи хора, вечно недоволни и мрънкащи хора, пасивни хора и бъди безкомпромисен в това, защото много лесно могат да те завлекат и да станеш като тях.
Аз близо 3 г. никакви приятелки нямах например в новия град, но не се повлеках по лоша среда - цял ден учене, работа и пак така докато не си постигнах целите. Днес ми е лесно и съм осигурила и децата си, но не беше лесно и ми коства много учене и работа в годините, в които другите празнуваха, имаха истински студентски живот, ходеха по много и различни мъже и така нататък...
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 11ee1c167e |
|
4. Не се притеснявай, много 14 годишни имат желание да работят. А баща ти е болен човек и не може да му се сърдиш за неща които е казал докато е бил пиян, защото той не ги осъзнава.
И моя баща е алкохолик, няма оправия от това. Живота не е лесен.
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 8e8288e443 |
|
5. Ние не избираме сами родителите си, каквито ни се паднат такива. Няма да защитавам баща ти, но ще се опитам да ти обясня нещо, и дано ме разбереш. Алкохолизма е много сериозна и за съжаление много разпространена болест, в днешно време. Болест, която обсебва човека и най вече психиката. Знам това защото и моя баща беше алкохолик. И аз, като теб го обвинявах и мразех на моменти, но когато пораснах научих много за това състояние и болест. Той си купува алкохол, а не ти зарежда тел. например, защото той не може да живее без алкохола. Алкохола за него е като наркотик и е жизнено важен, за да не изпадне в абстиненция. Повярвай ми, много е трудно да го спре и то сам, това изобщо не зависи от това дали те обича или не, дали иска или не. Волята на алкохолика, спрямо алкохола е нулева, може да е най силната на света, но спрямо алкохола не действа. Това, което ти е казал, като е бил пиян е без значение, това не е той. Алкохола го погубва, психически и физически. Когато алкохолик се опитва да спре алкохола, той изпада в страшна абстиненция, потене, треперене, повръщане, сърцебиене, кошмари, халюцинации, и това е всеки път, когато останат без алкохол и не трае 1час, а няколко дни. Ако успее да издържи, той не е излекуван, а просто е в ремисия. Посегне ли дори след години към една бира, той се връща там, кадето е бил преди в ад, и всичко започва от начало. Колкото и да мразиш баща си, повярвай тази болест, която го погубва е най голямото му наказание. Тази болест, е много жестока. И аз избягвах баща си, защото, когато беше пиян беше непоносим, а когато спираше за малко, пък беше нервен и пак не се търпеше. Никога не стана същия добър човек който беше преди да се пропие. И знаеш ли почина, именно заради алкохола, бяха страшни мъки. Така, че не мрази баща си. Ще кажеш, той сам си е виновен. Но не е съвсем така. Никой не започва да пие от лесно, и намирайки утеха в алкохола, след време той влиза в ада. И дори и да иска някой да му помогне, не става, докато тои сам не пойска, но това е много трудно. Гледай напред, и без да обвиняваш никого бори се сам и се учи от грешките на вашите. Успех.
|
...
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 93a59291fa |
|
6. Номер 5 - ще ме разплачеш за „горкия“ алкохолик! Недей така!
За мен всеки сам е ковач на съдбата си и ние нито сме отговорни за греховете на родителите си, нито им дължим разбиране, щом не са положили елементарни грижи за нас.
Авторе, гледай си живота и да не те е грижа за този човек. Той сам си е направил избора в живота и ти не си част от него, а явно той и работи и остава все някога трезвен - нищо не му пречи да завърти един телефон.
Авторе, гледай си живота и забрави за този човек. Ти не си него и не си му пъхаш алкохола в гърлото и не ти ще решиш дали той ще се лекува или не.
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 8e8288e443 |
|
7. О не, целта ми не е да разплаквам никого номер 6. Написах, това защото алкохолизма наистина е болест. На мен познаването на тази болест много ми помогна. Затова се надявам и на автора това да помогне. Когато опзнах болестта, аз разбрах, че просто думите на баща ми и действията му са на един болен човек, а не че ме е мразел, или не му е пукало за мен. Разбрах, че не спира да пие, не защото не ни обича, напротив и спрях да се обиждам от думите който ми казва. Е да алкохолика, е способен да съсипе много животи около себе си, докато се погубва. Но най важното е, че автора трябва да разбере, че баща му се държи така защото е болен, а не защото наистина не му пука дали синът му е жив. Не случайно тежките и последни стадии на алкохолиците се лекуват именно в психиатрията. Защото те деградират, полудяват, не живеят в реалността. Най важното за децата на алкохолиците, е да разберат, че те самите не са виновни, за запоите и съдбата на болния, нито да търсят логика в обидите и отношението им. Автора продължи, напред знам, че децата с трудно детство са много обременени, и изживяват много тежко, това, което им се случва, но това е живота.
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: 93a59291fa |
|
8. Номер 7 - знам какво е алкохолизмът, защото в семейството ми то има традиция от поне 200 г.(без да преувеличавам), но аз сама си реших да прекъсна веригата - всичко е въпрос на решение.
Родителите иначе са отговорни за непълнолетните си деца, не обратното и Авторът не дължи дори разбиране на този човек. Грешно е да съжаляваме алкохолиците, а не роднините им, най-вече децата като преки страдалци от порока им. Алкохоликът има все пак избор - би могъл да се лекува например, докато Авторът няма избор и няма как да помогне с нищо. Най-доброто решение за децата на непоправимите алкохолици (който са и агресивни, не искат да се лекуват и не осъзнават проблема си) е да се дистанцираш от тях и да не поддържаш никакъв контакт
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: d907faaed6 |
|
9. Историята ти е тъжно, обаче от теб си зависи да оправиш нещата. Продължавай да стоиш далеч от алкохола, цигарите и тревата, учи си съвестно и един ден ще имаш хубава работа и добър живот. Единственото е, че никога няма да можеш да изтриеш лошите спомени, но можеш да ги използваш за нещо позитивно. Примерно всеки пък когато си помислиш да пиеш си спомняй как е изглеждал и как се е държал баща ти когато е бил пиян. И си помисли дали и ти искаш да изглеждаш така. Освен това ужаса, който си преживял те е направил по-силен и това може да ти е много полезно в бъдеще когато ще трябва да се бориш с живота.
|
| преди: 9 години, 6 месеца hash: db5fce3f94 |
|
10. От автора:
Мерси на всички, че отделихте време да прочетете темата и да ми дадете някой съвет. Мерси.
По-горе прочетох един коментар, който съдържаше нещо такова: работи, значи не винаги е пиян, все ще намери да врътне едно телефонче. - Вчера беше Никулден и празнува. Реших да му се обадя и да му честитя. Разбира се не си вдигна телефона и вторият път, когато се опитах да му звънна, което беше след точно 5 минути: "Абоната е изключил телефона си... ) Не мога да разбера, докато искаше да ме вижда, изведнъж все едно ме намрази, а и съм момче с добре развит социален живот и не искам да знам какво ще стане ако го срещтна в града.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
