Успях да се измъкна, да измъкна ли и него?
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 1598 пъти
Много моля модераторите да публикуват историята ми, защото е адски важно. Искам да помогна на хора, които си мислят, че е прекрасно да си от известните хлапета. Също така искам съвет дали да измъкна близък за мен човек от кашата в която е на път да се забърка.
Така ще започна с това, че за 2 месеца ми се случиха неща, които не пожелавам да се случат на никой.
На 14 съм. Тази година съм в ново училище, точно там където исках.
Преди бях отличничката на класа, детето което учителите даваха за пример. Имах си 5 приятелки и си се движехме навсякъде заедно. Много често ме дразнеха и ме караха да плача по цели нощи. Обещах си да вляза, където искам и да стана от популярните хлапета, целта ми беше да не познавам никой. Така и стана. Отидох в друг град, всяка сутрин пътувам до там. Познавах единствено едно момиче от 9 клас. Тъй като съм от общителните хора и съм много дребничка, всички ме смятаха за голямо сладурче и идваха да се запознаят с мен. Така, докато се усетя се запознах с цялото училище, но от моя клас нямах кой знае колко приятелки и ми беше кофти. Веднъж един общ приятел ме викна с неговата компания в голямото, нямаше и без това какво да правя и просто приех, без дори да попитам къде. Заведоха ме на място, където всички наричаха пушилник. Там видях момчето, което харесвам и на следващият ден той се запозна с мен. Реших да ходя там, с тях без да пуша. Един ден ме запознаха с едни момчета от горните класове-11 и 12. Познавах ги от 2 дни и минаха през нашата стая да ме заберат с тях, а аз без да попитам къде отидох. Бяхме при някакъв дилър продаде им трева, обещах им да си мълча. Това започна да става ежедневие, те пушеха, а аз бях с тях. Един път директора ни хвана, тях ги изключиха, а мен нищо, не ме беше видял да пуша или нещо.
Тогава се стреснах. Оценките ми падаха надолу, учителите ме даваха за това, как да не се държим. Класната дори ме сравни с боклук. Просто си казвах, че е кучка. Но една ваканция се замислих какво правя с живота си. Имах един най-добър приятел, държеше се по същия начин. Тогава го уверявах, че ако не спре да се забърква в неприятности, няма да стигне по-далеч от затвора и си обещавах никога да не постъпвам като него. Сега се бях превърнала и в нещо още по-лошо. За 2 месеца опитах от всичко. Харесваше ми, да си от лошите деца, беше по-забавно.
Докато неприятностите ми не започнаха. Онези дилъри, които продаваха трева и кока на приятелите ми(същите които изключиха) започнаха да ме пресрещат и да ми предлагат. Първоначално ме оставяха на мира, но в последствие започнаха да ме заплашват. Прибирам се по тъмно и сама. Умирах от страх, защото пътя ми е по малки неосветени улички. Не излизах от стаята на междучасията. Първоначално си мислех, че щом имам толкова приятели те ще ми помогнат, но всички тези, които ме поздравяваха и прегръщаха по коридорите се затриха някъде, като разбраха, че имам неприятности. Нямах никой. Разни момчета ме дърпаха към тоалетните, измъквах се винаги, за щастие. Не казах на нашите, защото обичам училището си, не искам да се местя. Тогава единият от онези ме заплаши с нож, незнайно как избягах. Реших да се променя. Не общувам с тези, които ми навличат неприятности, оценките ми се подобриха на 5 и 6, а учителите започнаха да ме харесват, дори станах любимка на някои. Намерих си приятелки. Все още съм от хората, които познават много други, но вече не съм толкова наивна и не вярвам на всички. Но сега ме притеснява друго. Имаше едно момче в началото, стана ми супер близък приятел, можех да му кажа всичко. Оказа се, че има чувства към мен, нищо не му казах. Започна да се отдалечава, в момента сме само на здравей здрасти. Стана приятел с неподходящите хора. Също като онези с които се бях забъркала, само, че по-малки. Знам какво може да му се случи, той се поддава лесно, пуши заедно с тях, а като му повдигна темата или я избягва или ми казва, че той никога не би пушил. Виждам го няколко пъти. Казах му да внимава, а той го прие като някакъв бъзик. Не искам да минава по моя път. Знам, че сега му е супер забавно, но знам какво ще стане. Опитвам се да му помогна, но не мога, без отново да се забъркам, а не искам да преживея кошмара отново. Въпреки, че на него вероятно не му пука какво казвам или дори за мен, на мен никога не е спирало да ми пука за него. Какво да правя?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 4 месеца hash: 7a7188dda4

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Ех, момиченце младо и невръстно... те големите като ви разправят разни неща - какво трябва и какво не трябва да се прави, не го правят само за да си чешат езиците или за да си налагат волята върху вас и такла да се правят на велики... имат си ИСТИНСКИ причини да го правят! Било ти е "забавно" да си лошо момиче, но до кога? До момента, в който не си започнала да изпитваш върху гърба си ИСТИНСКИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ от това си поведение. А както добре знаеш - всяко наше действие или решение си имат последствия, които хич не е задължително да ни харесват. И всъщност по това - доколко ни харесват последствията от дадено действие или решение ние разбираме и се учим дали то е добро или лошо, дали е конструктивно или разрушително за живота, успеха и здравето ни. Ето - сега ти виждаш твоя приятел как минава по твоя път и прави твоите глупости. Същевременно знаеш какви ще са последствията за него, и се опитваш да му ги обясниш, но той нехае и приема всичко на майтап... Един вид ти попадаш в тролята на вързастен, който по никакъв начин не може да обясни на глупавото си, неопитно и непослушно дете, че ако продължава така, неминуемо един ден ще гризне дръвцето! И пак ти леко си се отървала! Я си представи ако се беше огънала пред тия дилъри, дето са те преследвали и са те заплашвали - сега щеше да бъдеш завършена наркоманка и развалина. Всеки щеше да те е.е по мръсните тоалетни за едната дозичка. Кой знае какви болести щеше да хванеш, малолетна щеше аборти да правиш и кой знае дали щеше да можеш да имаш някога деца и нормален живот след това... Слава Богу, добре че си се отървала!!!

 

...

преди: 9 години, 4 месеца hash: cd39b20c3a

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Мила, да знаеш каква късметлийка си, че си се измъкнала леко! Както ти каза и номер 1, идея си нямаш колко зле можеше да свърши всичко. Колкото до приятеля ти, ами за съжаление не можеш да му помогнеш. Само той може да се освести и да види, че е тръгнал надолу, по същия начин, по който си се освестила ти. Така, че поговори с него, разкажи му какво си преживяла и колко трудно ти е било да се измъкнеш, пък дано те чуе, но нали знаеш, ние сме млади и глупави и не вярваме на приказките на другите, ами все си мислим "че точно на мен няма да ми се случи. " Е, да, ама не. И понякога скъпо си плащаме. Обаче той и само той може да реши дали ще продължи да живее така или ще скъса с този начин на живот преди да е станало късно. Ти няма как да вземеш решение вместо него. Дано те чуе и вземе живота си в ръце, преди да е станало късно. А ти стои далеч от неприятности и няма да съжаляваш.

 

...

преди: 9 години, 4 месеца hash: a8950f6243

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Трябва сега докато си още юношеската възраст да се справиш с проблемите защото иначе ако не се справиш и сега стане нещо лошо ще те преследват тези проблеми от миналото цял живот. Аз когато бях юноша имах 4-5 збивания набиха ме и имам още там разни лайнярски истории и простотии и тези лоши спомени ме преследват и до днес. Има хора които заради проблеми в юношеството си са си осрали целия живот. Добре е че така гледаш да се предпазиш от проблемите. То вашто поколение е много агресивно и само едни схеми мислите. В живота има и по приятни неща като разходки, риболов, занаяти, рисуване, хобита, правене на интересни неща.

 

...

горе^