 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Психолог заради меланхолия?
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 1238 пъти
Здравейте! Момиче на 16 години съм, от Пловдив. От известно време може би вече около година някъде съм изпаднала в една постоянна меланхолия, все съм тъжна, отпаднала, объркана и не знам вече как да постъпя, но промяната в мен е огромна.. вече нямам желание за почти нищо. Опитах се да се справя сама, не се получи.. приятелите ми, ми помагат, но аз продължавам да затъвам. Започнах да пия и да пуша (трева, цигари), както и да проявявам автоагресия (умишлено порязване на кожата). С родителите си не споделям, нямам им доверие, а на сила не става. Напоследък обмислям да се обърна към психолог, защото осъзнавам, че имам проблем, който не мога да реша сама. Та искам да ви попитам смятате ли, че проблемът ми е достатъчно голям, за да се обърна към психолог или просто се филмирам.. страх ме е, че след като се обърна към специалист, той ще ми се изсмее и ще каже, че не само аз го имам този проблем и, че той може да се реши и без чужда намеса.. Споделете вие изпадали ли сте в подобна ситуация? Благодаря много, че отделихте време за моята история! Пожелавам на всички лек и успешен ден, изпълнен с усмивки! Моля, публикувайте историята ми.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 65c469d15a |
|
1. Аз съм момиче на 17 и го имам същия проблем, постоянно съм сдухана, не говоря с никой, пуша трева и се чудя как живота е толкова скапан, също порязвам ръцете си и имам автогресия, удрям се в стени и какво ли не, мразя се като цяло, мразя и сивото си ежедневие. Ходих на два различни психолога и ще ти кажа едно НЯМА СМИСЪЛ. Първия искаше 50 лева на час, то горе-долу е толкова тарифата, той само се усмихваше на всичко и реших, че парите не си струват. После пострадах от насилие и потърсих психолог безплатен, който с времето стана платен, и да ти кажа по-зле стана. Уж отидох да ме вкарат в правия път, а там ме сриваха повече, психолозите не дават съвети, само слушат, по-добре говори на някой друг, вместо пари да им даваш на тея, вместо да ме окуражат, те ми викаха, че съм издънка, че няма да се справя, просто ужас, съсипах се повече, започнах и хапчета да пия смисъл наркотици, само и само да се откъсна от истината. Не те съветвам да ходиш.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 3b0001820a |
|
2. Хубаво е че осъзнаваш, че имаш проблем. Това е 1вата крачка към разрешаването му. Отиди спокойно на психолог- това му е работата и няма да ти се изсмее, спокойно. Може би изпадаш в меланхолия (депресия) заради тревата? На мен лично ми се е случвало не веднъж. Но като цяло е много добра идея да идеш на психолог. Давай, няма от какво да се страхуваш.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: d69cadf527 |
|
3. Здравей! Повярвай знам какво е да се чувстваш така. Сякаш попадаш в някакъв капан и не може да се измъкнеш, осъзнаваш, че има проблем, но решението липсва.. Пробва ли да говориш с вашите? Предполагам, че приятелите ти са се питали защо се държиш така. А те помагат ли ти? Според мен това ти държание се дължи на нещо, което се е случило и е оставило своя отпечатък върху теб. Помисли. Моят съвет е да впрегнеш сили в някаква дейност. Например, когато аз бях в задънена улица, за по-малко от два месеца прочетох всичките си книги, които само трупах. Успех!
Ж17 Пазарджик
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 8e0c7f35a2 |
|
4. Намери си момче. Ще излезеш много бързо от меланхолията.
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: db1f0fb9fd |
|
5. И аз съм така от няколко месеца... не уча, не работя... без приятел, зарязаха ме нз колко пъти, единия вече с дете. С един аборт. Не можах да си изкарам шофьорската, нито да си намеря работа по специалността, сега търся всякаква. Финансите ме завличат. Една огромна дупка в СВ-то. Наистина нз какво се случи с живота ми, а преди имах доста мечти и бях щастлива. Двама човека в живота ми ме завлякоха и то към лошо. Никога не съм очаквала, че така ще се подреди живота ми. Какво търся.. какво искам и аз нз. Единственото успокоение, както каза Н 3 е някакво занимание докато се стабилизираш. Аз избрах фитнеса и вече ставам постоянна! Малко по-малко.. докато намериш целите в живота си.
Аз бях много зле.. живеех в една илюзия, после друга.. така 8 години, докато изведнъж не се събудих и видях как живота кипи.. на бързи обороти, а аз през това време съм спала. 8 години пропилян живот. Усещането е.. направо неописуемо. Изведнъж на ретроспекция ти минава целия жизнен път досега. Бях много лабилна, добре че бяха нашите да ме спасят, иначе нз какво щеше да се случи с мен. Сега съм на техни разноски. Много неща изживях просто в личен план и психиката ми отказва да ги възприеме. Дано някой ден.. намеря посоката си.. в живота и да съм пак щастлива като преди. :)
|
...
| преди: 9 години, 4 месеца hash: ea82371567 |
|
6. Мисля, че това за което говориш, не се нарича меланхолия. Това е по-скоро един от типичните тийнейджърски проблеми. Гарантирам ти, че поне 80% от връстниците ти в България могат да споделят подобни на твоите емоционални изживявания. Истината е, че в повечето случаи те се дължат на липсата на цел в живота, на монотонното ежедневие, с което си се примирила. Ти просто оставяш нещата край теб да се случват така както могат и не се намесваш по никакъв начин, за да промениш това, което не ти харесва. В такива случаи психолозите няма да ти помогнат, само ще ти вземат сумати пари, затова, че си им споделила неща, които не смееш да кажеш на никой друг. Защо просто не опиташ да споделиш с хора, които ги е грижа за теб - родителите ти, братя, сестри, братовчеди. Всеки се е чувствал безпомощен, съсипан, разочарован, демотивиран, предаден. Да не мислиш, че родителите ти не са били тийнейджъри? Времената се променят, но хората - не. Винаги е имало объркани 16-годишни момичета, с бушуващи хормони, които се хващат за някое неприятно преживяване и дълбаят, и дълбаят, докато не ги заболи отвътре и не се отчаят напълно.
Мисля, че ти първо, сама за себе си, трябва да си дадеш сметка за важните неща в живота. Нали преди всичко сме ЖИВИ...! Значи трябва да намерим това, което ни прави щастливи. Аз, например, си бях направила списък с важните неща в живота: Да завърша училище, да вляза в престижен университет, да си намеря хубава работа по специалността, да се омъжа, да пътувам много, да имам три деца, да се грижа за благополучието на семейството ми. В този списък не се споменават стъпките към изпълнението на мечтите ми, защото всеки има право сам да избира как да се случват нещата в живота му.
Искам да знаеш, че аз може би бях и по-зле от теб. Имало е вечери, в които съм лежала мъртвопияна на някоя пейка в парка, докато майка ми звънеше непрестанно, вероятно с разбито от предателството ми сърце. Нямам баща и тя си мислеше, че се е провалила като родител. Не се беше провалила, но не намерих сили да й го кажа. Тогава не се интересувах от чувствата на другите. От това си състояние, което продължи повече от четири години, се измъкнах сама. Просто един ден станах от леглото и си казах:" Навън грее слънце, имам покрив над главата си, имам близки, които ме обичат, имам какво да ям, умна съм, имам мечти, които мисля за неосъществими просто защото не ми се занимава с тяхното реализиране. Защо тогава имам толкова лоша самооценка, ниско самочувствие и се отнасям така враждебно към живота. "
Помогни си сама, научи се да се чувстваш добре със себе си - не само външния си вид, но и настроенията си, и много скоро ще забравиш за всякаквите меланхолии, които ти се въртят в главата.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
