Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Да ти кава и аз си говоря сам понякога и не го одобрявам. Заучавам някои реплики от филми и си го повтарям нна галас, но за жалост не се усещам, че съм на улицата и има хора. Харесват ми някои образи и ги имитирам, но другите не винаги забеляват това, защото не се престаравам. Колкото за фантазирането, драга, по цели нощи когато не мога да заспя съм гледал тавана и съм мислил какво ли не. Представям си че съм едикой си и вървя с това самочувствие по улиците като, че ли съм такъв. Разбирасе другите пак не забелязват много , защото не го правя очевидно и да се натрапва. На мен ми харесва това ... как да се каже " самозабавляване'' , но за жалост ,май ще си остана единсвеният , който ще знае за това си ми нещо от характера. Това че хората не могат да фантазират и мечтаят си е техен проблем. Като бях дете (не че сега съм големия мъж де, на 20 съм...) бях най-големия мечтател... седях по дърветета и за какво ли не мечтах. Да мога да летя, да имам вълшебна пръчка, да видя динозаври, да живея в малко къща в някой планина... Вървях по реката на село , крачех в големите треви нс поляните и си мислех, мислех си за прикючения... Какво съм сега... един банален студен с амбиции ,с цели , тосет отново мечтая но вече всичко се върти около парите и материалните облаги. Щастлив съм, че имам приятели (истински) и понякога с тях като се съберем за какво ли не мечтаем...
Много се разписах, простете!
Авторке , желая ти всичко най-най-хубаво!

7.   Аааа значи и аз съм луда хахахаха Между другото и аз съм се питала дали ми има нещо, защото ги правя същите неща. Абе щом си го позволяваме на саме, значи все има нещо в главите ни.

8.   Да послушай номер 3...И аз съм така,но един ден като ме хванаха...да не ти разправям.че умрях от срам :x :D А ти пак си добре аз обличах и роклите на мама :D

9.   И аз съм така,споко :)

10.   Не сии споко ;дд

11.   Същата работа и при мен. Понякога дори си говоря с въображаемия си приятел, защото той ме разбира най-добре :D И много често коментирам(е) песни, филми, т.н на глас, разбира се само когато съм сама, защото веднъж баща ми ме завари да коментирам някакво шоу и... да не казвам какъв срам беше... дори трика с кашлянето не подейства

12.   Нищо ти няма.

13.   Понякога е полезно човек да говори сам на себе си. Аз също го правя и не го смятам за лудост. Но границата е тънка. Едно е, когато някой път шеташ из къщи и "обсъждаш" със себе си на глас това, което най-много те вълнува, разбира се добре е това да се случва тогава, когато около теб няма никого.
Съвсем друго е обаче ако започнеш да правиш това на обществени места, когато се намираш сред много хора... Повечето хора не са свикнали да възприемат подобно поведение като нормално и първото нещо, което биха си помислили е, че... нещо ни прихлопва, както се казва...
Иначе съм почти убедена, че всеки нормален човек говори сам със себе си тогава, когато около него няма никого - това понякога ни помага да смъкнем част от напрежението и да вземем по-адекватни решения в стресови ситуации...

14.   Не напълно наред си ;)

15.   Лелее същата работа е и при мен ;дд споко нормални сме си значи :д

16.   Не е лошо,когато си задаваш сам въпроси,лошо е когато,започнеш сам да си одговаряш.

17.   В кръга на шегата:
- "Смени си дилъра! " :D
...
Това нещо е нормално и аз съм така, нищо ти няма :D

18.   Не е лошо, когато си задаваш въпроси сама, лошо е, когато започнеш да си одговаряш сама.

19.   Да и аз много пъти съм си задавала този въпрос. При мен е малко по-различно, защото си представям, че съм известна, взимат ми интервюта. Или пък си пускам някоя песен и си се представям в клипа. Не знам какво да ти кажа, много ме е страх някой да не влезе в стаята, докъто го правя, но като се замисля аз от малка играя на сериали с приятелките ми така, че не знам. И аз ммного се притеснявам :)

20.   Нямаш място за притеснение, всичко това е напълно нормално ;). Всичките ми връстници (14/15) го правят. Това са си просто тийнейджърски представи ;).

22.   И аз си говоря сама (танцувам, позирам, цитирам си неща, които бих казала). Но явно не съм единствена. Притеснена съм да не би някой ден да спра да усещам разликата между реалност и въображение. Много ме е страх.

23.   Охх съм така.. Страх ме е да не се замозабравя и да не тръгна да го правя пред хора.. ;x

24.   Спокойно! Не си луда! То май няма човек, който да не го е правил в един или в друг етап от живота си, разбира се, най-често в детството или по време на тийн възрастта си. Ти ако знаеш аз какви истории си измислях и как си "разговарях" с часове с разни измислени герои...а и до сега правя нещо подобно. Когато съм много разстроена и тъжна говоря на починалата си баба! Един Господ знае дали може да ме чуе, най-вероятно не, но на мен ми олеква, че съм си споделила болката с близък човек, който много ме обичаше. Така, че не си луда! Съвсем ОК си.

25.   Ох, тази тема колко много ми хареса. Даже спрах за да видя дали това не съм го писала аз. Правя същте неща и не вярвам да съм луда.. така че..

26.   И аз съм така.. Същност.. Аз когато съм сама вкъщи.. Знам че съм сама, но си представям някой приятел и си говоря с него.. Което е доста странно.. Дори когато не съм сама.. Но тогава гледам да не ме види никой..

27.   Изобщо не си луда! Всички сме го правили! Даже и сега понякога ми се случва да го правя, нищо, че отдавна не съм тийн. Случвало ми се е да си вантазирам, да говоря с починали роднини, които ми липсват (най-вече с баба) и т. н., така че няма какво да се притесняваш, съвсем наред си си. Просто имаш въображение и това е хубаво!

28.   Здравей, аз съм на 13 и това с филмите, се случва и с мен. Не се притеснявай не си луда просто имаш развито въображение, което е хубаво. Можеш да го вложиш в нещо ползотворно, като когато си представяш, какво се случва с теб можеш да го запишеш в книга. Дано съм ти помогнала :)

29.   Аз пък мислех, че само аз си говоря сама. :)
А когато се сетя за нещо смешно, се ухилвам до уши. Не мога да се сдържа. Веднъж, докато пътувах в автобуса, си мислех за нещо и изведнъж започнах да се смея.
Когато съм на училище и то в час, понякога ми се случва да започна да се хихикам. Но се опитвам да се овладея.
Но не, не си за психиатър. Имаш въображение. :)

30.   И аз съм така и не ти трябва психолог

31.   Ох,олекна ми! :Д И аз си мислех че полудявам! Даже се чудех дали да не кажа на майка ми да ме заведе на психиатър. Но след като прочетох и другите коментари се успокоих. Особено след коментар номер 19. Имах чувството, че аз съм го писала. Значи, би трябвало да не сме луди. :Д

32.   до 29 и аз съм така драга/драги :Д понякога обичам да водя монолог. питам се за неща от живота задълбочавам се в мислите ми. изразявам мнението си на глас. като бях на 10 малко се плашех защото си мислех че си луд ако говориш на любимата си кукла. но нямам никакви проблеми. всеки човек понякога обича да се вкарва в филми да обсъжда нещо със себе си на глас... Нямаш проблем спокойно момиче ;)

33.   до 29 и аз съм така драга/драги :Д понякога обичам да водя монолог. питам се за неща от живота задълбочавам се в мислите ми. изразявам мнението си на глас. като бях на 10 малко се плашех защото си мислех че си луд ако говориш на любимата си кукла. но нямам никакви проблеми. всеки човек понякога обича да се вкарва в филми да обсъжда нещо със себе си на глас... Нямаш проблем спокойно момиче ;) p. s. забравих да кажа че съм на 14 и съм момиче

34.   Повечето коментари са от сорта на:"И аз съм така, и аз го правя същото", според мен просто това е човешко качество което малцина притежават. При мен е същото. Аз съм на 11 г. и когато бях на 7-8-9 дори и 10 години понеже в стаята ми.. уж моята стая де.. спалнята е огромно си представям че е сцена. Най-редовното беше това с феите. Имах въображаеми приятели.. тоест приятелки и така си мислех как сме във град на феите и как летим и т. н... аз и до ден днешен съм самотна но вече не ми е така забавно но ми се ще тези времена да се върнат.

35.   Съвет:
Ако са ти мили нервите и финансите на родителите ти – не припарвай до психиатър!!! Личен опит!

Най-добре се запиши на литературен кръжок. Най-много после да си гледаш името после по плакатите и рекламните пана в „Сиела“ и „Ориндж“.
:)))))))))))))))))))))))

37.   Здравейте,
При мен ситуацията е следната.
Живея сам, обкръжението от многото приятели рязко намаля, след като ми се случи посред зима в чужбина, да изпадна в много затруднена финансова ситуация, която ме доведе до пълно отчаяние.
В този момент докато се скитах немил не драг по улиците и спях в колата си защото нямах друг избор, постепенно ми се отвориха очите, и не пропуснах тихо и кротко да наритам всички които бяха "големи приятели" докато бях добре.
С времето нещата започнаха да се стабилизират, намерих постоянна работа, стиснах зъби и се примирих с новият си "дом"-работно място "крепостта Камион" а след няколко месеца събрах пари за 3 наема на жилище, защото в чужбина навсякъде искат да се плати една сума в размер на 2 наема която се нарича гаранция наем за първия месец и щастливо се озовах в новия си дом.
Наемите са високи, и реших да споделям жилището със съквартиранти, от там започнаха и кошмарите.
Съквартирантите не плащаха своята част от наема и усилено ми помагаха с провизиите.
Издържах търпеливо 2 - 3 месеца, наслушах се на всичките им лъжи, а след като единственото което ги интересуваше беше телевизора, вместо да се мобилизират и да си намерят някаква сериозна работа, продадох телевизора.
Мина известно време и на няколко пъти ги поканих да напуснат жилището но те не само, че не го напуснаха а се съюзиха срещу мен и "протеста им за човешки права" се изрази в още по безпощадно консумиране на всички продукти които донеса от магазина, освен това докато ходех на работа, парното се надуваше до дупка и при необходимост се отваряха прозорците за да не стане много топло.
От ден на ден нещата ставаха все по нетърпими и обстановката се изнервяше, аз се усещах как започвам да си говоря сам на себе си, на ум.
Псувах ги, но така ги псувах както и Сърбите не знаят да псуват, мислено пишех сценария "Изгонването на пиявиците".
Сценария не работеше, и не работеше!
Няма изгонване!
Започнаха кратки размени на остри думи, с времето преминаха в скандали, и се стигна до побоища.
Настъпи един ужасен момент в който действително вече не издържах, плащах наема, не внасях храна в дома, по някога спях в камиона само и само да не ги виждам.
При всяка нова среща с тях скандалите станаха като за здравей и се стигна до момент в който като ги видех, всичко пред очите ми ставаше сиво, ушите ми писваха а от вътре ми идеше да викам и да ги обиждам с най лоши думи. Гадните "плъхове" не се махаха, дори започнаха да ме убеждават, че съм луд!
Изгоних ги много трудно.
Взех след време приятел уж за две седмици да му помогна и историята се повтори, като и той на края на 8_ия месец след като от първия ден беше изцяло на моя издръжка и не направи нищо за да започне някъде работа и да си стъпи на краката, ме обяви за луд.
Защо ли?
Не изтраях, и го изгних.
Мина време и си намерих приятелка. Намерих ли я, от съжаление ли я взех при себе си за да и се отворят малко очите та дано да се оправи...
Беше ми станало жално, като видях как една българска фирма е измамила много жени и ги е натирила на работа при нечовешки условия в чужбина, а на всичко от горе им даваше заплати които тук не се равняват дори на помощ за социално слаби бездомници. Срамна работа, взели жена без никакви физически качества за тая работа. Когато се запознах с нея, толкова зле изглеждаше, че се чудех, жива ли е, умряла ли е?
Приятелката, за нея не мога да кажа нищо лошо.
Но по някога, когато финансовото положение стане наистина тежко, като се изнервя и в ядът си и крясвам, случва се да и отправя и някоя обидна дума а тя в отговор на всичко ми обяснява че съм луд!
В крайна сметка се разбрахме като хора, аз лудия да си остана тук а тя с голямото самочувствие да си отиде.
Вече сериозно започнах да си мисля ЛУД ЛИ СЪМ?
След като попадам на този форум, определено не съм единствения който си задава въпроса ЛУД ЛИ СЪМ? !? !? !? !? !

38.   Здравей мила и аз съм така знаеш ли че понякога ставам и си танцувам и си приказвам с приятел който не е тук при мен и когато съм влюбена представям си че той е смен :)
Това незнам дали е нормално моля дайте ми съвет и намен и дали някой друг е така аз съм на 12

39.   Пак съм аз номер 38 който ви писа
Здравейте искам да ви питам нещо аз съм си нормална тинейджърка обаче понякога ми се случва да си лежа на дивана и си представям момчето в което съм влюбена че е домен и ме обарва. Това нормално ли е представям си даже как са ме нападнали и той идва да ме спаси и когато си мия зъбите и той ме епрегърнал и пак ме обарва. Явно имам развито въображение моля кажете някой съвет защото това нещо ми се върти в главата
С времето ще се оправи нали кажете мили хораБлагодатя предварително :) и понякогя си говоря с невидими приятели и си представям че сме в училише и си приказвам с тях когато съм сама в къщи.
Пак ви благодаря :**:****:***

40.   И аз съм така.
:)
Не се притеснявай

43.   3дравейте и аз съм със същия проблем. Веднъж си изиграх една cцена c нещо което за мен беше гадно и така плаках цели два часа

44.   И аз съм си представяла, че съм в някои филми поради простата причина, че е мн забавно. Сигурна съм, че много хора го правят. Но ако смяташ, че си луда отиди на психолог.

45.   Не си луда, това е съвсем нормално. Да бъдем чести... Почти всеки е правил такива неща в детството си. Не си луда, просто си различна. Късмет, мила!

46.   О, милата. На 15 съм и аз съм в същото положение. Примерно, правя се на ютубър (все едно правя влогове и хората ме гледат), влюбена съм в един мъж (пак от Ютуб) и отивам пред огледалото и си представям, че е до мен, когато съм си в леглото, си представям, че ме гушка. Понякога си говоря сама и се преструвам на някоя актриса от филм, който наскоро съм гледала. Много съм притеснена, че ми има нещо и може да излезе извън контрол... Понеже всичко това правя като съм сама, но не искам да почна да се изпускам пред други хора... Надявам се да не съм луда и да е просто от възрастта.

47.   Спокойно, не се шашкай.
Казваш, че си на 15, това е пубертет, когато преминеш през него, тези проблеми ще останат зад гърба ти.
Момичетата в пубертета са по фантазиите, а момчетата по пакостите.

48.   Значи самия факт, че разбираш това, което правиш те прави абсолютно нормално. На 15 съм, момче. Аз пък знаеш ли кво правя... ;дд Като съм сам си говоря с някой познат, някой приятел е тъй в ума, коментирам си нещо с него, понякога си мисля, че изобщо не съм наред, но споко, да не кажа всичките ми приятели и приятелки правят като мене. Две има моменти, в които стане, в което еди си кой би казал еди си кво и веднага в ума ми този човек го казва. Да, де, няма от кво да се притесняваш.

49.   Не, спокойно. Аз като съм влюбена си представям всякакви простотии, не искаш да знаеш какви. Също и си говоря сама на английски. Това е нормално, един път сънувах, че го правим с момчето, в което съм влюбена. :D