ЗА ВСИЧКИ КАТО МЕН! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (90396)
 Избор на редактора (165)
 Любов и изневяра (21004)
 Секс и интимност (10562)
 Тинейджърски (19513)
 Семейство (4431)
 Здраве (7374)
 Спорт и красота (3857)
 На работното място (1900)
 Образование (5316)
 В чужбина (1180)
 Наркотици и алкохол (876)
 Измислени истории (712)
 Проза, литература (1429)
 Други (12065)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

ЗА ВСИЧКИ КАТО МЕН!
преди: 9 години, 4 месеца, прочетена 1747 пъти
Месец по – късно. Облегнал се на стола, пишех средоточено, натисках клавиатурата с някаква подсъзнателна досада, гледах плахо и съсредоточено, надявах се да видя нещо в монитора, това нещо което ще ми подаде ръка и ще ми помогне да изляза от блатото. Толкова дни преминаха в нервно чакане, в надяване, в сляпа решителност, че тя ще се върне. С детска радост се радвах прия всяка нейна поява, макар и да беше кратка. Усещах нейното пренебрежение, осъзнавах го, но това бе позволено. Ах, как обичаният, но вече не обичащ има правото да бъде лош и резервиран към този, който го желае, той е роб, той се подчинява и приема всяка неволя. Визуално изглеждах остарял, лицето ми бе бяло, сухо, сякаш жизнеността му се бе отеглила, някъде далеч, дълбоко в душата, чакаща някой ден да бъде освободена, трепереща от вълнение и страх, че е отпратена на такова дълбоко и тъмно място, така нехарактерно за нея. По лицето ми се бе разляла постоянна тъга, изглеждах измъчен, изтезаван, похабен, използван и захвърлен настрана. Колкото и да бяха състрадателни околните с мен, никой човек не може да споделя състраданието си дълго. Хората се изморяват да бъдат състрадателни, колкото по – вече съчувстват на ближния си, толкова по – дълбоко затъван заедно с него, превръщат се в негово подобие, така бледо и някак си призрачно. Другите ще ти подадат ръка веднъж, ако се покелебаеш и се огледаш наоколо, държейки ръката им и след това отново ги погледнеш, а на лицето ти се чете нерешителност, страх и носталгия към миналото, привързаност към вече преживяното, те ще си дръпнат ръката, обръщайки ти гръб, ще закрачат отново по пътищата на животите си. Така и трябва да бъде. Никой не трябва да се застоява прекалено дълго, там където е паднал другаря. Препоръчително е да се опита да помогне, но щом види, че жертвата на живота не е готова да бъде спасен, колебае се, чака нещо, спасителят трябва да се откаже и да даде шанс на друг да спаси нещастника. Само съдбата може да удари достатъчно силен шамар, на този който веднъж се е предал. Шамар, който ще остави белег на ударения, шамар, който ще кънти в неговите уши дълго време и ще гърми когато, правим същата грешка, шамар, който за съжаление не може да бъде ударен от човек, човешка ръка, която може да бъде насочена от съдбата да удари някой за добро, не съществува… Осъзнавайки това пределно ясно, аз не исках ничие състрадание, но въпреки това го получавах. Но, това не бе състрадание породено от съчувствие, това бе жалка пародия, изкривен образ на истинското, човешко състрадание, това бе един фарс, целящ да покаже показно, на тези, които съчувстваха, че са хора, че и те изпитват чувства,с една дума те искаха да бъдат добри, мислейки, че така е редно. Уви, това състрадание, както всяко друго не е от голямо полза, за получаващия го, но това съжаление беше в мой ущърб, толкова цинично и така лицемерно, то ми биеше шамари и ми шепнеше „радвай се, че си съжаляван, други не го и получават”. По дяволите с вашето състрадание! То не ми трябва, сами кавате, че трябва да забравя всичко, а в същото време ми казвате с изкривена физиономия какво нещастие е моят случай. Не, вече съм изморен да бъда съжаляван, да бъда подценяван и пренебрегван, да бъда тайно усмиван в чуждите умове, сравняван с някакъв бавноразвиващ се, който говори и не осъзнава. Оставете ме сам да се изморя от тъгата и от тъжните погледи, оставете ме сам да изпитам нужда да търся щастие, оставете ме сам да прогледна и да видя, колко силно съм окован от мойте грешки, оставете ме да събера сили и да счупа веригите, оставете ме да се напия с отровота, която блика като извор от моето сърце. Нека, сам се осъкатя, макар и емоционално, нека оставя дълбок белек в съзнанието си, нека превърна вътрешния си свят в руйини, нека унищожа всяка весела емоция, всяка мисъл за щастие, нека направя всичко това. Нека, направя и по – лоши неща, само така бих разбрал, че аз съм виновен и че само аз мога да променя положението си… И нека, този който чете това да каже на глас „и аз бях там, и аз го преживях, оцелях и сега съм друг”, нека друг, който го чете и се готви да даде съвет и да възрази да се плесне по лицето и да си каже „какво правя, преживял ли съм подобно нещо, ако да, няма да се меся, всеки скърби по – различен начин”, нека друг, който е щастлив и се радва на живота да каже „няма да се обърна даже да го погледна, аз съм щастлив това е важно, той е виновен и го осъзнава”, нека някой друг силен, който чете това да каже „няма да се случи подобно нещо с мен, владея живота, господар съм на собствената си съдба”, всички ще сте прави…

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 4 месеца
hash: d3d137af2f
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

1.   Здравей, радвам се че осъзнаваш , че ти си допуснал грешка и вярвам че това ще ти донесе повече вяра в себе си. Успех в спасяването на душата ти. Не мога да давам съвети за душевни болки , каквото и да кажа няма да ти помогне. Ще ти на пиша едно мое послание , ако го разбереш добре ако ли не поне ще знам че съм направила нещо за да те откъсна за малко от мислите ти.
Всеки в живота иска едно:"Щастие без тегло."
Но малко хора разбират , ОБАЧЕ,
как се постига и какво значи.
Нищо не идва само,
за всичко е нужно тегло.
Непрестанна битка, война,
за всяка наша мечта.
За всичко се плаща цена,
за мир , за любов, че дори за деца.
Не прекланяй уморено глава!
Бори се , дори за къс светлина!
За загубена битка една,
Не ,не съжалявай, вдигни глава.
А сега , НАПРЕД, към нова мечта!
Глава на зад не се обръща,
помни:Миналото ресто не връща!!!
Не живей със спомени вече.
Живота си тече човече!
Когато осъзнаеш това,
ще имаш сили за борба.
Няма големи и малки мечти,
за всичко си струва да се живее !НАЛИ!?

от една жена усетила какво е болка по една тъй желана мечта :) Г. на 30 гд.

 
  ...
преди: 9 години, 4 месеца
hash: 9bf6f1cf26
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Мисля, че талантът ти да пишеш никак не е за съжаление :))). А това е най-важното - да умееш да превърнеш страданието в нещо красиво и дори полезно...

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker