Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Да беше само историята, лесно щеше да бъде. Твоят разказ трябва да е съобразен спрямо аудиторията, която мислиш, че ще го чете. От една страна имаш съучениците си от друга твоите учителки-това са два различни свята. Според мен трябва да впечатлиш учителките си и разказа ти да е съобразен спрямо техните разбирания и характер. Историята ти може да бъде свързана с някаква тийнейджърска любов, а защо не и малко по-назад във времето, още като по малки деца-ходещи заедно на детска градина, след това на училище и по някое време може да включиш някое трагично обстоятелство, което да ги раздели по драматичен път. Трябва да накараш учителките си да се разровят в техните спомени, това ще внесе в тях много трепети и вълнения. А, ако можеш и да ги разплачеш, ще ги спечелиш завинаги. Вкарай романтика, нежност, емоций, описвай сцените една по една детайлно, направи така, че докато четат, учителките да си представят, че са на мястото на твоята измислена геройня. Филма "Тетрадката", "Мостовете на медисън"са перфектни, може и някоя песен на такава тематика да си пуснеш и да я развиеш, като разказ в листа пред тебе. Но за да стане найстина хубав разказа, докато пишеш трябва и да чувстваш, че това найстина се случва, по този начин ти предаваш и една истинка частица от себе си в него и нещата, ще ти се получат, както искаш. Успех!
Орфей

7.   Не мога да ти дам идея, защото ако имам аз я правя в разказ или някоя малка книжка за лична употреба, но моя съвет е ако искаш да напишеш нещо може да започнеш от лични преживявания или пък от някой твой сън.

8.   Ти направо си се набутала.
Кой може вместо теб да измисли история?
Да се фукаш с нещо, което го нямаш си е направо смешно.
Плагиатствай, ама може да те хванат и става още по-конфузно.

9.   Чувствам се някак виновно, защото имам страхотна идея, но съм почнала да я пиша и някак си се чувствам гузно пред себе си, ако ти я кажа.. затова просто ще дам някаква насока: може да напишеш как живота на една тинейджърка, с вече изградени морални ценности, се преобръща.

10.   A, спокойно, ще ти я нaпишa, дaже ще ти я рaзпечaтaм, че пък и дa не се преумориш нещо, ще я рaздaм вместо теб. Сaмо едно кaжи обaче, зaщо точно трябвa дa ти ПОДAРЯВAМ, aз или който и дa е друг собственaтa си фaнтaзия и труд? ! Единственaтa цел е всички групово дa се включим в лъжaтa ти ли?
Женa съм, кaто му дойде времето могa и дa родя вместо теб, дa рaботя вместо теб, въобще дa живея ТВОЯ живот, .. мм, според мен обaче, еднa от двете ще е нaпълно излишнa, не мислиш ли? !

11.   Напиши роман, в който двама възрастни си спомнят времето, когато са се влюбили като тийнейджъри. Потърси малко информация за нужното време, в което да се развива действието, защото не можем да ти сервираме всичко наготово, а е смешно да разказваш за минали години така, че да звучат като настоящето! Това от мен! :)

12.   Според мен можеш да напишеш нещо по подобие на романите на Джон Грийн. Но нещо от мен: момиче, което като малко се влюбва в непознат, но дори не се стига до запознанство. Тя расте, но не спира да мисли за него, случват и се ред лоши неща, но винаги се измъква и дължи спасението си на него, защото усеща, че той е до нея. После някакъв общ интерес ги събира и се запознават, влюбват се, но се оказва, че има някаква пречка по между любовта им. Отказват се от нея и продължават напред, не поддържайки контакт. Имат приятел и съответно приятелка, с които обмислят създаването на семейство, но в този процес усещат, че не могат един без друг и тогава вече се събират. Може да е леко банално, но се надявам да съм ти помогнала. И успех. :-)

13.   Поредната тийн боза.... аз съм на 19 и смея да кажа, че обичам да чета съвременни автори и всяка втора история за любов, тийнове, нещо забраненонепозволеноневъзможно и това е.... Все бози! Измисли нещо ново, ако искаш оригиналност.

14.   Опитай се да напишеш книга като Емил Конрад и кажи на учителката си, че смяташ да му я изпратиш.

15.   Най-ще ме израдва някой от класа ти да попадне на тази тема. :D

16.   От авторката: Съзнавам много добре в какво съм се забъркала, но искам да изясним недоразуменията. Аз не моля да ми напишете книга, моля ви за някакви идеи, които да пречупя през призмата на собствените си фантазии. Любопитно ми е какви теми ви вълнуват. Търся вдъхновение, за да успея в начинанието си. Благодаря за всички коментари!

17.   Харесвам книги, като " Фрагмент" от Уорън Фейхи, "Алхимикът" на Майкъл Скот и така нататък... исках да започна с това, че след като обичаш да четеш би трябвало да имаш идеи за книги... лично аз не се захващам с това понеже не мисля, че въобще може да има някакво развитие в тази посока... не съм най-начетеният човек, но това което правиш е глупост... няма как да се оттървеш... ще напишеш някоя "боза", учителките ще се престорят на приятно разсеяни и това ще е... щом молиш тук за помощ...

18.   Продължи някоя от своите измислени истории. Така книгата няма да е по принуда или някаква недоизпипана в детайли. Все пак ти си мислила повече над историите, имаш някаква основа, на която да предадеш един по-завършен, впечатляващ, осъвършенстван вид. Така поне замисъла на историята ще е ясен. Остава само да поставиш необходимите акценти във всяка една глава и да оставиш аудиторията без думи! Осъвършенствай образите на главните герои. Та те са най-важното в творбата. Пиши повече з чертите на характера, това което изпитват и чувстват във всеки един момент. Постави се на мястото на всеки един герой. Дори най-негативния трябва да има нещо положително, което го отличава от другите. Нека има повече нюанси, тоест да бъде цветно на образи, но не и така, че хората да се объркат, докато четат книгата. Да не бъдат поднесени накуп, а в точния момент, на точното място. Вкарай нотки на изкуството. То засилва ефекта. Когато природата влияе по някакъв начин на хората по време на някакви житейски събития. Разширявай изреченията, обогатявай ги с по-изпипани изрази, епитети. Освежавай диалозите. Не ги прави скучни, монотонни, досадни. Нека на хората да им бъде интересно във всеки един момент. Като цяло не е нужно и да прекаляваш с превъзнесени думи. Може да е едно просто изречение, но да значи много за творбата, за героя. Постигнатия ефект е много по-голям на едно изречение от една дума дори, безглаголно, от колкото изречение, чийто край се губи в пространството. Дългото изречение кара читателя да забрави и подцени същността на изразеното в началото на изречението. Така може и да струпаш неусетно много факти накуп, което го претоварва. Така хората ще се върнат в началото да прочетат пак, защото не им е станало ясно. А това не е хубаво. Ами мисля, че ти дадох някакви съвети, надявам се да ти помогнат! Успех в начинанието! Няма да те съдя за това, че си се оплела така, случва се, пък и понякога е интересно да видиш дали можеш да излезнеш от ситуацията с победа. Не говоря за това всички да те възхваляват, а ти самата да надхвърлиш очакванията си. Не гони чуждото внимание. Постави личната си самооценка пред чуждата. Стреми се да се издигнеш в собствените си очи. А после ще видиш как ще се издигнеш и в тези на другите. Успех отново!!! Ти можеш!

19.   Писането не е залък за всяка уста, мила. Казвам ти го като човек, който пише. Не романи, пиша стихотворения, разказчета и неща с неопределен жанр. Да не мислиш, че хората просто се будят един ден с идеята да станат писатели? Първото което е, съветвам те да си признаеш всичко. Не мога да си представя как преподавателката ти ей така ти е написала шестица за нещо, което нито е видяла, нито е докоснала, така че най-вероятно си пада пълно куку. Не може да те вини по никакъв начин за това, че ти е писала някаква измислена оценка. И второ - да не мислиш, че роман се пише за три дни? Да не мислиш, че просто е толкова лесно да се създаде някаква стойностна литература? Пробвай се да пишеш, няма лошо, но го прави за удоволствие, когато напишеш нещо искай мнението на хора, които разбират от литература, които могат да ти дадат някаква реална оценка, могат да ти дадат някаква насока, могат да ти посочат грешките. Освен това, ако не знаеш, един текст, бил той с размерите на роман или на разказ, дълъг две страници малък формат, винаги трябва да се редактира. Пишеш го, прочиташ го първи, втори, трети път, намираш си някакви грешки, неточности, излишни неща, претрупвани на думи, редактираш го и го пишеш наново. Дори най-големите автори редактират текстовете си и искат мнения от второ лице. Така че, ако ме разбра до тук, непосилно е да се напише роман в рамките на един месец. Непостижимо е за големите имена в литературата, какво остава за една 17-годишна, която просто си е наумила, че става ей така. Какво означава да я разпечаташ? Ти имаш ли средствата? Трябват уговорки с издателство, да си намериш човек, който да изработи дизайна на кориците, евентуално човек, който да нанесе някакви корекции по самия текст. И най-важното, което искам да ти кажа е, че наистина не се будиш един ден и сядаш и написваш роман. Хората не търсят вдъхновението си насила. Не молят други хора да им дадат идеи и да споделят какво би им било интересно да прочетат. Всеки си има предпочитания, така че така или иначе ти няма да създадеш идеалната книга, която ще се харесва от всички. Когато човек пише, той пише със сърцето си. Той влага част от себе си в написаното, ако не и цялата си същност. В много от произведенията само авторът знае какво е имал предвит, защото е писал за част от своите преживявания, за своя опит, за своите чувства и болки. Хората, които пишат не се хвалят пред всекиго. Когато напиша нещо много често ме е срам да го прочета пред други хора дори когато ме молят, дори когато харесвам това, което съм написала. Защото докато чета аз отново преживявам емоциите, под влиянието на които се е появило написаното. Защото имам чувството, че по този начин разголвам душата си. И защото не искам разни хора, недостойни за този вид изповедр да се гаврят с труда ми. Ако някой ден издам книга, тя ще бъде четена само от хора, които имат интерес да я четат. Защото, видиш ли, ако не ги интересува няма да хванат да я четат. Заставяйки целия клас да прочете "творбата" ти, тя ще бъде прочетена и от много хора некомпетентни в мнението си, хора, които не се интересуват. Ти си се похвалила пред целия клас, учителката ти е психарка, ако наистина ти е нарисувала шестица само защото си й казала, че се пробваш да пишеш нещо, което дори не отговаря на истината. Това е самохвалство и естествено опашата лъжа. Роман не съществува. Ако наистина имаше нужда от оценка и помощ в писането нямаше да постъпиш по този начин. Не искай чуждите вдъхновения, този който наистина има такова, никога няма да ти го сподели тук, защото то си е само негово, част от същността му. Останалите коментирали (тези с идеите за момичето, харесвано от някакви типове и влюбено в друг, на който изневерява, забременява от осми и се омъжва за петдесети, но накрая разбира, че е лесбийка) не са споделили с теб вдъхновение. Това са пълни баналности, които стават единствено за сапунен сериал. Ако искаш да напишеш роман с идеи като тези, по-добре не го прави. Такова нещо всеки може да напише, стига да има времето, нервите и склонността към блудкави историйки. Имайте реална представа за себе си и за възможностите си. Не ми обяснявай как и колко си можела да пишеш. Щом си тук на лов за идеи и вдъхновение представям си колко можеш да пишеш. Чети книгите. Те са прекрасни. Но ако не можеш да пишеш не се напъвай да го правиш, а още по-малко се хвали пред класа си и който и да било друг. И не гледай, както бяха казали в горните коментари, Емил Конрад, че бил издал книжица, подобна на свитък с гатанки. Той може да пише, колкото може и всеки един средностатистически образован човек, на приблизителна до неговата възраст. Просто за момента той е сравнително популярен, има си луди фенки, които дават по 16 лева в книжарниците за брошурата му, докато стойностните класически дебели романи са на цени от по 20 лева и хващат прах по лавиците. Т'ва, че е издал подобие на книжка не означава, че може да пише, но за сметка на това има кой да я купува, така че не го гледай него. Мога да ти гарантирам, че много скоро никой няма да си спомня за въпросния свитък, наречен "Нещата, на които не ни учат в училище". Ти за момента си никоя, не очаквай твоя "свитък" да има същия успех. Извинявам се за дългия коментар.

20.   Вземи за пример Игрите на глада - хем има любовна история за тийнейджърите, хем се говори за тоталитарна система и влиянието на медийте, което привлича по-възрастни читатели. Сега се сещам за Истинска кръв където доста нескопосано бяха разгледали проблема за малцинствата "облечени" като вампири. Може да е някаква дистопия за всят разделен на религиозна основа, сега е доста актуално. Но това са доста сложни теми. Пиши за нещо, което ти е познато, защото инче няма да можеш да видиш как ще се развие и да го довършиш. Но дори и да не си достатъчно запозната това въобще не е нещо срамно и можеш спокойно да кажеш на учителката ти и да я помолиш за помощ. Дерзай и не се отказвай!

21.   От авторката: Повлияна от вашите коментари, реших да напиша роман по действителен случай!

22.   Скъпа авторке, наистина е напрактика невъзможно да напишеш един стойностен роман за месец. Аз пиша и редактирам един вече година и половина... Но при мен е малко по-сложно защото ходя на училище, в седми клас съм и вниманието ми е само върху училище в момента. Но пак намирам време да пиша :)
От опит трябва да ти кажа че на сила вдъхновение не идва. Просто не става! Един ден просто ще си седиш пред телевизора и ей така от нищото ще ти хрумне нещо изключително!
Но ако се мъчиш на сила няма как да се получи нещо добро. :)

23.   И аз съм на седемнайсет. Искам да съм писател. Пиша, защото ОБОЖАВАМ да пиша. Започнала съм един роман, надявам се да се получи наивно-забавна смесица между фентъзи, научна фантастика, приключенстване и философия. Пиша, когато съм най-вдъхновена, понякога пиша и насила докато не дойде вдъхновението, не пиша ли повече от ден-два залинявам и се чувствам нещастна (а съм супер положителният човек). Пиша за себе си. Оформянето за пред света го оставям за после.
Та ти за кого пишеш?
Ако не ти харесва наистина - не се занимавай. Ако ти харесва - ще ти кажа най-полезното правило на писателя - винаги пиши истината. Бъди искрена пред себе си, а след това и пред света. За да не се получават такива гафчета.
Но няма страшно - казала си, че романът ти е почти завършен. Т.е. музата ти може да отлети точно накрая и да прецака всичко, или твърде много да си заплела съдбите на героите си и просто да не можеш да решиш какво да ги правиш. Или си установила, че изобщо не си накрая, а в самото начало.
Кажи, че романът се отлага, и толкова. Писателска му работа, те какво разбират че да съдят :D

24.   Аз харесвам "Къде си, Аляска?".
Действай по същия начин. Измисли герои, сюжет и т.н. Не е толкова сложно.

26.   Казвам се Валкирия. Аз искам да напиша книга също. Не съм споделяла на никой и не мисля да го направя докато не е напълно готова. Но проблемът е, че имам най-основното, но някак си не мога да измисля какво да стане по-нататък. Ще ви разкажа за какво се разказва и наистина ще ви помоля да ми дадете някаква идея как да я продължа тази история.
Разказва се за две момичета сестри без родители починали в “катастрофи на пътя”. Но всъщност се оказва, че те двамата са магьосници родени в древен Египет и дъщерите им са принцеси.
В наши дни има град в който съществува магията и се води война за разпространението на магия по целия свят. Градът се казва Силвървил.
Имам главни герои, сюжет и смятам и усет за предаване на информация, но не мога да се сетя и някоя друга подробност. От все сърце ви моля да ми помогнете някак. Дори най малката идея ще ми е от полза и ще я пречупя през своята призма и ще се опитам да я предам по възможно най-добрия начин. Ще съм ви безкрайно благодарна!!!

28.   Към 26 : Не се притеснявай, и аз бях така - когато започнах да пиша и аз не бях сигурна за развитието на историята, но с всяка следваща глава започнаха да идват нови идеи сякаш от само себе си. Съветът ми е: Започни да пишеш и историята сама ще се нареди.

30.   Може да напишеш някоя твоя история. Да я поправиш малко, с нещо което е различно, измислено от теб, или с нещо друго от някоя книга или филм. Има много страници с теми, може да потърсиш в някоя. Аз това правя и на мен ми се пише книга

32.   Здравейте аз искам да питам идея за книга някой може ли да ми помогне.
Благодаря предварително ☺️