Не се вписвам! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121138)
 Любов и изневяра (29693)
 Секс и интимност (14355)
 Тинейджърски (21890)
 Семейство (6468)
 Здраве (9595)
 Спорт и красота (4698)
 На работното място (3176)
 Образование (7300)
 В чужбина (1651)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18507)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Не се вписвам!
преди: 9 години, 2 месеца, прочетена 3506 пъти
Здравейте,
Много исках да споделя с някого какво ме мъчи. Надявам се, че ще ми дадете мнението и съветите си. Мои голям проблем винаги е бил фактът, че трудно се сприятелявам. Прекалено съм емоционална и стеснителна на моменти, а в днешния груб и безличен свят това е голям минус. Като дете не ми пукаше особено, но времето усещах как ми става все по-трудно да общувам с хората. Просто аз винаги съм се чувствала различа от останалите, не съм като повечето си връстници. Дори не мога да намеря общи теми на разговор с тях, все се чувствам излишна, не на място и ми е идвало да се разрева. Може би е така, защото не правя нещата, които те правят и рядко споделям възгледите им. Имам предвид, че не пуша, не пия, не слушам чалга, не съм вулгарна(както повечето), не обичам да се снимам, нито пък се занимавам с момчета и т. н. Не си ме представяйте като някоя отчаяна глупачка, изглеждам като всички други, дори харесвам външността си. Сигурно си мислите, че драматизирам и бихте казали, че нямам нужда от приятели като тези, които изброих по-горе, но наистина се измъчвам, живея с това притеснение от много време. Сега съм на 15 години, в осми клас и от половин година съм със новите си съученици. Повечето са свестни, но понякога просто ги гледам и все едно виждам непознати. Още не мога да се адаптирам и все пак успях да се сприятеля 3-4 човека, които са по като за мен хора, но отново има моменти, когато се чувствам зле сред тях, не мога да го обясня, по-силно е от мен. Понякога приличам на пълен дебил. Винаги съм искала поне един приятел, който да ме приема такава, каквато съм и да не ме предава, да държи на мен. Но сред толкова лицемерие и неискреност явно искам прекалено много. Родителите ми ми помагат поне, споделям с тях, имам им доверие. Те са единствените ми други близки хора извън училище. Кажете ми как да постъпя. Искам да общувам с хората, но не и да ставам като тях.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 2 месеца
hash: 5f7a84d2ee
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Кълна ти се в АБСОЛЮТНО същата ситуажия съм, за момент помислих че аз съм го писала и съм забравила.

 
  ...
преди: 9 години, 2 месеца
hash: 2af48462f9
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Изобщо не е необходимо да общуваш с хора, с които нямаш нищо общо и които не харесваш. Засега стисни зъби - среда ще се намериш по-нататък, в Университета, където така или иначе повечето дебили, с които си принудена да общуваш сега, няма да успеят да влязат.

Повярвай ми - има много свестни хора, които не пият, не пушат, не слушат чалга, не киснат по кафета и единствената мечта в живота им не е да се изчукат с някого. Тези хора си говорят за науките, за изкуствата, за екстремните спортове, за съзвездията и космическите полети, за подводния свят и за девствените джунгли по света, за философски и духовни учения, за интересни логически игри, за ходене до Тибет, за езотерика и природосъобразен начин на живот, за катерене на Еверест и за каквото още интересно се сетиш!

Още няколко годинки! Имай търпение!
Свиркай си!

 
  ...
преди: 9 години, 2 месеца
hash: 185ef43bbf
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

3.   Разбирам как се чувстваш. В училище бях г/д като теб - стеснителен, страмежлив, по-затоврен и т. н. Според мен да си стеснителен в днешно време не е чак такъв минус, дори напротив - смятам, че е един вид плюс. Можеш напълно свободно да си общуваш с всеки един човек, около теб - без значение дали пуши, пие, слуша чалга и т. н. Ще станеш като тях, само ако ти самата го искаш. Зависи единствено от теб. Остани си такава, каквато си, защото малко са хората на 15, които са като теб. Рано или късно ще намериш точните за теб хора, а те ако са ти истински приятели ще те ценят такава, каквато си - с всичките ти минуси! Успех! :)

 
  ... горе^
преди: 9 години, 2 месеца
hash: 5fc633c6d1
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   "Винаги съм искала поне един приятел, който да ме приема такава, каквато съм и да не ме предава, да държи на мен. "

Това можеш да си самата ти за себе си! Много добър вариант, никак не за отхвърляне. Поне ще знаеш, че си стоиш зад принципите /понеже ще държиш само на себе си/и ще се чувстваш по-силна.

 
  ...
преди: 9 години, 2 месеца
hash: baed9bcf34
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

5.   Момиче ти сякаш ме описа мен. И аз съм същата, не говоря, не се усмихвам, приятелите ми ме пренабрегват защото не се вписвам в разговорите им, просто не обичам да говоря... аз също съм осми клас и съм сред нови хора, но не можах да се впиша... междудругото от кой град си, ако си от моя може да се срещнем някъде... :-) :-)

 
  ...


...
преди: 9 години, 2 месеца
hash: 1bb3f06386
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Спокойно, ще срещнеш приятел-истински и верен. Радвай се, че си различна, тези хора са по-стойностни и ценни ;)

 
  ... горе^
преди: 9 години, 2 месеца
hash: 5dfef6b4bb
гласове:
1 2 3 4 5
  (6 гласа)

7.   И аз съм такава. Сега съм 10клас и така не можах да се впиша още в 8 и ми е много трудно. Съжалявам! Знам какво изпитваш :(

 
  ...
преди: 9 години, 2 месеца
hash: 5e2d4e96ac
гласове:
1 2 3 4 5
  (10 гласа)

9.   Не се отказвай още от тези няколко свестни човека от класа. Дай си време да свикнеш с тях и да се отпуснеш, дай им време и на тях да се докажат. Но не се затваряй съвсем в гимназията - това са 5 години от живота ти, никак не е малко време да прекараш сама. Ако се окаже, че и тези са ужасни, пробвай да се праместиш в друго училище. Аз бях същата като тебе - много срамежлива, трудно завръзвах контакти и т. н., но най-добрите си приятели открих именно в гимназията. Не стана веднага, месеци наред си бяхме просто познати, които се държат мило един с друг, после открихме общи интереси и т. н. С време стават истинските приятелства, ти не ги гледай другите как за два дена вече са първи дружки. Това не е приятелство и повярвай ми - после ще реват как са им забили нож в гърба. Не искам да те плаша, но ако чакаш до университета, само ще си загубиш времето. В България университетските места са повече от желаещите и всеки идиот, който поиска да се запише да учи, ще влезе. Такива амеби без капка мозък познавам, които влязоха право, икономика и какво ли не, че ти е бедна фантазията. Търси ги свестните хора, не чакай. Ако ще И извън училище, но не разчитай на среда в университет, както те съветват. Моите приятели повечето са интроверти и никой не си намери приятели, камо ли среда точно от унито.

 
  ...
преди: 9 години, 2 месеца
hash: d3f7b1dad6
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   В тиин проблем ще направя тема за такива като нас. Не издържам вече много съм самотна

 
  ... горе^
преди: 9 години, 2 месеца
hash: ab020b242d
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

11.   Честно казано аз съм в почти същата ситуация... не мога да се впиша в колектива, но си казвам, че не ми и трябва. Опитай се да наблюдаваш себе си и останалите, за да разбереш, дали трудността ти да се адаптираш е в теб или в тях самите и тяхното общуване помежду си. В моя клас например общуването се основава на подигравки, обиди и неуважение един към друг, което на мен ми беше по-трудно за преодоляване.

 
  ...

...
преди: 9 години, 2 месеца
hash: f61e379896
гласове:
1 2 3 4 5
  (8 гласа)

12.   Ами, виж... аз също мислех, че имам този проблем... но осъзнах, всъщност, че просто не искам да се сприятелявам с подобни хора, мислещи се за възрастни, които нямат много ум в главите. Разбирам те, и на мен понякога ми е трудно. Просто... опитай да намериш нещо общо. Колкото и да е мъничко. Реши с кого искаш да говориш и просто отиди и го заговори, дори да е простото "Как си, какво правиш? " Говорете си за музика, за ученето, любим предмет, книги, филми, някое хубаво място в твоя град... Срамът може да ти изглежда като проблем, но не е. Преодолява се. А и дори да нямате нищо общо - какво пречи да се забавлявате и да сте приятели? Аз имам добри приятелки, които са тотално различни от мен. И винаги като се видим ни е изключително забавно. Просто ги попитай, изслушайки ги, говори с тях. Ако човека си заслужава и е свестен - ще станете приятели. :)


15 years gamer-girl.

 
  ...
преди: 9 години, 2 месеца
hash: aad83223fd
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

13.   Не знам защо, но имам чувството, че си новата от моя клас, която преди няколко месеца се премести в нашето училище. :D Та по темата не знам какво да ти кажа и аз бях така(то още съм така де ама сега се сприятелявам повече). :) Въпреки, че тази за която си мисля аз хич не е притеснителна и още на втория ден се привърза много бързо към новата среда. :) Няма да давам грешни предположения.

 
  ... горе^
преди: 9 години, 2 месеца
hash: 7c95bc296e
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

14.   Благодаря Ви много за съветите и наставленията, които ми дадохте. Наистина смятам да се вслушам в тях и да продължавам да работя върху себе си. Някак си му олеква на човек, когато разбере, че има и други като него:)А що се отнася до коментар номер 5 от гр. Стара Загора съм и коментар номер 10-смятам, че предложението ти е добро.

 
  ...
преди: 9 години, 2 месеца
hash: 9dddca5a43
гласове:
1 2 3 4 5
  (12 гласа)

15.   Здравей. Аз съм същата ситуация като теб. Има други хора като теб. Номер 10 дай линк към темата за нас в тийн проблем. Моляадминистрсторите да го публикуват. Аз съм момче на 18 години и от град Ямбок

 
  ...
преди: 9 години, 2 месеца
hash: fc62a3304b
гласове:
1 2 3 4 5
  (10 гласа)

16.   Аз съм номер 5, за жалост съм от Шумен... Някой ще може ли да даде линк към темата в teenproblem..

 
  ... горе^

...
преди: 9 години, 2 месеца
hash: ec2110636a
гласове:
1 2 3 4 5
  (9 гласа)

17.   Здравей. И аз съм като тебе самоче съм момче на 16 от София.

Много ще ми е приятно да се запознаем ако има някой от тук който да е от софия. Пс: ако сте направили темата в тийнпроблема дайте линк да хвърля едно око.

 
  ...
преди: 9 години, 26 дни
hash: 9447305a99
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

18.   Само бъди себе си и не се променяй заради другите.

 
  ...
преди: 9 години, 19 дни
hash: 298e7b78e3
гласове:
1 2 3 4 5
  (5 гласа)

19.   Няма начин да си като другите без да се държиш като тях. Знам,на мен ми е до болка познато това. Аз съм на 17. Аз също бях като теб. Не се вписвах,бях много различна. За да докажа,че и аз съм ''готина'' започнах да пуша. Сега съм една от най-харесваните момичета. Просто не бъди ''дърво''. Общувай със всички. Старай се да се държиш като тях. Смей се на каквото се смеят и тя,дори и да е глупаво. Бъди вулгарна. Знам,лошо е,но момчетата не си падат по ''дървета'' като теб. Примири се! На днешно време няма приятели! Трябва да бъдеш като всички останали,за да се впишеш! Дано да съм ти била полезна,и ако наистина искаш да се впишеш,дръж се така! Късмет,мило момиче! :)

 
  ... горе^
преди: 7 години, 7 месеца
hash: 26629ff3ef
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

20.   До номер 19, предпочитам момиче "дърво", отколкото отпадък. Момчетата харесваме скромни момичета, привлекателни, с които да можем да говорим на дълбоки душевни теми. Аз съм на 17 години и това търся в едно момиче. ;) Не си представях, че някога ще пиша в такива теми, но случайно попаднах и реших да ти отговоря. Бъди себе си, прочетох че не се интересуваш от момчета, но все пак ако си такава за каквато се представяш - то знай, че имаш много навити момчета които се чудят как да те впечатлят.

 
  ...
преди: 7 години, 7 месеца
hash: fda2f46b21
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

21.   От авторката:Номер 19-благодаря ти за коментара. Наистина се радвам, че все още има момчета, които ценят тези изброени от теб неща в едно момиче. И всъщност се интересувам от момчета-доста:Д. Дори имах връзка, която обаче не потръгна и все пак с момчето сме в едни... сложни отношения, така да го кажем. Все още се надявам, че между нас ще потръгне, но ще видим. Пиша този коментар след толкова време, за да кажа какво се случи с мен, година и половина, след като написах тази тема. Сега съм на 16-10 клас. Отдавна свикнах с класа си-намерих си доста приятели там и вече не се чувствам самотна, защото си ходя при всички. Дори си намерих приятели извън училище-една много приятна компания, с която си прекарвам супер и една друга прекрасна приятелка, която много си обичам. Това, с което най-много се гордея със себе си е, че въпреки повечето хора, с които почнах да общувам, аз не промених принципите си-не съм пушач, мразя да пия и определено не смятам да променя това у себе си. Разбрах, че не е нужно задължително да ставаш като другите, за да се впишеш. Защо, по дяволите, трябва да се случва това? ! Ние сме личности със собствен уникален образ и душевност. Всеки трябва да е това, което чувства от вътре, че иска да бъде. Ако много държиш да си пушач или пияница, която кисне по пайнер клубовете и кръчмите или отчаяна девойка, искаща внимание и показваща голотата си пред камера за лайкове, с леко и вулгарно поведение и дори нулева култура-ОКЕЙ. Не е много правилно, може би, но окей. Не желая да обиждам никого в момента, просто изразявам мнението си. Всеки е свободен човек, имащ право на избор-избор как да живее, мисли и действа. Опитвам се да не гледам другите и това какво те правят-гледам си своя живот. Начина ми на мислене и възприемане се промени доста през последните месеци. Чувствам се по-щастлива и по-спокойна. Може би, защото спрях да се интересувам толкова много от останалите и това какво мислят те за мен и как ще ме възприемат. Аз съм себе си и живея за себе си и не смятам да робувам на хорското мнение и да съм с някое фалшиво лице, само и само да се харесам на останалите. Защо?? По този начин ще се заобиколя с хора като мен-фалшиви и неискрени. Това ще ме направи нещастна. Винаги съм твърдяла, че човек трябва да бъде това, което е и хората, които харесат истинското ти аз-ето това са хората за теб и именно от такива е хубаво да се заобиколиш. Поне така направих аз. Преглътнах безкрайната си стеснителност и въпреки различията, които имам с приятелите си, всичко все пак се получи добре накрая и продължавам по същия начин. Написах всичко това главно, за да помогна на някой, който в момента се намира в положението, в което аз бях преди. Така де, все още преодолявам срамежливост и несигурност, останала в мен, но смятам, че ще се справя. Така де, разковничето е всеки с подобен проблем да намери собствен начин как да преодолее това, което му пречи да общува пълноценно с останалите, да бъде част от нещо и да не се чувства отхвърлен, излишен и неискан. Познавам това чувство-ужасно е, но в край на сметка най-трудната битка, която би водил, е с теб самия. Но пък победата винаги е много сладка:Д.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker