Споделена история от Тинейджърски |
МОЛЯ, ПРОЧЕТЕТЕ
преди: 13 години, 10 месеца, прочетена 2830 пъти
Когато ходиш с наведена глава по улиците, сякаш крачиш под арката на собствените си грешки, когато нерешителността ти се превърне в окови, когато нощем не можеш да спиш и се въртиш от една страна на друга в леглото, когато челото ти е набраздено от размисли, когато губиш всичко преди да си го получил, когато получаваш, това което не заслужаваш и заслужаваш, това което не получаваш, когато на края на всеки ден слагаш ръка на челото си и я плъзгаш по лицето си, притваряш очи и си разочарован от себе си, когато самотата се превръща в по – силна от теб и те плаши, когато започнеш да осъзнаваш колко много си виновен за сегашното си положение, когато обстоятелствата те поставят на колене, когато не можеш да си спомниш кога за последен път си се смял и усмихвал, когато не можеш да си спомниш последния разговор, от който си изпитвал наслада, когато разбереш, че отенъкът на несъвършенството, върху това което може да е съвършенно, предава неговата прелест, когато си паднал и се чудиш колко още може да паднеш, когато започваш да се мразиш, заради, това което си, когато приемаш живота като комедия и от сърце се смееш на всяка негова несправедливост, която ти поднася, когато живееш в миналото, когато само ти не си успял да избягаш от руйните на миналия си живота, когато се превърнеш в олицетворение на паданието, когато екзалтацията е изчезнала, когато малките неща те карат да се чувсташ добре, само за да имаш сили да продължиш, когато искаш нов шанс, втори опит в живота, когато искаш да си умен и мъдър, силен и красив, но не можеш да си нито едно от тях, когато разбираш жестоката истина за това кой си, когато проницателния ти поглед прогледне зад завесета над изкуственото щастие и се отвратиш от всичко, това което наричат ежедневие, когато искаш да си някой друг, но се отказваш от тази утопична идилия на съвършенно съществуване, когато разбираш, че отрицателния отговор на някой е предговор към утвърдителния, когато свикнеш с падението си и тайно започнеш да му се наслаждаваш, когато се опитваш да си спомниш последния истиснки приятел, но не можеш, разбираш, че нещо не е наред…
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: 01f11c289a |
|
1. Хареса ми... Бих направила една-единствена 'промяна' - за завършек бих сложила нещо по-положително. Не "разбираш, че нещо не е наред", а " разбираш, че все пак има за какво да се живее" :)
Иначе поздравления :))) Наистина е добро :)
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: 7117c5b896 |
|
2. И на мен ми хареса, но не бих променила абсолютно нищо. Стига с тази вечна положителност. Завършека е страхотен и нямаше да е такъв, ако беше друг.
Понякога е нужно да се заровим в тъгата си и да усетим истинската си болка. Само тогава бихме могли да почъвстваме, че все още живеем.
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: 515ca82866 |
|
3. Страхотно е! Тъкмо за есента ..
Дано само не се чувстваш така,както в написаното по-горе ..
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: 5a86403d59 |
|
4. Много е хубаво и добре написано, прилича ми на стихотворение в проза. Поздравления за автора.Разбирането, че нещо не е наред, е начало на осъзнаването...можем много да си говорим по тази тема.
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: d88197b2f2 |
|
5. Човече ставаш за писател, грабна ме.
|
...
| преди: 13 години, 10 месеца hash: 7d0f4cf976 |
|
| преди: 13 години, 10 месеца hash: 7117c5b896 |
|
7. Въпроса ми е, какъв пол е автора на тази творба?
|
| преди: 13 години, 9 месеца hash: 8b7ce54229 |
|
8. 7. Въпроса ми е, какъв пол е автора на тази творба?
Отговор: Мъжки
|
|
