Колко е важно приятелството в живота.. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121189)
 Любов и изневяра (29708)
 Секс и интимност (14357)
 Тинейджърски (21896)
 Семейство (6472)
 Здраве (9598)
 Спорт и красота (4699)
 На работното място (3179)
 Образование (7302)
 В чужбина (1652)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18521)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Колко е важно приятелството в живота..
преди: 8 години, 11 месеца, прочетена 1160 пъти
Момиче на 16.. Това е моята история. Като малка, бях неразделна с компания от деца като мен. Бяхме всеки ден заедно, буквално! Забавлявахме се до късно всяко лято, докато родителите ни бяха в близкото кафене. Беше живот, за който сега ми е трудно да повярвам, че може да е възможен. Сякаш нищо не ми липсваше.. Но всички се променихме и сега дори не се виждаме често, а когато го правим, не ги чувствам толкова близки. Случвало ми се е да се съсипя за миг от мисълта, колко различен живот водя сега. Не се оплаквам от него, благодарна съм, че имам нови хора, с които да общувам, но дори това не се случва често. Нещата се променят и ние трябва да сме силни и да се приспособяваме, но за мен това е шок. Човекът е социално животно и без ден, който да сподели, да си прекара истински приятно с някой, .. той умира отвътре. Мога да завържа разговор лесно, да се правя на шут, ако компанията е от веселяци, да изслушвам.. Просто идеалните хора, които чувстваха разговора с мен, както аз го правя, вече ги няма.. Трудно ми е. Имам хобита, имам добри оценки, излизам навън, когато ми дотежи у нас.. Не съм загубен домошар. За мен приятелите и миговете с тях са най- ценното. Просто споделям, нито съвет искам, нито нищо. Просто история, която вероятно само някой от Вас ще разберат.

P. S. Ако четеш това, значи ти е било интересно, даже си си направил труда да отвориш история с толкова просто заглавие.. Оценявай всеки един миг с другарите ^^

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 години, 11 месеца
hash: 4d8f856479
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Аз не знам какво е да имаш приятели, които те разбират. Всички ме използват и злобеят срещу мен. Надявам се някой ден да намеря хора като мен и да разбера какво е чувството. Мъчи ме това, че нямам с кого да изляза на разходка, да споделя нещо, а се държа винаги добре с всички, усмихната съм, но....

 
  ...
преди: 8 години, 11 месеца
hash: 087c86b2ea
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Аз пък съм "загубен" домошар. Търкалям се в леглото, защото нямам приятели. Но не смятам, че и проблема е толкова в мен. Просто не са се появили хората, които да ме сметнат за близък, а и в тая окапана нация друго не очаквам. Имам абонати в Скайп, ама само двама- трима ми пишат като единият от тях е кореец. В града, в който живея на практика е невъзможно да се запозная с някого. Най-малкото, че повечето хора се познават със съучениците ми, които не харесвам. Нямам стереотипи, либерален съм, но на хората това не им харесва. Те са свикнали да живеят в тяхната черупка и да не търсят никого. Затова спрях и аз да се натрапвам вече. Не ми харесва този начин на живот, но много мислители и философи са умрели в самота. Писатели също. Приятелството е важно, но човекът е силно глуповат. Предпочита да се озлобява и мрази различното. Навярно и ти си така както и аз. Понякога ми се иска да съм животно и да се рея в природата не осъзнавайки колко е фалшив и неудобен човешкият живот.

 
  ...
преди: 8 години, 11 месеца
hash: 8375168d12
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Много ценя това. Но със тези хора все още всяко лято сме си заедно. И разбира се през останалото време. Те направиха детството ми незабравимо, и се радвам, че ги имам. Авторката е права - радвайте се на хубавите моменти. :)

Gwen

 
  ... горе^
преди: 8 години, 11 месеца
hash: 27a86a5242
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Същото от кой град си номер 2?

 
  ...
преди: 8 години, 11 месеца
hash: 2021993639
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   И аз съм като авторката. Изгуби се при мен това желание да общувам както бях като малък. Не знам някак си всеки стана лицемер използвач и ми е писнало да ме използват за това, че съм добър и да си мислят, че не знам какво се случва, около мен и че съм някакъв глупак. Всеки се промени станаха повечето хора фалшиви приятели лицемерни и егоистични няма я тази тръпка както преди като малък когато бях. И аз може да се каже, че нямам приятели просто с никой не ми е приятно да общувам никой не може да ме разбере камо ли да ме изслушат всеки говори ти го изслушваш даваш му съвет и после ти като го питаш нещо нито те изслушва нито нищо веднага променя темата е какви са тия приятели?? По-добре сам асоциален отколкото да се нервирам вътрешно и да тая в себе си отрицателна енергия в компания на такива.
Иначе и аз съм като номер 1 абсолютно същия и знам калко е гадно, припознах себе си също и в номер 2.
_(ThE L W0lF)_

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker