Как да се променя
преди: 8 години, 11 месеца, прочетена 1122 пъти
Ще помоля модераторите да публикуват историята и да бъде прочетена поне от хора, които искат да ме посъветват. Благодаря предварително!
Здравейте! Момиче на 13 съм и уча в СМГ. Другата година ще бъда 7 клас и много искам да вляза в Немската. Това не е проблема, според мен ще успея тъй като ученето може да се каже че ми върви, а и съм доста амбициозна и целеустремена. Няма да давам обстойни обяснения, а директно ще премина на проблема. Страхувам се, че съучениците ми няма да ме приемат в новото училище. Сега е момента и да споделя защо. Ужасен човек съм, не разбирам от нищо ( освен ученето ). Става въпрос за това, че не ме бива нито в чистенето, готвенето.. абе всичко правя грешно. Характера ми е ужасен, мразя го повече от всичко. Твърде срамежлива съм. Не зная с кого как да говоря - с всеки си говоря като с приятел, независимо дали е на 5, 10, 15, 20, 40, 80 и независимо дали е учител, директор, адвокат, безработен.. Много съм зле. Не разбирам много от бъзици и често не схващам кога ме бъзикат и го приемам насериозно. Не зная на кого какво да споделям, много ме критикуват за това. Понякога като не кажа нещо започват да ми викат защо не съм го казала, а като кажа нещо отново ми викат защото съм го казала. Много, ама изключително много съм тъпа. Забравям важни неща, безотговорна съм, понякога прекалено сериозна или пък съм прекалено несериозна. Никога не съм била като другите. Винаги проблеми създавам. Вече съм станала безчувствена почти като камък. Когато се сещам как са се държали с мен, всичко което съм преживяла - нищо. Когато понякога си пусна някоя супер тъжна песен внезапно се натъжавам без никаква причина и ми се плаче. Имам само 1 приятелка, която е 2 години по-голяма от мен. С нея рядко излизаме, цяла година в училище бях сама, защото тя отиде в 1-ва английска. На нея и споделях много и тя каза че наистина съм преживяла много. Тя като ми разказва какво е преживяла направо ми става смешно - едно голямо нищо. И дори като започне да разказва почва да плаче. И всичкк които познавам са така - реват за някви глупости дет са преживяли и сравнение с тва което съм прежияла е нищо. Преди като чувствах, дори тогава не съм плакала за някви глупости. То какво ли не ми се е случвало - тресяла съм се от болка и не съм ревала. Не става въпрос само за това. Никой не му дреме какво ми е на мен. Майка ми се кара за всичко, а баща ми я подкрепя и все аз излизам виновна. Баща ми само ме дразни и ми търси кусури. Майка ми само ми вика, ама постоянно. Нищо не мога дс и споделя на нея, каквото и да и кажа, или започва да ми вика или се отнася с ужасно безразличие към мен. Имам баба и дядо, ама и те са същата работа. Никой никога не се опита да ме разбере. Родителите ми са възпитани, знаят с кого как да се държат - не са като мен. Още като малка усетих, че съм различна. Често изпадам в някакви положения, и започвам да се филмирам супер много ( нещо като сега ). Моля ви дайте ми съвети как да се променя. И не, няма да ходя на психолог. Само не ми казвайте, че няма начин, защото аз за всичко намерих начин но само за това не можах. Просто тоя характер ми съсипва живота, разбирате ли? Благодаря, че прочетохте историята ми, надявам се не сте се смяли много. ;(

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 11 месеца hash: d2de69e848

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Оле, все едно това аз съм го писала. Значи, щом искаш да отидеш в добро училище и нещата да не се повтарят както в предишното, трябва да бъдеш оптимист и да мислиш как ще те приемат добре и ще си намериш приятели. Аз например преживях най-гадните 7 години в предишното училище, ама тормоз да видиш. В новото си казвах, че няма да си намеря приятели, че ще ме мразят и подиграват и това си го повтарях цяло лято. А даже някои от класа ми пратиха предварително покани във фейсбук да се запознаем и че ще бъдем в един клас. Но аз си продължих в същия дух да страня от тях и си говорех само с едно момиче. Сега ще бъда 12 клас и чак в 11 се усетих да се държа малко по-нормално и си общувам и с други. Важна е нагласата, трябва да си повтаряш, че ще се харесаш, за да те харесат и те. Не че не те бива в нещо, само не си го открила нещо. Убедена съм, че си прекрасен човек, който трябва да има повече самочувствие. По ли е добре да изглеждаш като днешните тийнейджъри- да изглеждаш на 30, а да си на 15, по дискотеките, да пушиш и пиеш? Ти си различна и това те прави прекрасна. То и моя характер е гаден, ама наистина гаден. Да, казваш, че си преживяла много, това те е променило и те кара да си безчувствена. Като се замислим, в днешно време май трябва да си такъв, за да "оцеляваш" Викаш, че те бива в ученето, че това е супер. Не е казано да зубриш, това ще ти помогне по-нататък и ще успееш. Изобщо да не ти пука. Имаш доста време да откриеш себе си и кое те влече, за да се промениш. А за новото училище- повтаряй си, че си различна и че ще си намериш приятели. Първото впечатление е най-важно, не се подценявай, а се отпусни. Нагласата ни трябва да е положителна. Ако си втълпяваш нещо, накрая ще се случи, така че не мисли лоши работи. Не ти е гаден характера, просто си различна. Не се предавай и да не ти пука. С времето ще се оправиш. И успех.

 

...

преди: 8 години, 11 месеца hash: 65fe49e28f

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Аз кандидатствах, приеха ме, но ме е страх. В старото училище, бой, обиди. Започнах да тренирам и с намерих приятели, промених се. Пробвай, пиши ни..

 

...