Споделена история от Тинейджърски |
Какво да правя? Обичам я!
преди: 8 години, 10 месеца, прочетена 1400 пъти
Здравейте! Момиче на 17. Би съм, но повече клоня към момичетата.
Моля модераторите да публикуват историята ми, защото наистина не знам какво да правя..
Беше една нощ когато тя си дойде от Лондон. Тогава нищо не чувствах - снимки си правехме и после отидоха на дискотека.
На втория ден започнах да я харесвам и не знам какво ми стана.
Ако трябва да разказвам всички случки ще има цял ден да пиша.
Та почнахме да движим аз, тя и братовчед й (който и до ден днешен се възползва от нея и това адски ме дразни). Ходехме на най - различни места, забавлявахме се, а моите чувства ставаха все по - силни... Толкова силни, че и без да и казвам тя разбра, че чувствам нещо повече от приятелка. И ми каза - Е к'во да се прави. Хубаво, че ме харесваш, но аз си харесвам момчета... (с къса коса е и се облича спортно. )
Емии нямаше какво друго да кажа, но въпреки това не се отказах. Започнахме да движим всеки ден и да се сближаваме все повече и повече. Лека полека започнаха закачките и бъзиците.
Един ден майка ми я нямаше и реших да направя парти в нас, при което си измислихме една игра, от която всеки губеше и печелеше по - малко.
Та играта беше аз да целуна едно момче с език, после тя да го целуни без език и после двете да се целунем. Първо беше по устата после по бузите. От моя страна то не бяха обикновени целувки, а едни мазни ;д
Преди Коледа с братовчед й се скараха и случката беше такава:
Бяхме в едно село - аз, братовчед й, най - добрата ми приятелка (братовчед й я харесва и до ден днешен) и още едно момче като аз и тя бяхме в заведението и си пиехме, а другите бяха в колата. На най - добрата ми приятелка майка й й се обади и трябваше да се прибира, а на мен и на К. (така ще я наричам) не ни се тръгваше въобще. И решихме да я закараме да ги оставим другите и да се върнем в селото. К. влезе бясна в колата и тръгна. Усили музиката и братовчед й и извика да я намали, а тя му каза "Ей дрисльо искаш ли да слезеш от колата? ", при което той каза "Спри колата" и слезе. Тръгнахме за селото и след 1 минута се върнахме да го вземем, но той не пожела да се качи. Оставихме най - добрата ми приятелка и другото момче и се върнахме в селото. След това стояхме малко и си тръгнахме. Оставихме братовчед й до тях и запрашихме. Останахме само двете, а тогава ми беше много яко да стоя само с нея и решихме да отидем до града и да си купим вино. Пихме, а аз очевидно се напих и разлях виното в колата, при което аз се смях, а тя се ядосваше (нямаше как. )
След 3-4 дни се сдобриха с братовчед си, при което на мен ми беше много кофти, тъй като пак щеше да е с нас.
Та от тогава почнахме да движим повече, да се виждаме повече.
На нова година бяхме заедно и си прекарахме супер. В 00:00 когато си честитихме новата година тя ме прегърна и каза - Помисли си какво ще промениш в себе си и кое ще запазиш.
От нова година започна да ми звъни и да ме вика да излизаме (само двете).
На рождения ми ден бях с нея (на 5 януари в 00:00) Тя първа ми го честити.
Опознах я толкова много, сякаш я познавах от години.
Хубаво беше - дискотеки, ходене на пикник, за риба, милион срещи само двете в колата и бъзици.
Имахме се много с родителите й, моите (те не знаят, че я харесвам и че ориентацията ми е такава) бяха категорично против аз да движа с нея, но това нямаше как да стане, защото я обичах с цялото си сърце. Лека полека приеха го, докато една случка не развали всичко....
Катастрофирахме с колата... Аз, тя и братовчед й. Нямам думи да опиша какво се случи.... Наистина се провали всичко... Родителите й и до сега ме гледат накриво сякаш аз съм виновна за тая катастрофа.. Взеха и книжката и започна да излиза без кола, което мен ме радваше много, тъй като можеше да съм по близко до нея. От тази катастрофа се сближихме още повече. Всяка вечер стояхме 2те до 4-5 часа сутринта. Бяха най - щастливите ми мигове.
Стигнахме до един банкет.. Банкет, който беше ужасен за мен, тъй като когато сме двете може да се щипем, да се прегръщаме и всякакви закачки, а пред хората ме отбягва.. На този банкет се скарахме жестоко, защото танцувахме двете, а тя се дърпаше и най - добрата ми фр (от която по това време много ревнувах, не знам защо.. ) влезе и К. я извика да танцува с нас, а аз излязох и се разплаках. Седнах на бордюра и плаках. К дойде при мен и пита кво има? Изпях и всичко, че с другите иска да танцува, а с мен не. Че ме отбягва, а тя постоянно повтаряше "Глупости, няма такива работи", при което сърденето се обърна. Тя на мен ми се сърдеше, а на мен ми мина, тъй като точно на нея не мога да се сърдя и 10 минути. След като се прибрахме аз и писах сърдиш ли ми се? А тя ми написа "Най - добре да прекратим взаимоотношенията във фейсбук и по - принцип"и беше ме махнала от приятели, при което аз заплаках. Целият ми ден мина в спане и плакане. Сънят беше единствения лек, който спираше сълзите... Вечерта когато излязох очите ми пареха и болеше, а тя дойде с виното (както обичайно) и пита някой иска ли вино? Гал? (най добрата ми приятелка) отговори и с не. След това ме пита мен, а аз поклатих глава. След това и беше спряна сметката и говореше от моя телефон и накрая ме викаше на дискотека, но не отидох.
На следващия ден вечерта постоянно ми викаше и ме питаше разни въпроси само и само да завърже разговор с мен, а аз отговарях с да и не. Накрая останахме само двете и както винаги въпроса е "Кво ще правим", а аз не можах да изтрая и й казах да останем още малко. Почнахме да говорим, а тя не споменаваше за съобщението във фейсбук, при което аз не издържах и казах защо? А тя каза - Ами изнерви ме затова.. И така пак станахме добри приятелки, а аз от началото до края не съм спирала да я харесвам, опитвах, но винаги беше неуспешно.
Та преди месец бяхме на "се*с има ли във Върна" а тя ми отговори "много ясно", и аз с кой? "С един Петърчо" (наясно ми е, че се бъзикаше, а по принцип на една нейна приятелка викаше Петре, Петърчо и аз казах "Ааа с оная твойта приятелка" и тя "Ае шматка хаха не ве" Та както разбрахте минахме на "шматка". Обичам я още, макар и да не е толкова силно както преди и не знам какво да правя... Пак замина за Лондон и не издържам. Звъня и от време на време и тя ми звъни, но искам да си е тук при мен и да се виждаме всеки ден... Какво да правя? Според вас тя изпитва ли нещо към мен?
|
