Споделена история от Тинейджърски |
Музика, любов и ...
преди: 8 години, 10 месеца, прочетена 822 пъти
Чудя се от къде да започна историята, която описва голяма част от живота ми. От самото начало…или от средата? Описание не би било излишно.
Живея в малък град. Тук правилата са прости. Гледаш си училището, излизаш от време на време, за да не кажат, че си асоциален. Но уви… Аз поех по кривата пътечка. Преди 10 години, когато бях на шест, моят голям брат, когото обичам от дъното на душата си, започна да свири на китара. След първите му няколко мелодии се роди идея. Аз да пея, той да свири. И така с негова помощ научих няколко детски песнички. Веднага след това и педагога ме прие. Така се започна моето пътешествие. Вече съм на 16 години. Имам няколко международни изяви. Присъединих се към рок група, с която в момента се готвим за конкурс в Несебър. Наскоро започнах да свиря на бас, а преди 3 години хванах и първата си китара. Всичко звучи прекрасно нали? Да. Мечтите си превръщам в реалност, а родителите ми - горди. Обаче това не винаги е било така. Тук започва истинската история.
Като музикант, аз съм доста чувствителен. Баба ми все ми казва, че е трябвало да се родя момиче, понеже съм бил приемал нещата твърде сериозно. И така моя милост среща първата си любов. Умно момиче. Освен, че ме заслепяваше с красотата си, тя винаги ми е помагала и най-вече разбирала в отношение изкуство. Обаче заминах за първия си фестивал в друга държава. По това време с въпросната девойка бяхме като дупе и гащи. Тогава за пръв път усещах тръпка по-силна от 5-та симфония на Моцарт. Беше прекрасно, но за кратко. Когато се върнах от фестивала тя не пожела да се види с мен. След известно време разбрах, че била излязла с мой приятел, когото и до ден днешен подминавам. Не знам какво стана тогава, но и се обадих по телефона, за да и кажа, че всичко приключи.
Но се мина известно време и тя започна да ми липсва. Излизах с почти случайни момичета само и само да не мисля за нея. Тук идва пагубния момент. Една от случайно избраните решила да вземе трева преди да се видим. Седяхме в една беседка, пушихме, смяхме се. След това навлязох в цялата система. Понеже съм от малко по-заможно семейство, веднага ме навлякоха в компанията от наркоманчета. Цяла година, пуших трева, шмърках амфети, и чат пат алкохол до припадък. Понеже града ми е малък, доста хора разбраха за тези мои действия. Тук искам да благодаря на криминалната полиция. Хората се обадиха на родителите ми и им казаха какви ги върша. Вярно след това всичките ми китари бяха хвърлени през прозореца, заедно с два лаптопа, един телевизор, една маса и куп други такива неща. Все пак искам да благодаря на родителите ми, че ме държаха 3 месеца на работа във фирмата на тати и още 3 под ключ. Всичко това ме избави от най-големия дявол, който ме погледна право в очите, а те започват да си връщат вярата в мен.
Сега все повече разбирам каква е била цялата работа с наркотиците. Изгубих 1 година от живота си. Сега щях да бъда по-добър музикант и певец. Но това мога да наваксам. Останаха ми само пустите цигари. Ще се мъча с тях до последно видяло се е. Но момичето… Докато наркотиците ме занимаваха с техните зависимости аз не мислех за нея. Тя беше изчезнала. Не я бях виждал на снимка 2 години. Но отидох на нейн концерт преди няколко дни. И отново ми влезе в главата. Не знам какво да правя. Не мога да спя. Тя отново ми липсва...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: f79555681d |
|
1. Пич, в момента сменяш един наркотик с друг! Опомни се!
Всичко това са само пречки по Пътя ти. Момичета много!
|
| преди: 8 години, 10 месеца hash: 6cb6060099 |
|
2. Отдалечи се от нея, доколкото е възможно. Не е трябвало да ходиш на концерта- хвърлил си сам сол в раната. А за наркотиците- да, те разсейват, но когато ги спреш, проблемите си остават.
|
|
