Животът ми - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120990)
 Любов и изневяра (29664)
 Секс и интимност (14341)
 Тинейджърски (21870)
 Семейство (6459)
 Здраве (9583)
 Спорт и красота (4693)
 На работното място (3165)
 Образование (7292)
 В чужбина (1649)
 Наркотици и алкохол (1114)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18470)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Животът ми
преди: 8 години, 9 месеца, прочетена 1505 пъти
Още от тази възраст, желанието ми да живея, се изпари. Направо не знам откъде да започна. Много от вас ще си помислят, че съм поредното филмиращо се момиче, което мрази семейството си без причина. Е, аз не съм от тези момичета. Имам сестра, 4 години по-голяма. Не я понасям. Само заради присъствието й, с останалите от семейството се отнасям лошо. Когато разговарям с майка ми или баща ми, тя веднага ни се меси в разговора, с единствената цел да ме издразни. След което започвам да крещя и на двамата. Изпитвам огромен гняв към нея и към всички останали от семейството, само и единствено заради нея. Не искам да я виждам. Постоянно ме обижда, дразни. На всичкото отгоре, ме гледа лошо и с онези големи очи, които не искам да виждам до края на живота си. Но как? Питам се как... Никога не сме се разбирали. А и не искам да се разбирам с такъв човек, без това. Мразя го това долно същество. Помня когато още бях в детската градина, тя идваше да ме взима, тормозейки ме към пътя за вкъщи... Говори зад гърба ми. Особено, ако остане сама с някои от братовчедите ни, или приятелките си. Историята ми е много дълга. Има доста други неща, които се случват всеки ден, за съжаление... Не мога да я търпя вече. Реших да напиша тази история след поредната ни караница пред леля и майка ми, пред които ме прокълна - "Мри там вече". Нямам думи, с които да я опиша. Хората започват да си променят мнението за мен, семейството ми също... Това е, защото, когато сме двете, се превръщам в звяр. Отвръщам й на обидите, крещейки като луда пред тях... Искам да ми е спокойно. Без нея, животът ми е същински рай. Не я понасям. Не мога да разбера защо е такъв човек... Защо се държи така. И най-вече - ЗАЩО ИМАМ ТАКАВА СЕСТРА... Дори не искам да я наричам така. Само като се се сетя, че ще я виждам с години наред, ми иде да се кача на колето, и да карам като луда в града, целейки да се блъсна в някоя кола. Вече спрях да се разбирам и със семейството си. Нарекох леля ми луда, защото ме накара да й се извиня за караницата ни преди час някъде. "Спри се, луда ли си? ! " Силно крещейки тези думи, излязох от стаята. А това никога не съм го правила... Сестра ми -_- ме кара да бъда това, което не съм. Мразя я, наистина много я мразя... Започвам да мразя всяко едно присъствие около мен, искам да бъда сама, далеч от всички "хора". В училище ме обиждат, говорят лоши неща за мен. Учителите не ми обръщат много внимание. Родителите ми никога не са ми искали бележника, никога не са ме попитали дали съм си написала домашното. На тях не им пука за мен. Аз съм сама... А на сестра ми всеки ден й показват колко много я обичат, обръщат й внимание. Разговарят с нея и т. н., а мен само ме игнорират. Казвала съм й преди години, че училището, в което бях преди, не ми харесваше, и че искам да се преместя от там... Но пълен игнор. Направиха го след 2 години. (След 7 клас) Сега съм в ново училище, при онези съучинеци и учители, за които споменах по-горе... Толкова ми е гадно. Започвам да си мисля, че няма смисъл от съществуването ми.. Плюс това оценките ми са много ниски... Разбирате защо. :) Просто искам да изчезна от всичко и всички... Спирам дотук, има и други неща за споделяне, но... Няма значение. Споделянето ми нищо няма да промени с живота ми и с хората в този свят.

Исках просто да ви споделя, благодаря на хората, които прочетоха написаното от мен. Моля историята ми да бъде публикувана.
Момиче, на 15.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 години, 9 месеца
hash: a88a9ab818
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Добре, и кво?

 
  ...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: d326778245
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   И що й се хващаш? Понеже съм имал подобни караници с по-възрастен роднина, открих най-добрата стратегия, а именно - иронично "съгласие". Казва ти "направил си такава и таква глупост", ти вместо да почваш да спориш иронично казваш "ами дааааа, баш така е дааааа". После казва "много си тъп и еди кво си", ти казваш "даааааа, точно така е, дааааа".. Абе схващаш. Пък ти си знаеш, че нито си направил/а глупости, нито си тъп/а. Смени подхода.

 
  ...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: 2d63497087
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Като мен. Ама точно като мен. Разбирам те напълно! Аз обаче бях с ДВЕ сестри! Две такива същества да ме тровят. Разбираш ли. Съсипаха ми психиката! Съвет от мен-стискай зъби до 16 годишна възраст. Започни работа, събери си парите и се омитай. На общежитие на квартира или на каквото ти хрумне. Учи, работи и не ги мисли тези. Друг съвет-мълчи. Не отвръщай! Знам трудно е. Много.... Но има ефект. Като започне да те дразни просто замълчи. Пълен игнор! На всички останали също им мълчи. Сто си в стаята. Излизай за да се нахраниш и отивай пак в стаята. Не говори с тях. Остави ги. Сигурно, и най-вероятно няма да им направи впечатление че се държиш така, но да не ти пука.

Знаеш ли какво. Те мислят че е от хормоните... Че си навлязла в пубера и затова се държиш така. То и на тях може да се дължи раздразнителността не знам и аз съм така... Както и да е. Послушай ме. Направи това което ти казах.

Успех!

Момиче на 15

 
  ... горе^
преди: 8 години, 9 месеца
hash: e3376d2ab4
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Поговори с вашите за това и след тоеа със сестра си.

 
  ...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: ba772aff9d
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Разликата ви е 4 години, ти сега си 8ми, тя 12ти, мисля, че е достатъчно голяма за да разбере какво чувстваш. Според мен трябва да опиташ по друг начин... опетай колкото и банално да звучи с добро, може да си опитала вече, но този път направи така, че да няма за какво да те обиди или вика... не си описала за какво става въпрос, не знам за какво точно се карате, но мисля, че както и в другите семейства така и при вас става дума за не разбирателство. Има начин.. винаги има. Вместо да казваш, че леля ти е луда, просто опитай да говориш с сестра ти. Ако тя не иска я помоли учтиво или и направи услуга. Не вярвам, че вашите ако тя ти крещи и ти стоиш спокойно няма да кажат нищо. Важно е да държиш на училището ти. Аз също съм на твоите години, със семейството си не мога и дума да кажа.. понасям обиди и скандали и наказания всеки ден, но това не ми пречи да се държа като най-щастливото момиче пред другите ;) намери си място в училището ти, намери твой хора. Недей да смесваш семейството и училището защото е лоша комбинация. Имай си твой отделен живот. Когато се караш със сестра си не и викай и не я обиждай а говори и се опитай да и покажеш, че не е по -силна защото тя това си мисли сега :)

 
  ...


...
преди: 8 години, 9 месеца
hash: dd5a9de491
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Благодаря на всички. Най-вече на номер 1, наистина ми помогна! Даже сестра ми спря да съществува, което значи, че мечтата ми се сбъдна. -_- Ъх... Номер 3 това е най-добрият начин и смятам, че би било добре, ако те послушам. Благодаря ти.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker