Наистина ли съм такава глупачка? преди: 4 години, 3 дни, прочетена 1594 пъти
Моята история подобно на много други може да ви се стори безсмислена и до някаде глупава. Може би аз съм глупачката в случая, незнам немога да кажа...Никога не съм била център на внимане, никога не съм го желала. Имам няколко най-добри приятели на които знам, че мога да разчитам и това ми стига. Или поне ми стигаше преди, вече не съм толкова сигурна. На 17 години съм, никога не съм имала гадже и не защото нямаше с кой да тръгна, а защото не пожелах. Работата е там, че не виждам смисъл да ходя с някой с който мога да бъда само приятелка. Първата си целувка не получих защто исках да е нещо специално, нещо което ще помня цял живот. Не вярвам в любовтта и може би затова и тя не вярва в мен, не ме потърси-аз нея също...И тогава преди около месец или два всичко се преобърна с главата надолу. Запознах се с едно момче...самоче не на живо а в чата. С него си пиша вече 7-8 месеца и в началото всичко беше на майтап. За мен той беше просто поредният от скайпа, някой с който да не скучая. Но постепенно започнах да влизам в чата само за да преверя дали той е там. На него не смеех да кажа, но затова пък той ме накара да говоря, сякаш само той успя да премине през стъклената стена с която се бях обградила. Призна че си играем с чуства, аз не отрекох. Той ме накара да погледна по друг начин на света. Но нещо ме спира. За мен това не е реалност, а по-скоро фантазия. На живо не сме се срещали и мисля че от това най-много ме е страх. Страхувам се че той ще се разочарова, че ще изгубя и последната си надежда че някой може да ме обича. Пък и това не е реалността. А сега той ме пита-само приятели ли можем да бъдем или да му дам надежда?...а аз незнам! Страх ме е да му кажа че можем да бъдем нещо повече защото самата аз незнам дали е така, а да му кажа че само приятелството ни свързва-ще излъжа. Да му обещтая ли надежда? Да го излъжа ли? Да излъжа ли себе си?....или просто съм поредната глупачка бягаща от действителността....
1. Здравей! Аз съм била във същото положение като теб писах си с едно момче от чата уж на шега но нещата между нас се задълбочиха срещнахме се разговаряхме дълго после се влюбихме сега имаме син на 1 година и неможем един без друг моят съвет е вземи решението бързо защото не се знае кога ще дойде следващият влак на щастието! Успех!
2. И на мен ми се е случвало същото. Направо изтръпнах, докато го чета, сякащ аз съм го писала. Моят съвет е: ако наистина го харесвш и искаш да си с него, дай му надежда. Не пропускай този шанс да бъдеш щастлива с момчето, което искаш. То е ясно, че си объркана. Просто помисли дали си влюбена и действай. Успех
3. Не взимай решение преди да сте излезли заедно, преди да сте поговорили и опознали. Аз бях попаднала в същата ситуация, но след като се срещнах с въпросното момче се оказа че чувствата ми не са били толкова силни колкото си мислех.затова бъди сигурна в това което чувстваш и тогава действай :)
4. Не лъжи себе си или него. Срещнете се и като видиш как се развиват нещата няма да ти е трудно да избеш как да продължиш. Защо трябва да губиш шанса и поссле да се питаш "а нямаше ли да съм щастлива"
6. :) Аз пък съм на 17 години... преди много обичах да чатя да влизам в мирки и разните му там глупости..и знаеш ли миличка една вечер в чата се запознах с момче..което отначало не ми направи никакво впечатление...но в един момент и аз така като теб започнах да влизам в скайп само за да видя дали той е там...и знеш ли че това въпросно момче е момчето кото обичам вече 3 години:).... когато кажеш на някой- " ние се запознахме в нета " се обръща и ти се изсмива...но в повечето случай....края е щастлив! Но при мен беше така че сме от един град и от едно училище...това също е много важно....защото няма смисъл да си с някого който е на разстояние от теб и единствената ви връзка да бъде скайп! това е глупаво и другото което е...по този начин чувствата изстиват...това ти го казвам от личен опит.... ако няма шанс да се виждате и да сте заедно...по добре не се задълбочавай,защото после ще се питаш - защо не спрях когато можех! и все пак каквото и да ти кажа аз или някой друг...ти имаш сърце...попитай него :) успех миличка
7. Здравей мила виж попринцип и аз не сам с голям опит ближа рани от любов, но запомни ЖИВОТА е един и е много кратък за да го пропиляваш така любовта знай е всичко и нищо, много е сладка но и много горчива но това е. Той целия живот е така устроен постоянна борба но не се лишавай от радостите в живота а именно от любов все пак за всеки влак си има пътници ако не е той ще е някой друг и т.н.. Живота е гаден но все пак трябва да се живее. Успех.
8. Сякаш аз съм го писала... при мен разстоянието беше около 300 км и за разлика от повечето тук избрах да прекратя всичко, знаех за това, , Ами ако бях опитала и края беше хубав? ", но не ме интересуваше. Защото може би края може да е хубав, но може и да е лош. Въпрос на късмет казват някой, но ако не можеш да си сигурна, че човека срещу теб наистина е някой на твоите години или пък че наистина изпитваш онова уникално усещане по-добре не рискувай.
Знам в чата изглежда идеален, просто прекрасен мислиш, че го познаваш и той теб и е така, обаче в нета и реално има разлика и то голяма. Първо излезте а после предприемай мерки. Щом изпитваш нещо се вижте, стига да можете разбира се. Ако това няма как да се случи режи конеца.
Мен лично първия ден след като прекратих /понеже го мислих от цял месец/ ми беше сигурно най-прекрасния ден. :Д Знам колко е глупаво просто се бях отпуснала без да мисля за него, за мен за характерите ни, за разстоянието. Не казвам че няма да ти е криво, но сигурността е по-важна. Обаче не гледай кво ти пишем ние, погледни коментарите, но знай- най-важния от всички е твоя собствен. Е, струва ли си? Всичко това което изпитваш, рисковете, за всеки човек е различно, следователно всеки край е индивидуален.
