Не ме оставя на мира! преди: 1 година, 7 месеца, прочетена 2049 пъти
Здравейте,
Пише ви момиче на 16. Измина година от както бях изнасилена от един кретен в училище (2 години по-голям от мен). Той ме тормозеше от много време. Искаше да бъдем заедно. Не ме оставяше на мира. Имаше номера ми (не знам от къде). Звънеше ми непрестанно, пишеше ми смс-и, а когато бяхме в училище, хванеше ли ме сама идваше и веднага почваше да ми лази по нервите. Но аз си имах приятел (и все още го имам до себе си). Повтарях му, че не искам да бъда с него, че си имам гадже и че държа на него, но не...той от дума не разбираше!
Един ден закъснявах за час по физическо. Бързах. Влезнах в съблекалнията и започнх да се преобличам. Когато бях готова си събрах нещата и тръгнах да излизам, но при излзиането от съблекалнията някой ме хвана и ме върна там обратно. Разбрах кой беше, веднага след като чух какво говори. Беше ми познато до болка. Все едно и също чувах от него, но този път чух нещо различно.
Започна да ми говори колко много искал да ме докосва, да ме целува и как тялото му вече не издържало без да ме има и как искал да влезне в мен и други гносотии от този род. Исках да викам, да викам за помощ. Все някой щеше да ме чуе и да ми помогне. Поех си въздух, за да го направя, но ръката му ми попречи. Той ме заплаши, че ако викам ще се постарае много да ме боли. След това започна да ме опипва навсякъде. Изплаших се още повече. Не исках това да се случва. Искаше ми се да е само един кошмар. Започнах да се дърпам и да го моля да ме пусне, но той не го направи. Казах му, че съм девствена, че не искам да го правя на тази възраст, но на него сякъш му стана още по-голям мерака. Вече бях по бельо, а той не спираше. Бутна ме на една пейка и легна върху мен.
Продължи да ме целува и да ме съблича, а аз само плаках и го умолявах да спре. Не ме чуваше. По мен не остана нищо освен гнусните му ръце, които не спираха да докосват всяка част от тялото ми. Вече не знаех как да го спра. Знаех, че ще се случи. Остана ми само да плача и да продължавам да го моля. Той грубо разкрачи краката ми и тръгна да си вкарва пръста, но аз не издържах. Започнах да крещя и да го обиждам още преди да е направил каквото иска да прави. Той запуши устата ми и ми каза, че ме е предупредл.
Свали панталоните си, приближи се и ми го вкара толкова силно и толкова навътре, че ми се прииска да не съм жива. Умирах от болка. Усещах всеки сантиметър от пениса му в себе си. Мусколите ми се свиваха от болка, а дъхат ми едва не спря заради сълзите, които буквално ме давеха. Идиотът си играеше с тялото ми около 20-25 минути. Свърши на корема ми и размаза гнусната си сперма навсякъде по мен. Докато се обличаше ми каза, че ако го бях приела, нищо от това нямаше да се случи. Заплаши ме, че ако кажа на някого за това ще ме изнасилва редовно. Приближи се до мен, каза ми много да внимавам, защото от мен зависи дали нещата ще се повторят. Наведе се, целуна ме за ''довиждане'' и си тръгна.
Не казах на никого за случилото се. Нито на родителите си, нито на приятеля си. Но всички те чувстваха, че нещо не е наред. Придапах, защото не се хранех с дни. Не можех да спя - или сънувах кошмари, или просто седях в леглото си и плаках, свита на кълбо. По тялото ми имаше синини, които едва криех от родителите си. А да не говорим за ужаса, който изпитвах, когато се разминавах с този буклук по коридорите, а той ме гледаше и гадно ми се усмихваше. Реших да сменя училището. Така и стана.
Преместих се. Смених номера си, скайпа си, смених всички координати освен адреса. Времето летеше и белезите ми вече не личаха. Остана само споменът, с който все още се боря. Кретенът спря да ме търси...или поне беше спрял, до миналата седмица. От една седмица той отново започна да ме търси. Изнамерил е всичките ми координати. Не ме оставя да спя. Страх ме е! Ужасно много ме е страх. Не искам това да се повтаря. Не искам! Изпитвам такова желание да кажа всичко на родителите си, но ме е страх. Не знам какво да правя. Моля ви, помогнете ми. Разчитам на вас...вие сте единствната ми надежда.
Съжалявам, ако има правописни грешки...В ШОК СЪМ!!! Благодаря предварително!
1. Момиче ти добре ли си?!?!? Да не кажеш на никого?!?! Заминавай в полицията, как ще оставиш нещата така?! Това е възможно най-гаднотот нещо, което може да се случи на едно момиче! До колкото разбирам е пълнолетен, мястото му е в затвора!
2. Ужас ... аз също съм на 16 и това е нещото от което се страхувам най - мног . Не мога да си преставя какво си преживяла и какво продължаваш да изживяваш. Според мен трябва да разкажеш какво е станало на родителите си. Трябва да покажеш, че си силна колкото и да е трудно знам , че отстрани е лесно да го кажа. Но ако искаш това да спре по добре разкажи на вашите. И никога не се разкарвай сама. Разкажи и на приятеля си до колкото разбирам сте заедно от 2 години някаде. Той също ще те разбере и ще те подкрепи и няма да те остави сама за да не се повторят нещата. Разкажи им , че се страхуваш и искаш този кошмар да не се повтаря. Престави си , че ако замълчиш това ще се случи и на други момичета... тези хора се наричат ИЗРОДИ, ЖИВОТНИ и т.н . Не трябва да се мълчи за такива неща мила. Може би и аз щях да постъпя така ако бях на твое място , но по - правилно е да не мълчиш. Желая ти много успех и това да не се повтаря.
4. Присъединявам се към номер 3 с една малка добавка - вместо да измисляш историйки, по-добре си оправи правописа, че като видях "дъхАт" ми стана лошо /буквално/...
6. Абе, хора....Кое нормално момиче ще си измисля, че е изнасилено?!?! Кво говорите глупости? Като нямате к'во да кажете, по-добре не си отваряйте устата
7. Припомням, че нещата се случиха преди малко повече от година. Мина време! А историята ми не е в категория ''измислени истории'', просто защото не е. Съжалявам, че това се случи и не искам да се повтаря. Помолих ви просто за помощ. И не съм написала ''дъхАт ми'' с цел на някого да му стане зле. А литературният начин на писане, ами така си пиша попринцип. Освен това по какъв друг начин по-точчно бих могла да опиша тази гнусна история и в същото време да запзя благоприличие и да пиша без цинизми?!
Това е сайт за разбиране, нали така. Е, аз сщо както всички тук, го търся. Благодаря на тези, които ме подкрепят. И пак се извинявам в случай, че имам грешки.
Благодаря предварително.!
8. Номер 4, като гледам и твоя правопис не е перфектен! Моля те напусни историята и не се връщай повече, такива като теб нямат място в този сайт! Същото важи и за номер 3. А до историята само автора си знае дали е истина или не, ние не сме в този сайт за да определяме коя история е реална и коя не е! От вас се искат съвети, ако няма да давате такива просто напуснете тази история и отидете в друга ''по-реална'' :)))
9. Бате Митко, с удоволствие бих взела уроци по български език от теб, само че не виждам какво бих могла да науча. Не казвам, че съм безгрешна, но смея да твърдя, че пиша по-грамотно от повечето хора на моята възраст.
А, и още нещо - не си ти човекът, който определя кой има "място в този сайт" и кой няма.
Съжалявам, ако историята е истинска. Просто първото ми впечатление беше, че не е.
10. аз също като прочетох историята помислих,че е измислица.описана е много детайлно и подробно,но това вместо да я прави по брутална и истинска за нас постига обратния ефект,съблекалня,никои не чува много време сте там а никои не влиза и всичко е описано стъпка по стъпка,сякаш е написана от страничен наблюдател,а не от жертва та.не искам да си по мислям,че младо момиче може да си измисля такива неща,защото те застигат,но и съм на мнение,че или историята е измислена,или много украсена,или просто момичето е много силно и отдавна я е надживяла и не и е проблем да пише и говори за нея.
11. Мисля, че това момче , ако може така да се нарече, трябва да получи заслуженото си. Замисли се колко безсънни нощи си имала, какъв ужасен спомен ти е оставил за цял живот, колко си плакала, а той какво? Предполагам е разказвал на "приятелчетата си" с гордост. Той трябва да получи заслуженото си!!! Казвам ти това за да те насърча да събереш смелост и да кажеш на някой.Може би първо на родителите си или направо в полицията, ти реши.Но не може да оставиш нещата така, просто не можеш !!! Бъди силна и го направи за твое добро . Вярвам , че всичко ще се оправи.
12. виж какво прочетох я цялата.. аз съм психолог и те съветвам като човек.. кажи на родителите си и приятеля си.. след това се оплачи в полицията само така може всичко да приключи
13. Aз не искам да съобщавам в полицията. Първо, защото нямам никакви доказателства срещу него и второ, защото това е България - ще го тикнат в затвора за десет дена за пред хората и после ще го пуснат.. и тогава...тогава не знам какво ще стане с мен!
14. значи... преди година (на 15) са те изнасилили в съблекалнята на училище.
не си забелязала нападателя си в съблекалнята, и така да е, как точно 20-25 минути той те насилваше и ти нямаш един миг в който да извикаш? после си плакала и си го молила да спре - защо не извика? кое е това училище в което за 25 и повече минути няма никой в съблекалнята и е толкова отделена че никой нищо не е разбрал?
после си си сменила училището... и никой не те попита защо? нямаш НИТО един приятел/приятелка който да е видял как онзи те тормози и преследва?
най странното е, че си достатъчно интелигентна да описваш такъв ужасен случай в много графични детайли, но не ти стига разсъдъка да кажеш нещо на някой... плюс - не казваш на гаджето си. плюс - той дори не забелязва... ще ме извиняваш (и другите поддържници) но тази история ми мерише на BS от километър!
15. Най-добре кажи на родителите си! Моя приятелка преживя същото на 12 години! Първите 2 месеца никой.Това не и помогна той я ... още няколко пъти.После момичето ми каза , а аз говорих с родителите и.Повярвай ми това е единствения начин да се спасиш от този КРЕТЕН!
16. При мен засега е почти същото но аз съм малка и не съм изнасилена от такъв боклук но има един който ме заплашва казах му че обичам ДЕСКО но той не.
когато бях се приготвила с гаджето ми щяхме да излизаме навън тъпакът беше до варела и точно когато приятелят ми идваше ми свали обувките и ги хвърли в варела това е най малкото...
18. На първо място моята майка ми е най-добра приятелка и добро и лошо си споделям с нея. Най-добрия съвет ще получиш от майка ти, така че без да се притесняваш говори с нея и ако трябва говорете с психолог. УСПЕХ тези трябва да се наказават, а докато траем може да има други изнасилени...
19. Моля ви, помогнете и аз съм със същия проблем, но съм с година по-малка от теб! Често влизам в този сайт, но не мислех, че ще открия някого с моя проблем! Сигурно няма да те успокоя, но знам как се чувстваш! Сигурно повечето ще си помислят че и аз лъжа, но не е така! Имам чувството, че няма да дочакам и края на тази година! Момчетата в моя клас ме опипват непрекъснато, а и в клас стоя до едно от тях! Вече не мога да изляза спокойно от къщата си! ПОМОЩ! :(
