8. Първо съм съгласна с по горните коментари. Ти не си станал от нищото бисексуален, хората се раждат със сексуалната си ориентация. (Учителката ни по психология си направи труда да ни го набие това във главите, не че не го знаех. )
Може би преди пет месеца си го осъзнал или си обърнал внимание на сексуалната си ориентация, ама така като го казваш малко ми напомня на: "Преди пет месеца ми откриха рак. "
Не знам как си го отброявал, да не би една сутрин да си станал и да си си казал аз съм би и това да е било преди 5 месеца?
ДА си изясним не се заяждам или нещо, но просто ми звучи адски странно така казано.
Аз самата от известно време смятам, че може да съм бисексуална (но пък може и да не съм, някак предпочитам момичетата), но това не е: "От 26 Юни съм бисексуална. "
Предполагам просто съм обърнала внимание на сексуалната си ориентация наскоро.
Преди почти не съм обръщала внимание, нито съм харесвала някой и затова не съм и мислила. (въпреки че имаше единични случай в които някои мисли ми изкарваха акъла)
Съжалявам, уж започнах коментара с мисълта че няма да ти пиша романи.
Очевидно повечето които са писали досега казват, че сексуалната ти ориентация въобще не им влиза в работата на родителите ти. Смятам че хем са прави, ама и хем не са.
Има някои хора които не са близки с родителите си и не изпитват желание да им споделят. Аз съм такава. Нямам никакво желание да обяснявам на родителите си книгите, филмите или хората, които харесвам. Най-малко пък сексуалната ми ориентация.
Това просто не им влиза в работата и аз нямам нужда от подкрепа или нещо подобно от тяхна страна, защото не е като нещо да не ми е наред, за да ми помагат да го преодолея или нещо подобно.
Колкото повече те не знаят за мен, толкова по-добре се чувствам аз. Защото всяко нещо, което не знаят за мен е отделна стена между мен и тях, която ме предпазва от тях. И те не знаят кое всъщност е важно за мен и така не могат да ме нараняват. (Личи си че нашите не си ги обичам много, а? :)
Но има хора, които са близки с родителите си и обичат да споделят. Или просто имат нужда да го кажат, за да се чувстват комфортно у дома.
Виждам че си от тях, което по мое мнение е гадно, защото родителите много често имат отрицателна реакция. Като плач от страна на майките и нещо от сорта на Къде сбъркахме? ! Не се притеснявай ще те оправим! или викове.
НЕ искам да те плаша, казвам това, което съм чувала като реакция досега.
Разбира се, винаги има вероятност да реагират и нормално и да те приемат. Зависи от родителите.
Моите биха почнали скандал, че баща ми имал ужасно държание и заради него аз съм решила че съм би.
Но мисля, че първо трябва да се чувстваш уверен и комфортно в собствената си кожа, за да може да заемеш позиция и да се защитаваш ако реакцията е отрицателна. (надявам се не е, разбира се)
Преди две години ми се беше случило съвсем случайно да си помисля за целуване с момиче. И направо се ужасих. Започнах да си мисля: "Ужас, какво не ти е наред, това е грешно! " Разклатих си главата толкова силно, че след това ме боля и се огледах по улиците да не някой да се е усетил за какво мисля. (Знам, абсурдно е, но бях стресната) Колкото и мозъка ми да казваше, че е грешно някак си продължаваше и да мисли за момичета. И винаги се шашках.
За радост мисълта не ме измъчваше денонощно, имах си и други тревоги. Малък брат, училище, уроци, родители, тестове или изпитвания.
Обожавам да чета. Повечето на моята възраст не четат, но всъщност е невероятно. Вече в почти всички от наистина известните книги откривам някой гей или лесбийка.
Виж например поредицата Пърси Джаксън. Детска поредица се води. За деца от 9 години нататък. И един от главните й герои е гей. (не казвам кой, спойлери! ) Реликвите на Смъртните - също известна. Наскоро излезе кратка история в която двойката осинови бебе.
Богове, дори в сериала Дневниците на вампира има двойка две момичета. (новия сезон). И в Кости също се появяват герои от време на време.
И чрез книгите постоянно виждам нещо различно от "нормалното", защото в България никой не говори за това и повечето са толкова невежи че си е абсурдно. Не знам дали авторите го правят защото искат да повлияят на читателите си или защото им плащат, но ми помогнаха наистина много и някак се успокоих. (за някой може и да звучи абсурдно точно книги да ме успокоят и да ме накарат да се приема)
Мисълта, че не съм хетеросексуална, изпълзя от ъгъла, в който я бях набутала, но вече не ме плашеше. И се чувствах напълно комфортно. До такава степен се чувствах комфортно, че без да искам изтърсих на най-добрата си приятелка, че предпочитам момичетата пред момчетата. Въобще не сме правили от мухата слон. Предполагам ми беше лесно, защото аз не го смятах за проблем и това беше просто нещо, което исках да споделя с човек, който ми е близък.
Някои от хората, които са писали сякаш са доловили несигурност или че не си точно окей със сексуалността си. Трудно ми е да го крия, страх ме е да призная. (или просто аз имам богато въображение и се правя на Шерлок и психолог, ако е така извини ме)
Щом си от хората които имат нужда да споделят мисля че мълчанието ще те убие.
Но може би не трябва просто да им го изтърсиш от нищото.
Изучавай ги, наблюдавай ги. Направи анализ, за да можеш да предвидиш реакция.
Никой не може да ти каже със сигурност как ще реагират, не ги познаваме. (на някои може и да им звуча абсурдно, сякаш говоря за научен проект, но аз просто така си действам вкъщи. Като се върнат от работа оглеждам лицата им, тона с който говорят, силата с която оставят покупките или якетата си (дали ги блъскат или пускат рязко и така нататък) и си правя изводите дали това ще бъде ден, в който ще прибера брат ми в стаята си, за да не вземат и на него да се развикат без причина само, защото е там или ще бъде ден с нормален малък спор и ще може да се стои около тях. )
Знам, че чичо ми не би ме приел. Веднъж ме разпитваше нещо къде отивам прекалено настойчиво, сякаш не знам къде ще излизам (аз отивах към кухнята не знам защо реши че ще излизам някъде) и ми писна и изтърсих: "Да се женя! " (родителите на една приятелка се шегуват с фразата и съм я запомнила) И чичо ми така се намръщи и ми каза: "НЕ говори така, ще разочароваш родителите си! "
На мен направо ми прикипя, сякаш някой има правото точно от пола на партньора ми да се разочарова.
И при всеки удобен случай подмятам нещо и го гледам как се шашка или пък на някои филми как им се мръщи. Или веднъж ми влиза в стаята и точно тогава даваха на клип на една песен две момчета да се целуват и той само хвърли поглед към телевизора и вика: "О Боже! " и избяга от стаята направо.
Имам готов аргумент срещу баща ми, а майка ми е на мнение: "Няма нищо лошо, НООО... "
Просто е удобно да знаеш кой какво мисли. Ще знаеш какво да правиш, един вид.
За това че могат да спрат да те обичат не знам какво да ти кажа. Като бях на 11 /12 ме измъчваше дали нашите ме обичат или не. Имам и малък брат... всеки знае за съревнованието което се получава.
Но сега си мисля: "Аз съм си аз, на който не му изнася майната му. "
И това се отнася и за родителите ми. Предполагам според много не трябва да е така, те са ми родители и така нататък, но последните години имат ужасно грешен подход към мен, който ми смъкна самочувствието... и направо ме смаза. Имаше време, в което и за самоубийства мислех. (глупаво нали? )
Така че... не казвам, че не е важно само защото не е за мен. Щом си го написал значи страшно много те притеснява. Но ще кажа това което мисля.
Семейството има някакви изисквания и очаквания. Те са си решили че ти ще станеш това, изградили са си образ за теб и повечето не приемат нещо различно. Създали са някаква пътека, която води до добро бъдеще, и когато направиш някакъв избор и кривнеш от пътеката им става лошо. Като им кажеш че не си хетеросексуален не просто кривваш, а направо скачаш от пътеката и почваш нова. И предполагам че те се ядосват. И докато го пишех осъзнах трие неща:
1) в повечето случай просто се шашкат защото не ходиш по тяхната пътека и почваш нова и те не знаят дали пътеката ще доведе до същия край и предполагам се тревожат и затова започват да викат и така нататък.
2) Някои реагират зле просто защото смятат че е грешно, не заради метафората с пътеката и целта
3)Може би говоря пълни глупости
Въпреки разсъжденията ми за семейството и идеята, че реакцията е отрицателна по логични причини, това не променя че определено ще те заболи ако започнат да викат.
Предполагам зад всички главоболия и спорове с нашите има наистина добра причина, но това не променя факта че когато съм с приятелите си винаги се смея и съм щастлива, а около семейството си изпитвам желание да плача, и ме хваща депресия и се чувствам ужасно.
Затова ще кажа, че приятелите, поне истинските приятели, те приемат такъв какъвто си, защото нямат някакъв образ, от който ти кривваш и се приспособяват към промените в теб.
От пети до 9 клас толкова се промених, но с приятелката ми сме си също толкова близки, въпреки че и тя се промени.
Приспособяваме се към промените една в друга.
Родителите сякаш не го правят. Майка ми постоянно мрънка че не съм онова сладко момиченце, което съм била и иска да печем сладки.
Мисълта ми беше, че най-добрия ти приятел ако ти е истински приятел ще те подкрепи, дори родителите да не го направят.
(чудя се дали все още четеш или ти писна вече)
И ако тръгнат да изразяват желание да те лекуват, трябва да намериш начин да им набиеш в главата, че няма абсолютно нищо нередно. И няма какво да лекуват. (Сетих се за един филм, който бях гледала Prayers for Bobby, такъв рев беше на този филм, може да им го покажеш, предполагам, аз бих ако попадна в ситуация в която ще ме "лекуват")
И май свърших. Това беше от мен. Успех. И приятен Ден/Нощ!
(ако съм казала нещо глупаво или не съм помогнала в своя защита ще кажа че съм само на 15! )
(И съжалявам за всяка грешка, била тя правописна, пунктуационна, граматична или лексикална. )
|
