За чувствителността и болката - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120670)
 Любов и изневяра (29587)
 Секс и интимност (14309)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6437)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4686)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1643)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18389)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Тинейджърски

За чувствителността и болката
преди: 8 години, 6 месеца, прочетена 1037 пъти
Здравейте! Надявам се историята ми да бъде публикувана, макар че не знам дали се нуждая толкова от съвет колкото от място на което да си излея душата.
На 18г. съм, момиче, от град София. Водя връзка вече година която повече ме наранява отколкото да ме прави щастлива. Проблемът е, че обичам човека до безумие, но грешките които сторихме в началото държат влага. Доверието го няма. Той от ден на ден се мени. В един ден е момчето в коието се влюбих - на следващият вече се държи с мен сякаш иска да приключим нещата. Когато сме заедно всичко е окей, но разделим ли се... положението се нажежава. Това настрани, животът ми не струва. Просто съществувам. Останах без приятели, без какъвто и да е социален живот. Не съм привърженик на фейсбук и сайтове за запознанства, и по тази логика не мога да завържа нови контакти. Стеснителна съм, едвам разговарям с непознати. Имам по-особен вкус, както и виждания за живота от повечето ми връстници. Отраснала съм в много стресираща среда в която продължавам да живея и това ме натоварва духом. Взех си матурите и държавните с положителни оценки, но дори това не ме мотивира по никакъв начин. Започвам да се предавам, а живота ми не е започнал още. Ще ми се да се забавлявам, да ходя по дискотеки, да бъда с когото си поискам без да се привързвам, но уви... не съм такъв човек. Този начин на живот не ме влече. Всички тези неща ми тежат и вече не знам какво да правя. Наистина. Може да ви прозвучи преувеличено, но болката която изпитвам е нетърпима. Постоянно плача, макар че много добре знам каква загуба на време е това. Нищо няма да променя по този начин, но това е единственото нещо което донякъде ми е отдушник. Факта, че човекът когото обичам се гаври с мен, че живея под постоянен тормоз и това че за нищо не ме бива, тотално ме сломи. Кажете ми, това живот ли е? Как да открия повратната точка от която се нуждая толкова много? Имам чувството, че тази емоционалност която имам ме държи за гушата и скоро ще остана без дъх. Моля ви, не ме критикувайте за това безделничество. Просто всичко ми дойде в повече, а вече нямам на кого да споделя дори.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 години, 6 месеца
hash: 884dd4dcf0
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Здравей,

Аз съм момче на 23, но мисля, че те разбирам много добре, заради нещо което стана с едно момиче, в комбинация с това което стана с най-близките ми приятели и едни проблеми в работата, които ме доведоха почти до нервна криза и липса на социален живот.

Мога да ти кажа следното:

Не се предавай! Някои хора съветват в такива случаи да хванеш нещо по-което да работиш (било то курсове и т. н. ), само и само да се разсееш от проблема, но аз лично знам какво е да се чувстваш така - нищо не ти се прави, чувстваш че няма никакъв смисъл и че ще страдаш докато не се съсипеш. Затова те съветвам - отпочини си малко от всичко това!

Щом се справяш с всичко друго в живота, но си под голям стрес - наистина вземи си малко почивка. Излез сред природата, отиди на някое забавно място макар и без приятели. И когато усетиш, че поне за час си се откъснала от живота си, преосмисли какво би искала да постигнеш в близките 1-2 години, и в живота си и в отношенията си с приятеля ти.

Щом ще ставаш студентка - там ще си намериш нови приятели и нови запознанства. Нищо не ти пречи и да запишеш нещо интересно - например танци.

А относно приятелят ти - ако се държи като задник, не е нужно ти да го търпиш вечно особено щом взаимоотношенията ви не вървят към подобряване.

А относно повратната точка - ето какво:

Най-добрият ми приятел, казваше, че в такива случаи е най-добре да дадеш "ултиматум" на приятеля си и да поискаш най-накрая да си изясните взаимоотношенията. Ако наистина го е грижа за теб - ще се вслуша и ще се промени, ако не - просто не си губи времето да страдаш (можеш да си много по-щастлива, щом се освободиш от проблемите).

Поздрави!

 
  ...
преди: 8 години, 6 месеца
hash: 1ff5423ab3
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   от автора:

Благодаря много за коментара! Наистина ми даде сила, и ми даде малко надежда. Ще се вслушам в думите ти, и ще се опитам и да действам по тях. Наистина имах нужда някой да ми даде някакъв 'наклон', така да се каже. Оценявам го!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker