 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Не мога да се изправя и да продължа напред. Искам помощ!
преди: 8 години, 7 месеца, прочетена 1912 пъти
Здравейте!
Преди година се запознах с един човек. Тренирахме в един клуб. Тогава отбора ни не беше много задружен и не говорих с него както с повечето там. Той идваше от друг клуб и това за него беше странно. Намери си приятел станаха много близки. Скоро след това предложи да излезем всички. Не излязохме всички бяхме само аз, моята приятелка и те двамата. Тогава между нас стана нещо. Започнахме още същата вечер да си пишем до сутринта. 2-3 вечери по-късно започнахме и да си говорим по тешефона пак до сутринта. Виждахме се само на тренировки и като излизахме с клуба, а това тогава ставаше често. Имаше привличане между нас, но и много съмнения и страх. Аз тъкмо бях спряла да търся бившия си, който само се подиграваше с чувствата ми. Той знаеше, че му остава по-малко от година в България и дори беше скъсал със своята сериозна приятелка преди месеци, за да му е по-лесно като замине. Имаме и значителна разлика в годините. Забравихме за всички тези пречки една вечер, когато се бяхме събрали в едно момче от клуба. Цяла вечер се закачахме и неусетно изпивах все повече алкохол. По едно време останахме сами в стаята. Не се минава и 2-3 секунди като го целунах и почнахме да се натискаме. Така мина почти цялата вечер. Той постоянно казваше "ще те пребия, ако си забравила за това утре" и "ходим ли". Тръгнахме. Всичко беше прекрасно. Той беше идеален за мен. Харесвах всичко в него дори лошите му страни. Много се стараех да се чувства добре с мен, а той оценяваше всичко. В свободното време излизахме, а вечер и когато сме заети си пишехме или говорихме. С него правих секс за пръв пър. Имахме страхотни моменти и както каза той скоро това беше невероятно преживяване. Влюбих се ужасно много в него и той в мен. Станах по-уверена и бях искрено щастлива. Чувствах се уникално с него и той беше уникален. Един страхотен зрял млад мъж, който умее да се забавлява. Много точен човек. Всички хора, които го познават са съгласни с мен. Бяхме заедно 4 месеца. През това време той имаше много важни събития. През тези 4 месеца се случваше и често да плача пред него. Все пак всичко беше толкова хубаво, но заминаваше. Знаех, че той не искаше да заминава, но трябваше, това го знаеш от много време. Разделихме се, както той искаше, преди да замине. Но нищо не се промени продължихме да си говорим и пишем всяка една свободна минута. Влюбвах се все повече в него и бях все по-щастлива. Вярвах, че можем така 3 години, докато и аз замина. Бях благодарна за всяка една минута с него, защото знаех, че можеше и изобщо да не е така. Последните седмици плачех от щастие. Исках постоянно да му казвам най-милите неща, да го предразполагам да се чувства най-добре след тежките му дни. Отдадох му се изцяло. Той оценяваше това, но имаше нещо, което не ми беше казал. През тези 3 месеца, през които вече беше в Германия, той се е чувствал зле, заради това, че не можем да се виждаме и че дори няма всичкото време за мен. Мислел си е, че ме наранява. Това не беше така, но все пак той се нараняваше сам. Поиска да се разделим и да поспрем малко да си пишем. Не исках да повярвам, че това се случва. Бях еазбита. Разделихме се, казвайки си най-милите и окуражаващи думи. След 3 години пак можеше да сме заедно, като замина и аз, ако той си няма друга. Аз знаех, че няма да се справя. Исках да не му пиша поне 2 седмици, докато му мине един важен изпит, но му писах само след 5 дни. Ревах толкова време, бях уморена от постоянното плакане за тези 5 дни и уплашена от това, което се случва. Успокоих се и почнахме да си говорим нормално, посмяхме се. Беше много приятно. После пак заговорихме за Нас. Той каза, че му е тежко, че му липсвам, че е искал да ми пише, но се е спирал, и че сега се радва, че си говорим. Той беше на мнение, че трябва да се справим. Като приключихме разговора бях добре и за пръв път от 5 дни хапнах нещо. Цял ден се чувствах добре. На другия ден пак се почна с рев, истерия, страх. Издържах още 3 дни така. Единия ден се прибрах по-рано вкъщи зле, с ниско кръвно, отново разревана. Писах му и исках да измислим нещо друго, защото така не се справям. Мъчех се мислейки кога пак ще пишем, а и тогава разбрах, че когато сме се чули предишния път му станало още по-тъпо, защото се справя повече, като не се чуваме и не го мисли. Исках да сме пак заедно или поне да си пишем по-често, но той не искаше и молеше да го разбера. Беше много трудно. Поговорихме си вече за последно. Беше отново уникален разговор. Дори накрая пак се посмяхме малко, пак си казвахме, че се обичаме, пак се окуражавахме. Казах му, че вече е сигурно след 3 години ще замина. Казах му, че и тогава ще искам нещо повече и ако си няма друга ще направя първата крачка към Нас. Той каза, че щом условието е такова ще чака. Не можеше да ми обещае, че няма да има други. Аз пък му казах, че най-вероятно ще имам други, за да забравя за него. Сега съжалявам каква глупост му казах. Не знаехме дали ще имаме сили да се чуем по празниците или да се видим, когатоси дойде. Сега знам, че искам да му звънна на следващия празник и че не бих си простила, ако не се видим, когато е тук. За жалост, когато и да е, аз няма да съм готова да се срещна с него, а после пак да си кажем чао за неопределено време... Много окуражаващ разговор беше, казахме си много неща. Каза
, че съдбата пак ще ни събере някога, ако е писано и двамата вярваме в това. Казах му, че той ще е водещата сила в живота ми и че всичко, което правя е за мен и за него. Ужасно много неща още си казахме. Накрая само го помолих да не ми пише. Следващия ни сериозен разговор ще е няколко месеца преди да замина. Ще ми се да е така, но няма, защото когато дойде е невъзможно да не се разчувствам и да не бъда искрена с него.
Аз съм само на 16 години, а той на 19. Разликата ни е голяма, защото той вече започна живота си по своя воля, а аз все още трябва да правя това, което някой ми казва. Мина вече повече от месец. Исках да замина още сшедващата година, говорих и с родителите си, изключи се този вариант, защото трябва да завърша първо. Молех се и да стане нещо и той да се върне завинаги, но това не е хубаво. Сега се моля да стане нещо тук, което да накара родителите ми да се решат да заминем. Глупавп е, откачих. Вече повече от месец плача всеки ден с часове. Трудмо ми е да уча и изкарвам ниски оценки. Освен, че трябва да имам висока диплома, за мен е важно и че той каза да завърша с отличен успех, затова се отчайвам още повече. За този месец живота ми се промени. Почти не говоря с майка си, защото има нов приятел и е постоянно с него. Често съм сама с брат ми у нас. С баща ми ме е страх да говоря, защото винаги разбира, когато ми е тежко, а сега това е постоянно. Прадядо ми почина само преди няколко дни. Не ми е мъчно за него, защото спряха мъките му, но се разчувствах ужасно много за прабаба ми, която след 70 години с този човек още не се беше наживяла с него. Случиха се още много неща. Осъзнах, че нямам много приятели и дори тези, които имам не мога да бъда напълно искрена с тях. Греша, че ги сравнявам с момчето ми. Той ми е сродна душа, нямаше никакви неразбирателства между нас. Лиосва ми ужасно много и понякога искам да му пиша, но знам, че после пак ще трябва да си кажем чао. Постоянно се моля да се случи нещо и да съм до него по-скоро. Намерих и програма за обмен, с която ще мога да съм там след по-малко от 2 години и да завърша, но мога да съм във всеки град и до последно няма да знам кой ще е. Искам в неговия. Признавам си, че ако го направя ще е, за да съм до него. Може да го помоля да ми помогне да си намеря приемо семейство от там, но не искам да го ангажирам и не искам да очаквам нещо от него, защото винаги може да се разочаровам. Сега ми е много накъсана мисълта, а и нямам повече време да пиша, но се надявам да ми бъде публикувана историята и някой да ми помогне да се почувствам по-добре, с каквото и да е. Моля ви, пишете някакъв коментар, ще пиша и аз. Благодаря ви предварително.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: f3051a53da |
|
1. Ти си страхотно момиче, няма нищо по-хубаво от това някой да изпитва такива чувства към теб, както ти към любимия си. Това е истинска безусловна любов за която всеки човек си мечтае :) Единственото което мога да ти пожелая е да се съберете колкото се може по-скоро.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 51d2fdd15f |
|
2. Трудно ще стане да си до него преди да завършиш.
Много ме трогна това че искаш да костваш толкова неща в "ваше" име, но няма как да стане...
А и всеки е минал през пубертета и повечето възрастни сигурно ще кажат че това е тинейджърска еуфориа (тоест след време ще мине)..
Пожелавам ти успех, дано измислиш нещо!!
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 44ae638a43 |
|
3. Доста силна история. моят съвет е ако ти е толкова тежко все пак да му пишеш. :) и да му споделиш как се чувстваш :) Успех.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: f47290c804 |
|
4. Авторката: Благодаря ви за коментарите!
Номер 3, няма да му пиша, защото нищо няма да се промени. Той ще се почувства още по-зле от това и няма какво да направи. Вече за двамата е ясно, че е по-добре, ако отново сме заедно, да сме наистина на 1 място.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: f47290c804 |
|
5. Пак е авторката.
Исках да споделя още нещо. Снощи майка ми пак я нямаше и реших след тренировката ми да си повикам приятелка, за да не плача пак цяла вечер сама. Не знам дали вече казах, но каквото и да правя не минава. Да, не плачех, но пак не спирах да го мисля постоянно. Както всяка вечер често проверявах дали е на линия и дали има нещо ново на стената му във фейбук. Знам, че няма никакъв смисъл, но го правя. Понякога си казвам "Нали нямаше време за мен защо сега си на линия". Това също е много глупаво, защото се случва веднъж на 3-4 дни да е доста дълго време на линия. А дори това да не е така и да се заблуждавам само да се успокоя, пак е глупаво. Колко са 2-3 часа, когато искаш да си постоянно с някой? А и аз бях тази, която искаше да не си пишем чак докато наближи да замина. Или отново само го оправдавам. Изразете мнение за това.
Когато си легнахме си представих как се срещаме по Коледа и когато идва време да си тръгвам... нямам идея как ще намеря сили да го направя. Избухнах пак в сълзи. Той ми беше казал, че много мисля за бъдещето и искам да знам всичко как точно ще бъде, за което е много прав. Той пък мисли в рамките на деня си. Може би и аз трябва да правя така, но не мога. Истина е, че някога ще стане това и ще е ужасно тъжно. Броя си дните до един случаен летен ден през 2018 година, когато се надявам, че ще замина. Остават 985 дни. Изглеждат ми сякаш бързо минават и искам да е така, но като се замисля какво следва след по-малко от 2 месеца, искам времето да спре. Страх ме е да се срещна с него. Ужасно много искам да го видя, но ще е много болезнено. Моля се да не дойде, защото има и такава вероятност, но май вече е никаква :( и все пак ще ми е тъжно. А и ще му пиша за Ивановден. Дори ще искам да се чуем и да се видим на ламерата, но със сигурност е по-лесно да приключим разговора като сме далече един от друг. Когато стане декември най-вероятно ще остават 2 години, защото мисля да го поканя да ми стане кавалер на бала, когато е тук и след това постепенно да почнем да си пишем пак и надявам се пак да се съберем. Може и да остава по-малко от година от тези мъки, ако се реша да замина на обмен. Звучи добре 1 година, но не съм сигурна. Трябва да чуя и неговото мнение за това, ако му харесва ще направя всичко възможно да го направя. Още от сега си спестявам пари. Имам 500 от стипендията ми от миналата година и от джобните си, които не харча изобщо. Изглеждат смешно на фона на 7-те хиляди, които ми трябват, но знам, че ще се справя. Ако това стане ще се побъркам от щастие. Няма да имам възможност да изкарам матурите си през май месец, а чак септември както и изпитите за специалността, които може да пропусна. Ще поема голям риск, но искам той да ме разбере правилно. Според вас дали така ще го задушавам да е длъжен да е с мен. Наистина ще очаквам да съм с него, надявам се да не го приеме като задължение. Трябва да го питам за това и ще бъда напълно искрена. А вашето мнение какво е?
Остана да споделя още нещо, което ме кара да се чувствам много добре. Сънувах невероятен сън. Той си дойде и аз знаех, че ще си идва на конкретната дата от преди това. По-малко от час след като беше пристигнал отидох до блока му. Той се появи на входната врата и се хвърлих с прегръдките му поплаках малко от щастие. Поговорихме си малко и той ме покани у тях при семейството му. Следвст поредица от накъсани събития, които бяха в продължение на няколко дни. Излизахме пак постоянно заедно, правихме секс, излизахме в компании, бяхме у тях и у нас, случайно се срещнахме с част от семейството ми и те му се радваха. Беше много хубаво както преди и изобщо не се говореле за заминаване отново. Като си представя да си дойде и никога повече да не замине... Това е най-хубавия вариант. Може би само заради него бих останала да живея в България във всички други случай ще замина, но той и без това е в държавата, която е най-подходяща за мен. Но всеки би искал да живее в познатата си среда и ще се чувства най-добре там. Сега не си предтавям бъдещето ми тук сама, но с него знам, че поне ще бъдем щастливи, макар и в унизителни условия.
|
...
| преди: 8 години, 7 месеца hash: f47290c804 |
|
6. Чета и плача. Страхотна история на една истинска любов. Голяма си късметлийка, че ти се случва толкова малка. Вероятно имаш и качествата за тази любов, значи си способна да имаш нещо такова отново. Силно чувствителна съм на тази тема и вярвам, че ако това е любовта на живота ти, ще се намерите навсякъде! Любовта си знае работата. Пожелавам ти да изпълниш целта си(да си до него) с достойнство и това да стане възножно най-скоро.
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 8e9c0a0f82 |
|
7. Това някакъв модерен мазохизъм ли е? ТРАБВАЛО да замине! И кой го определи това? Че и тя след него... Ми заминавайте, а когато някога се върнете ще намерите прекрасната си земя разграбена и унищожена от цигани, турци, сирийци и какви ли не още скакалци... Да не говорим, че всеки интелигентен млад човек, който заминава, отнася със себе си около 5 милиона евро от бедна България към богата Германия.. загърбвайки дори личното си щастие, губейки приятелите си.. За какво? За да консумира малко повече и да бъде цял живот чужденец някъде си.
Ти знаеш ли, че един мой братовчед така замина навремето (техните го изпратиха), и то в Щатите, дето не може да си хване самолета и след час и половина да е тука... С приятелката си ОСЕМ ГОДИНИ поддържаха връзка от разстояние, с виждане 2 пъти годишно - по Коледа и през лятото. После той се върна, ожениха се и сега си имат две прекрасни деца. Тя за някакви си 3 години тръгнала да се тръшка, а той - "да късат". Ми късайте - като не можете да градите, а само да рушите, и после бъдете нещастни, защото толкова ви е акълът в празните глави.
Нали знаеш - каквото сам си направиш и Господ не може да ти го направи.
Та вместо да ревеш денонощно и да хленчиш по форумите - вземете се в ръце, големи хора сте вече. Вие ковете съдбата си, а не някой друг. Това "трябвало", онова "така станало", а вие какво? Просто пътници във влакчето на ужасите, наречено живот ли сте? Вързани с коланите за седалките и нищо не можете да промените?
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 832213b69b |
|
8. От цялата история разбрах само едно -- реване, реване и пак реване. Вземи се стегни, че нищо добро няма да излезе от цялата ти историйка
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: d4f42e284b |
|
9. Здравей, наистина в твоята история намирам сили и аз да се боря.. Аз съм в същото положение, но аз съм в чужбина, а той е тук, защото има да учи още 2 години. Сега си бях в България за три дни.. не знаех дали да му звъня, минах през тях, защото съм много близка със семейството му, бяхме 2 години и половина заедно - обичат ме като свое дете. Поговорих си много с майка му и тя ме посъветва да му се обадя, защото беше излезнал. Мислих много като си тръгнах от тях, но му се обадих. Не съжалявам. Видяхме се, чух най - прекрасните думи на света.. разбрах за пореден път колко съм обичана, отидохме в тях.. гушкаше ме толкова силно и постоянно повтаряше, че ме обича, че не желае друга. Той е страхотен, и като външност и като характер, може да има която пожелае. И в момента е в такива години, че е нормално.. но такива думи чух, че се разплаках. Любов в най - чистата форма на думата.. като вашата. Бори се за любовта си. Бори се. Това ще направя и аз. Той също ме моли да не му се обаждам, защото после му е още по - гадно. И аз сега ще се прибера за Коледа.. пак ще отида до тях, не знам дали ще ме е превъзмогнал, не знам този път как ще реагира, но сигурно пак ще го потърся, защото не искам да съжалявам после, че не съм го направила.. Когато заминах се почувствах егоистка, защото последвах мечтите си, но каквото и да стане моята любов няма да намалее, искам този човек в бъдещето си, не искам да ме докосва никой друг.
Пожелавам ти много успех, пожелавам ти да имаш търпението да се пребориш, да издържиш на това мъчение, защото много добре знам какво е. Аз вярвам в единствената любов - и аз като теб я открих твърде рано, но когато човекът отсреща си заслужава, не трябва да губиш вяра. Всичко ще се подреди. Господ си знае работата. Прави това, което трябва, защото това, което ти е предопределено няма да избяга. Вярвай!!!
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 82e73b3fc8 |
|
10. разплака ме много боли и аз го чувствам в момента и аз искам такава любов има момиче, което харесвам много силно харесвам, но не мога да я видя понеже съм инвалид и трудно мога да се движа и аз се чувствам като теб, но заради несподелена любов съчувствам ти!
|
...
| преди: 8 години, 7 месеца hash: f47290c804 |
|
11. Авторката: Номер 7, мисля, че всеки човек е различен и всичко е индивидуално. Няма да сме като твоя братовчед и аз исках да успеем да сме заедно, но и аз виждам, че така не може. Всичко на думи е лесно... 2 часа със самолета и си е тук - не мисля. Дали ще са 2, 5 или 10, всичко е разход и не ходене на работа. Не мога да изисквам това от него. Също и 3 години като ги кажеш така не са малко, но като почнеш да ги живееш с конкретна цел накрая... Заради такива злобни и ограничени хора държавата ни е в това положение. Аз не желая да живея в такава среда, където всеки си мисли, че неговия проблем е по-голям от чуждия и залива другите със злоба само, за да се почувства за кратко по-извисено прасе от другите. И да, той трябвале да замине след като бяха наляти много псри и труд в това. А и какво бъдеще очаква един млад човек, който остава тук. Не само вещите са важни, а начина на мислене. Докато всеки човек е смазан от задължения и децата му реват гладни, а заплатата му е крайно недостатъчна и не е сигурен дали следващия месец ще е все още на работа, няма как да мисли за общото добро. Вдеки се озлобява, дърпа чергата към себе си и мислитв му са до там, докато изкара месеца.
Номер 9, ти също си писала история и аз ти оставих коментар и се опитах да си напиша мейла, но не беше одобрен коментара. Радвам се, че сте се видели и сте си казали каквото сте имали нужда да чуете. Аз също имам голяма чужда да се чуя с моето момче. Вече повече от месец не сме се чували, а аз съм толкова неуверена в себе си, че постоянно си мисля демотивиращи неща като това, че вече ме е забравил или не ме иска. Знам, че не е така и имам нужда да ми го каже. Той най-вероятно ще си дойде на Коледа, но още не е сигурен и до този момент. Мисля да му пиша началото на декември, за да разбера от него дали ще си идва и кога. Ако ще си идва, ще оставя тежкия разговор за тогава, ако не- ще говорим на момента. Искам да го питам дали иска да замина по-рано при него на обмен. Надявам се, че да, но е възможно да каже не, защото трябва да се лиша от много неща по този начин, а и ако ще се чувства длъжен да е с мен не искам да го правя. Най-важното е да разбера дали още ме обича, защото от моято неувереност винаги имам съмнения. Много искам да ми каже за всичко покрай него - за училище, работа, приятели, семейството. Искам и да ме окуражи за едно много важно състезание. Имам голяма нужда от това. Скоро имахме демонстрация на отбора, за която той беше казал, че вярва в мен и ще се справя. Не се бяхме чували от повече от 2 седмици вече, но постоянно си повтарях думите му и се справих. След 2 седмици следва също едно състезание, за което много се притеснявам, но все си мисля колко ще е горд с мен като разбере, че съм победила или поне съм се представила добре. Много се надявам сега да не се лъжа като си мисля така, защото може дори да не се замисля за мен. Хубаво ще е и да знам дали си е мислил за мен.
Номер 10, ако тя те харесва, ще дойде тя да те види. Ако не го прави, по-добре опитай да намериш друга. Хората не се обичат от външния вид или физическите възможности на другия. Ти имаш едно много голямо предимство - ако някой е до теб, то е заради твоите вътрешни качедтва, които са най-истински и остават до живот, както и хората, които са до теб
|
| преди: 8 години, 7 месеца hash: 88d2520072 |
|
13. номер 10 до авторката при мен е друг проблема аз я харесвам, но не я познавам не ме питай къде съм я виждал няма да откриеш мерси за съвета!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
